Живот за всеки ден Вдъхновяващи материали за лично време с Бога

„Нашата способност е от Бога“ (2 Коринтяни 3:5)

„Успехът е неоправдана гордост, ако с него не почиташ Бога и не Му служиш“

Открил съм, че много бързо казваме „Аз го направих“, когато имаме успех, отколкото, когато сме забъркали каша. Когато нещо се получи добре сме готови да оберем лаврите. Дори тази готовност ни е малко в повече. Това ли е причината, поради която хората се бавят, когато трябва да отдадат заслуженото за успеха си и на други, които са допринесли за него? Има един добър принцип, който е хубаво да спазваме – на всеки трябва да се отдава заслуженото признание.

Някой правилно е отбелязал – ако видим костенурка върху някой висок стълб, то тя не се е качила там сама. Когато си готов с благодарност да признаеш неоценимата помощ, която си получил, за да стигнеш до сегашното си положение, тогава ще си готов за още по-голям успех. Каква връзка има всичко това с живота ни всеки ден? Бих искал да те попитам – дал ли си подобаващото на Бога място в живота си?

Ето каква е истината. Всяко добро нещо, което е дошло в живота ти е белязано от Божият отпечатък, без значение дали го признаваш или не. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините“ (Яков 1:17). Твоят успех е неоправдана гордост, ако с него не почиташ Бога и не Му служиш. Има нещо страшно в това да не отдадеш на Бога полагащото Му се признание. „Нашата способност е от Бога“ (2 Коринтяни 3:5). Нима не става ясно? Когато отдаваш на Бога цялата слава, начинът ти на живот ще бъде белязан от смирение, истинска благодарност и щедрост.

Библията казва: „Отдавайте на всички дължимото… на когото почит – почитта“ (Римляни 13:7). Ако е нормално да отдаваме дължимото уважение на хората, то колко повече трябва ясно да свидетелстваме за многообразната Божия благодат и безбройните Му благословения. Апостол Павел правилно казва: „Всичко мога чрез Христос, който ми дава сила“ (Филипяни 4:13).

Молитвата ми за теб днес е: никога не пропускай да почетеш Бог за всичко, което ти дава.

снимка: Интернет

„Пригответе умовете си за действие, имайте себевладеене“ (по 1 Петрово 1:13)

„Малко са тези, които са готови да положат усилия и дисциплина, които са необходими за успеха“

Всеки иска успех и признание, както наградата и следващите я аплодисменти. Но не са много тези, които постигат забележителни успехи, защото не са готови да положат усилията и дисциплината, които са необходими.

„Пригответе умовете си за действие“. Пътят към успеха не е равен, нито е бърз и лесен. Както в много други области и тук пътуването започва от твоя ум. Успехът първо се случва в ума, а след това се проявява и в живота. Трябва да вярваш в себе си, в твоите способности, в положения труд и особено в целта, която преследваш. Така подготвяш умът си не за мислене, а за действие. Добиваш ясен образ на целта си, развиваш стратегия, планираш работата, не жалиш усилия, средства, време и всичко, което се иска, за да постигнеш тази цел.

Успехът не се постига единствено със силата на „позитивното мислене“, ако то не е съпроводено със старомодните дисциплина, усилен труд и постоянство. От умът преминаваш към волята, за да се ангажираш с действие, което съответства на вътрешната убеденост в успеха. Желанието ти не може да постигне нищо, ако към него не се прибави волята.

„Имайте себевладеене“. Тук идва мястото на най-важния вид дисциплина – себевладеенето. Не обстоятелствата са основната причина за провал, макар понякога те да са трудни. Провалът най-често е резултат от липса на нужното себевладеене в изникнали неочаквани ситуации и обстоятелства. Това, което правиш в тези моменти показва в какво наистина вярваш и колко от себе си си готов да пожертваш. Наградата е голяма, а процесът – болезнен. Ако не си стриктен със себе си, без да се преструваш, няма да издържиш до изпълнението на своята цел.

За Христовият последовател себевладеенето е уникален израз на плода на Духа, който бива изработван в нас, когато се подчиняваме на Неговото ръководене и следваме водителството Му. Да бъдеш воден от Духа не е продукт на твоята лична сила, заслуги или достойнство. „А плодът на Духа е…“ (Галатяни 5:22, 23). Това е нещо, което Святият Дух ражда и изработва в нас. Водителството от Духа напътства и подкрепя твоите усилия, а себевладеенето те пази да не се отклоняваш и ти помага да даваш всичко от себе си. Заедно със Святия Дух можеш да постигнеш много повече отколкото сам.

Молитвата ми за теб днес е: да се довериш на Бог за живота си и да откриеш Неговия успех.

снимка: www.sxc.hu