Насърчителите

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17)

„Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява“

НасърчителитеРазочарованието идва, когато очакванията и предположенията ни не се оправдаят. Ако разочарованието се задържи дълго или се натрупат много разочарования, в резултат идва обезсърчението. Обезсърчението има емоционален елемент, но всъщност е много повече. Емоцията прикрива липсата ни на сила да постоянстваме. Колкото и неправилни да изглеждат тези чувства, те могат временно да те убедят, че твоето моментно разочарование е определящо за бъдещето ти. Бог има добра новина за теб: „Затова ние не се обезсъчаваме, но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“ (2 Коринтяни 4:16-18). Куражът ни идва от убедеността, че Бог контролира всичко и нещата ще бъдат добре.

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17). Когато си обезкуражен, чети това бавно и често. Понякога Бог те окуражава като в конкретната ситуация ти изпраща насърчител.

Павел описа своята нужда от насъчение: „Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение; отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит; и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мен; така че още повече се зарадвах“ (2 Коринтяни 7:5-7).

Спомням си, че татко казваше: „Всеки прави другите щастливи. Някои – когато идват, други – когато си отиват“. Бъди като Тит – радостно присъствие и носител на добри вести.
Всеки има нужда от насърчител – приятел, който ти помага да почувстваш и след това да разбереш, че има основание да се надяваш. Можеш да бъдеш насърчител от световна класа, ако пожелаеш. Може би никога не си предполагал, че това, което казваш или правиш, има някакво значение. Но всъщност има, и ти можеш наистина да окуражаваш. Човек, който живее в очакване да върши само велики дела, никога не извършва малките, които са от голямо значение. Йосиф бил толкова добър в благославянето на други хора, че те го преименували във Варнава, което ще рече син на утеха (или син на увещание или насърчение) (Деяния 4:36).

Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява. „Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг“ (1 Солунци 5:11). Веднъж, щом видиш как светва лицето на някой при споделена дума или как се ободрява сърцето му, когато проявиш добрина, ще започнеш да търсиш всяка възможност да насърчаваш другите. Практикуването се превръща в навик, навикът става стил на живот, а стилът на живот е заразителен.

Сигурно има някой около теб, който се нуждае от насърчение. Най-сигурният начин да си постоянно насърчен е да практикуваш радостта да насърчаваш някой друг. Когато хората те видят, че идваш, нека се почувстват така, както се е почувствал Павел: „И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри“ (Деяния 28:15). Добрата компания винаги прави деня ярък и благославя сърцето.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело, окуражавайки другите.

Постоянстващ и изобилващ

„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос“ (Колосяни 2:5)

„Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос“

Постоянстващ и изобилващОтдавна Англия е едно от любимите ми места, които посещавам. Особено са ми приятни обедите в техните пъбове, колкото по-стари и автентични, толкова по-добре. Обичам да виждам табелите, поставени отвън: „Основан 1868“. Такава информация е свидетелство за заслужено самочувствие, породено от наследената история и внушава обещание за надеждност.

Няколко неща насочиха днес мислите ми в тази посока. Съвсем скоро попаднах на бележките от моята първа проповед като млад пастор в Trinity Church, а именно: „Животът, който беше постановен“ (25 май 1975 г.). Знаех, че това е библейски принцип, който исках да си припомня отново. Наскоро водих службата, на която мои дългогодишни приятели подновиха брачната си клетва по повод своя 70-годишен юбилей. След това, в предстоящата неделя, посветих нашия правнук, Картър, а Гейл и аз отпразнувахме нашата 51-годишнина от сватбата. Обичам хората, които са около мен, обичам и това, което правя. Така трябва да е и с вярата в Христос.

Павел се беше посветил на живот в Христос, изпълнен с увереност и сигурност:
„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос. И така, както сте приели Христос, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение“ (Колосяни 2:5-7). Павел говори както за вярата, която трябва да упражняваш и да бъдеш твърд, така и за вярата, в която си утвърден и трябва да постоянстваш. Постоянството на твоята вяра води до още по-голяма вяра (Йоан 15:7, 9-10, 1 Йоан 2:24). Започнатото от Бог в благодат, Той продължава чрез вяра и завършва с благодарение. Този процес води до твоето „утвърждаване във вярата и изобилстване в благодарение“. Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос.

Светът е в сложно състояние на постоянно движение, което носи характеристиките на променлива политика, международни съглашения, погрешни икономики, разпадащи се бракове и нефункциониращи семейства. Ти имаш нужда от емоционално, морално и духовно равновесие. Давид написа: „Той постави на скала краката ми и утвърди стъпките ми; сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог“ (Псалм 40:2-3). Такова място може да се намери само в Бог и Неговата истина. Там възстановяваш наново посоката и решимостта си.

Добрият резултат изисква много повече от добри намерения и оптимистично начало. Крайният резултат е това, което си правил между началото и края. Нека Бог бъде „Авторът и Завършителят на твоята вяра“, както в началото, така и по средата, и в края. Библията ни дава практическо ръководство как да бъдем постоянни и да изобилстваме в Христос (Евреи 12:1-4). Има много неща, които ще ти се противопоставят и ще те обезкуражават. Библията описва тези противодействащи сили като света около теб – „всяко бреме и грехът, който лесно ни оплита“ (ст. 1, 2), плътта в теб – „да не ви дотяга и да не ставате малодушни“ (ст. 3) и дявола срещу теб – „съпротивяване на греха“ (ст. 4). След доста дълга и практически насочена беседа на тема „Възкресение“, той логично прави следното обобщение: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господнето дело“ (1 Коринтяни 15:58).

Молитвата ми за теб днес е: постоянствай в Христос и изобилствай в благодарение.

Уморени да бъдем уморени

„Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28)

„Животът е изтощителен, когато не знаеш кога и къде ще намериш истинска почивка“

Уморени да бъдем уморениВинс Ломбарди, известният треньор на Грийн Бей Пакърс, казва: „Умората ни прави страхливци“. Умората оказва влияние на всичко, което чувстваме и вършим, както на отношенията, така и на действията. Всеки човек знае какво е това да си уморен – от работа, отговорности, сметки, проблеми, конфликти. Когато си уморен не се чувстваш добре – нито физичиски, нито емоционално, умствено или духовно. Изтощението прави всичко по-трудно, добавяйки още към твоята умора. Дори неща, които намираш за лесни, стават тежки, когато си изморен. Животът е изтощителен, когато не знаеш кога и къде ще намериш истинска почивка. И накрая започваш да се чувстваш уморен от това да си винаги уморен.

Понякога дори това, което искаш да вършиш, става изтощително за теб. Най-лошата умора не е просто физическа, има умора на душата, която е по-лоша. „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем благословение“ (Галатяни 6:9). Дръж целите на действията си ясно на фокус, винаги помни какво правиш и защо го правиш, с очакването, че добрият завършек на работата ще ти донесе удовлетворение и награда.

Създаден си да бъдеш плодотворен и продуктивен, но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК потребността от почивка. „Шест дни да работиш, а в седмия ден да си почиваш; даже и във време на сеитба и на жътва да си почиваш“ (Изход 34:21). Сеитбата и жътвата са дейности, при които е най-малко вероятно да търсим лукса на почивката. Но Бог казва, че дори когато подготвяме почвата за сеитба и когато прибираме плодовете на нашите усилия, трябва да спазваме принципа на почивката – той не е само препоръка. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Ако пренебрегваш това е на твой риск.

Когато си наистина уморен, имаш по-негативно отношение към различните ситуации и си по-склонен да виждаш повече проблеми вместо решения. Когато си уморен, мотивацията е трудна и надеждата ти се изплъзва. Ще ти липсва търпение към самия теб и към другите, ще си лоша компания за околните. Забележи нещата, които ненужно те изтощават. Притеснения, непосрещнати нужди, несвършена работа, личен конфликт, непростителност, греховност, обезсърчение или непрестанна заетост ще са нещата, които винаги ще изтощават твоите лични вътрешни ресурси, докато не избереш да живееш според съвета на Бог (виж Исая 57:20, 21). Предай всички тях на Исус, Господаря на съботата. „Ти си ни направил за Себе Си, о, Боже, и нашето сърце не намира покой, докато не открие своята почивка в Теб“ (Св. Августин, 4. век).

Умори ли се да бъдеш уморен? Има почивка, но не на определено място, а само в една Личност. „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28).  Библията казва: „Върни се, душо моя, в успокоението си, защото Господ постъпи щедро към теб… а онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Псалм 116:7, Исая 40:31).

Молитвата ми за теб днес е: да знаеш кога и къде можеш да намериш истинска почивка за душата си.

Благослови тази бъркотия

„Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява“ (Псалм 1:1-3)

Да бъдеш благословен не означава да имаш повече; да бъдеш благословен означава да се наслаждаваш повече на това, което имаш.

Благослови тази бъркотияНямам представа откога познавам моята приятелка Бети, като че ли винаги съм я познавал. През всичките тези години, нейният отговорът на моя искрен въпрос: „Как си, Бети?“, е бил: „Пасторе, аз съм благословена“. Знам, че животът й далеч не е лесен, но отговорът й не се променя: „Пасторе, аз съм благословена“. Тя е открила истината, която повечето хора рядко откриват: „Божието благословение е нашето най-голямо богатство. Колкото и да работим, не можем да добавим нищо към него“ (Притчи 10:22).

Всеки иска да бъде благословен. Хората, обаче, имат неправилно разбиране какво представлява благословението. Те, много често, грешно приемат, че благословение означава да имаш повече неща – повече и по-хубави. Благословението не означава да имаш повече от нещата, които харесваш; благословение означава да се наслаждаваш повече на това, които имаш. Правилната употреба на думата включва в себе си разбиране за благодатна и великодушна щедрост, която надхвърля усилията на твоя труд. В действителност всеки е бил благословен много повече от това, което сам е спечелил или заслужил. Според мен, концепцията за благословение включва това, което е добавено към живота ни, както благодарение на Божието благоволение, така и благодарение на любезността на другите хора. Кой би се отказал от тези неща?

Видях една шеговита табелка, която гласи: „Благослови тази бъркотия“. Усмихнах се, защото можех да си представя кухни и домове, а също така някои бракове, семейства и животи, за които тези меланхолични думи биха били подходящи. Проблемът е: Бог не благославя бъркотията. Той ще те избави от бъркотията, ако ти искрено и смирено я представиш пред Него. Благословение има там, където се приема благодатта: „Вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен онзи човек, който уповава на Него“ (Псалм 34:8).

Давид разбра милостта и благодатта на Бога, но също така научи и изискванията (Псалм 32:1-5, Псалм 51:7-13). Давид също така научи къде ни очаква благословение: „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява“ (Псалм 1:1-3, виж още Еремия 17:7, 8).

Мойсей изговори Божието обещание за благословение на Израел с тези думи: „И всички тези благословения ще дойдат върху теб и ще те придружават, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог. Благословен ще бъдеш в града и благословен ще бъдеш в полето. Благословено ще бъде роденото от теб, плодът на земята ти и роденото от добитъка ти, малките на говедата ти и овцете ти; благословени кошът и нощвите ти. Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си през градската порта“ (Второзаконие 28:2-13).

Със сигурност Божиите обещания не са по-малко сега, когато сме под благодат, отколкото по времето на закона. Павел едва сдържа радостта си и изумлението си при мисълта: „Благословен да бъде Бог и Отец на Нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3).

Молитвата ми за теб днес е: познай благословението на тези, които служат на Бога с цялото си сърце.

Благодатта да служиш

„Защото Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи“ (Марк 10:45)

„Можеш да се наречеш слуга тогава, когато не се обиждаш от това“

Благодатта да служишСещаш ли се за човек със сърце на слуга? Моята майка беше такъв човек. Наблюдавал съм как тя с радост упражнява тази практична духовна дарба през целия си живот. При някои хора служенето е дадена от Бога дарба, която е част от характера им. За повечето от нас служенето трябва да дойде като резултат от целенасочено развиване на богоугоден характер и осмислени действия. Исус е съвършеният ни пример.

Ние сме призовани да бъдем като Исус. Това със сигурност е много смущаваща цел, но ни е осигурена и помощ: „Знаем, че когато Христос се яви, ще бъдем като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2). Но това ще бъде тогава, а ние трябва да служим сега. Бих описал това като процес, постепенна работа на Святия Дух, която продължава цял живот. Нито един от нас няма да бъде завършено произведение в този живот. Този процес не се случва по естествен път и не е бърз.

Има дни, в които да бъдеш дори малко повече като Исус, изглежда като огромна задача. Неговата цел е ясна: „Докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефесяни 4:13). Хората често имат доста странни идеи как би изглеждало това. Открил съм, че повечето духовни неща са значително по-практични и прости, отколкото се опитваме да ги направим. Когато хората правят духовното израстване мистично и сложно, те лесно намират оправдание и не поемат отговорност дори да започнат.

Ето как трябва да започнеш. Посвети се да намираш възможности да служиш на другите, както правеше Исус: „Също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28). Исус не беше длъжен да служи, Той избра да служи (Филипяни 2:5-9). Служенето е семейна черта. Ти избираш да служиш. Ставаш повече като Исус, когато осъзнаваш, че като служиш доставяш удоволствие на Исус повече от всичко. Ето колко лесно е да Му угодиш!

„С любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13). Служенето изисква благодат, а всяка благодат започва с Бога.

Учениците бяха шокирани, когато Исус коленичи, за да измие краката им (Йоан 13:12-15). Такова нещо беше немислимо в културен план, противно на разбирането им за гордост и положение. Те имаха да учат много и това щеше да бъде труден урок за тях. Те искаха да заемат най-високите места в Неговото ново управление (Марк 10:35-41). Слугите на Бога са по-загрижени за другите, отколкото за себе си.

Исус обърна световната система с главата надолу, за да може в Неговото царство нещата да бъдат по правилния начин. Тези, които настояват да им се служи, са по-маловажни в Неговото царство. Исус каза, че тези със смирено и загрижено сърце, които изберат да завържат престилката на слугата около кръста си, които с радост се предадат да служат, са великите (Лука 22:24-27). Сърцето на слуга дава благородство. Тези, които служат, не са унижени – в Божиите очи те са издигнати.

Моят скъп приятел и духовен баща Кембъл мъдро казваше: „Алън, ако искаш да разбереш доколко добре се представяш като слуга, обърни внимание как реагираш, когато някой те третира като такъв“. Това е добра и практична мярка за напредъка ти или липсата му. Голямата доза служене е полезна и се превръща в начин на живот, а не остава само случайно събитие. Когато се радваш да послужиш, изграждаш сърце на слуга и ставаш повече като Исус.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се на възможностите да послужиш на Бога и на другите.

Живот, който удовлетворява Бога

„Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате“ (Филипяни 2:13)

„Живот, угоден на Бога, е най-голямото удовлетворение за теб“

Живот, който удовлетворява БогаИма дни, когато не се чувстваш достатъчно мотивиран. Това е нормално донякъде, стига да не се превърне в ежедневна практика. Мотивацията се поражда тогава, когато имаме награда, която си струва да бъде спечелена; постижение, което си струва да бъде достигнато; взаимоотношения, които си струва да бъдат запазени. Ако ти липсва мотивация, усилията ти ще бъдат премерени и минимални. Ако e неясна или нечиста, дори най-големите ти усилия ще бъдат неефективни. Първата и постоянна мотивация трябва да бъде да живееш живот, удовлетворяващ Бога. Живот, угоден на Бога, е най-голямото удовлетворение за теб.

Хората с добри сърца искат да радват тези, които са важни за тях по възможно най-добрия начин, без това да се превръща в угодничество. „Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христос. Не работете само за пред очи, като човекоугодници, а като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци; понеже знаете, че всеки роб или свободен ще получи от Господа същото добро, което върши“ (Ефесяни 6:5-8). Една цел трябва да има приоритет над всяка друга – да угодим на Бога, каквато и да е цената или неудобството.

„Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос“ (Колосяни 3:23, 24). Наградата на наследството трябва да бъде твоята несравнима и вечна мотивация. Апостол Павел имаше точно определени цели за своя живот и за живота на тези, за които се грижеше духовно: „За да постъпвате достойно за Господа, да му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога“ (Колосяни 1:9-12). Представи си удовлетворението от живот, какъвто описва апостол Павел – стойностен, пълно чувство на удовлетвореност, плодоносен и растящ в познание.

Но само желание и намерение не са достатъчни, необходимо е още нещо. Твоята воля трябва да следва желанието ти. Съветът на Павел е: „А сега го свършете и на дело, така че, както сте били усърдни в желанието, така да бъдете усърдни и в довършването, според каквото имате“ (2 Коринтяни 8:10-12). Не е трудно да угодим на Бога. Той изобщо не прилича на някои хора, за които достатъчното никога не е достатъчно. Но трябва да знаем съвсем ясно – Бог наистина очаква нашето най-добро. Живот, който е угоден на Бога, обича волята Му, пази заповедите, следва Словото Му, служи с цялото си сърце, счита другите за важни и живее щедро. Тези очаквания са твърде големи, но Исус е нашият Пример и Помощник: „Защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно“ (Йоан 8:29).

Ето как това работи за теб: „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате“ (Филипяни 2:13). Бог ти дава това, което ти липсва. Колкото и силно да желае човек да води живот, угоден на Бога, трябва да знае, че тайната е тази – Бог работи с теб, създавайки както желанието да се покориш, така и силата да го направиш. Какво Го удовлетворява? Да се подчиняваш на Неговата воля: „А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет, е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашият Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исус Христос, на Когото да бъде слава във вечни векове. Амин“ (Евреи 13:20, 21). Възкресението на Исус ти дава увереност в Неговата сила да спазва обещанията Си.

Молитвата ми за теб днес е: да си угоден на Бога и Той да се радва в теб!

Трохи и остатъци

„Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!” (2 Царе 24:24)

Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб.

Трохи и остатъциАко някой те покани на вечеря и ти сервира остатъци от предишна вечер ще почувстваш ли, че на посещението ти е отделено достатъчно внимание и че компанията ти е ценена? Вероятно Бог се чуства недостатъчно оценен понякога, когато Му предлагаме остатъците от нашите приоритети, време, привързаност, енергия, усилия, финанси и способности. Когато човек използва първите и най-добрите плодове за себе си и даде само оскъдния остатък на Бога, дали Бог е почетен?

Исая разказа историята за човек, който отрязва дърво, използва го първо, за да запали огън, с който да се стопли и да сготви храна, за да се задоволи, „а с останалото си прави бог“ (Исая 44:14-17). Това се случва и сега с хора, които са много по-изтънчени и успешни. Този човек помисли за душата си само след като задоволи желанието си за комфорт и апетита си. Прочети Марк 8:36-37. Думата „остатък“ намеква за останалите трохи. Не можем да преобразим Бога по образ, който ние желаем да има, всъщност ние сме направени „по Негов образ и подобие“ (Битие 1:26-27).

Може би единственото по-лошо нещо от това да предложиш на истинския Бог своите остатъци е да използваш това време и средства, за да създадеш лъжлив бог и да очакваш неговата помощ. Не мисля, че някога съм правил второто, но се страхувам, че е имало ситуации, в които съм правил първото – давал съм на Бога по-малко отколкото заслужава, предлагайки само останалото без извинение или покаяние. На Израел беше заповядано да предлага на Бога само първото и най-доброто. Бог заслужава не по-малко от мен и теб.

В отговор на Божията милост цар Давид поиска да построи олтар като благодарност за Божията благодат към Израел. Той избра един харман, където да принесе жертва. Когато собственика на хармана позна царя и разбра каква е целта му, той щедро предложи на царя да вземе земята без да плати за нея. Обичам отговора на Давид: „Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!“ (2 Царе 24:18-25). Обикновено това, което ти струва малко не е ценно за теб.

Нека бъдем практични. Случва се да даваме трохи на Бога тогава, когато посвещаваме часове на собствените си стремежи, оставяйки само моменти за Него или когато се разпореждаме с парите все едно са наши и даваме на Бога няколкото останали лева, или когато използваме цялата седмица за собствените си задачи и забавления, но дори и неделя отделяме за себе си и семейството си. Даваме на Бога остатъците тогава, когато имаме време за всеки вариант на социална медия, но рядко имаме възможност да слушаме Божия глас, когато поставяме на първо място почивката, забавленията, хобито или спорта, но не осигуряваме достатъчно време за душата си. В днешния зает и шумен свят думите на Исус са от първостепенно значение: „Търсете първо Божието царство…“ (Матей 6:33). Баща ми беше прав: „Първите неща трябва да се поставят на първо място!“

Любовта не може да устои ако даваме само това, което е останало. Брака няма да процъфтява. Децата няма да процъфтяват. Приятелствата няма да растат. Плановете за спестяване няма да успеят. Кариерата няма да напредва. Християните няма да процъфтяват. Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб. Да бъдеш сериозен относно своя духовен живот и този на другите има лична цена, която трябва да бъде платена с радост.

Молитвата ми за теб днес е: поставяй Бога на първо място във всичко, по всеки начин, всеки ден.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 237 other followers