Жалони на покорство

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8)

„Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти“

Жалони на покорствоЖивотът е пътуване, състоящо се от поредица години, последователност от събития и колекция от житейски опит. Последното е най-важното от трите. Опитът създава моментите, от които съхраняваме безценни спомени. Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти. Ако помислиш върху това, ще видиш, че наистина можеш лесно да разпознаеш разграничението мужду минути и моменти.

Минутите са твърде много, за да запомним всички. Моментите са малко на брой, но въпреки това завинаги бележат пътя и развитието на твоя живот. Аз не помня кой ден от седмицата и по кое време Гейл отговори с „Да“ на израза на моята любов и предложението за женитба. Ето, обаче, вече повече от 50 години с нежност си спомням този момент и радостта, която изпитах тогава.

Преди много години моят приятел и духовен баща Кембъл, каза няколко думи, които до ден днешен за мен имат голямо значение. Той каза: „Пътят на Авраам беше белязан от знаци на покорност и олтари на посвещение“. Думите му бяха момент, оформящ живота ми и даващ духовно разбиране, което продължава да оказва влияние върху това, в което вярвам и върху избора как да живея живота си.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. Моментите в живота ти, които имат най-значими последствия, са тези, в които си ходил в покорство на Бога. Подобно на цар Саул ти може да предложиш на Бог твоя предпочитан вариант, вместо да покажеш пълно покорство. Саул не предложи по-малка жертва, той се опита да предложи жертва, различна от тази, която искаше Бог. „И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни“ (1 Царе 15:13-15, 22). Всеки друг вариант, освен този, който е предложил Бог, е неприемлив.

Жалоните на твоята вяра сочат много повече от незаменимото време, което е отминало. Духовните знаци маркират прогреса и успеха на твоя път или липсата на такива. Те са трайните напомняния за благодатта на Бог в твоето минало и суверенната цел на Бог за твоето бъдеще. Такива моменти са святи и те трябва да се празнуват. Когато Израел победи филистимците: „Самуил взе един камък, та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер, т.е. камък на помощ, като казваше: До тука ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12).

Пътят на Авраам, също както и твоя, започва с божествено призоваване и неговия отговор в покорство: „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа“ (Битие 12:1). Представи си покорството и вярата, които се изискват, за да се направи това. Пътуването го отделя от отечеството – всичко, което му е било познато до този момент; извежда го измежду рода си – всички, с които се е чувствал добре; и из бащиния си дом – източникът на снабдяване, на който той се е доверявал.

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството изисква вяра отвъд всяко обяснение. Авраам не знаеше къде отива, но той знаеше Кого следва. Да следваш Бог в покорство, означава да оставиш мястото, където си и да отидеш там, където Бог иска да те заведе. Духовното ти пътуване не може да те заведе по-далеч от мястото, което твоето сегашно покорство позволява.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. В следващото издание на „Живот за всеки ден“ ще разгледаме другия много важен, втори аспект на покорството „Олтарите на посвещението“. Всеки момент на посвещение пред даден олтар има вечни последици за твоя път. На всяко място, където Авраам разпъва шатрата си, той построява олтар и там се покланя на Бога (Битие 12:7, 8, 13:18; 22:9). Олтар е мястото, където смирено се покланяш и предаваш себе си на превъзходството и върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразяващо се в скъпа жертва и искрено посвещение. Олтарите са важни за Бога и решаващи за твоето духовно пътуване.

Молитвата ми за теб днес е: да растеш в благодатта на покорството и в практикуването на посвещението.

Ненарушим закон

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2)

„Можеш да промениш живота си, ако изместиш фокуса от себе си върху другите“

Ненарушим законОпределеното ограничение на скоростта не е просто едно предложение, то е защита. Федералните приходни такси не са само препоръчителен принос, те са изискване. Гравитацията не е само временно предпочетена реалност, тя е природен закон, точно както аеродинамиката контролира полета. Ако ги пренебрегнеш, това става за сметка на собствената ти безопасност и за твоя вреда. Точно по същия начин има ненарушими закони и в Божието царство.

Десетте Божии заповеди не са десет предложения. Бог постанови закон – ненарушим и вечен. Когато Бог казва „десятъкът Ми принадлежи“, Той не изисква твоята благотворителност – това е закон, който неизбежно задейства принципа на сеенето и жъненето (Малахия 3:8-12 и 2 Коринтяни 9:6-8).
Исус казва: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих и вие така да се обичате един друг“ (Йоан 13:34). Той не изисква твоите най-добри усилия. Любовта е законът на живота и взаимоотношенията в Божието царство. Твоето покорство на Божиите закони, освобождава Неговите благословения.

Ние живеем върху няколко акра земя в Тексас, заедно с три кучета, крави, коне и малки магаренца – всичко това в рамките на обезопасяващи огради, обграждащи достатъчно много място. В безопасността на тези огради те имат свободата да се забавляват и да изследват. Извън тези огради те могат да бъдат наранени или да станат жертва на други. Извън тях могат да им се случат само лоши неща.

Свободата не означава да вършиш всичко, което ти пожелае сърцето. Свободата без закон се превръща в разпуснатост (Галатяни 5:13, 14). Божиите закони очертават граници, които са безопасни и благотворни. Неговият закон не цели да те ограничава и пречи; той тренира и направлява волята ти. Божият закон те пази да не се заблудиш, излизайки извън границите на това, което е най-добро за теб и другите. Павел поучава младия Тимотей: „А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой, както Бог е предназначил“ (1 Тимотей 1:8).

Когато Исус Навин се приготвя да влезе в Ханаан, земята на обещанието и изобилието, Бог го насочва към закона и неговите обещани благословения: „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш“ (Исус Навин 1:7-9).

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2). Това е повече от вършенето на нещо добро, това е правилното нещо, което трябва да вършим. Любовта, действаща и видима, се покорява на Христовия закон. Ако искаш животът ти да бъде благословен и богат на удовлетворение и щастие, търси възможности да служиш на другите, споделяйки техните тревоги и грижи, дори когато имаш собствени проблеми.

Когато поемаш товара на другите, правейки техния път малко по-лесен, Бог ще поеме твоя товар. Измествайки фокуса от себе си върху другите, ще промени живота ти.  „И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си“ (Йов 42:10). Моят приятел, Харолд, казва така: „Това, което правиш да се случва на другите, Бог ще направи да се случи на теб“. Открих, че това е вярно за живота ми. Ти имаш най-голяма полза от щедростта и добрината, които показваш към другите. Христовият закон е неотменим закон. Покорявай му се и ти ще успяваш и благоденстваш: „Колко обичам аз Твоя закон!“ (Псалм 119:97).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да обичаш и почиташ Божия закон.

Способността за упадък

„Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам“ (Римляни 7:15)

„Способността да се поддаваш на безплодни дейности е най-голямото изкушение“

Способността за упадъкНа моменти се чудя на себе си! Гордея се с напредъка си, но се учудвам колко лесно се връщам към навици и начини на поведение, които в миналото съм определил като нестойностни. Дори на моята възраст това все още ме обърква, също както объркваше Павел: „Защото не зная какво правя“ (Римляни 7:15). Отказвам се от напредъка, постигнат с много усилия и постоянство и се намирам по-близо до мястото, от което съм тръгнал, отколкото мястото, на което трябва да бъда. Способността ми да се поддавам на безплодни дейности е най-голямото изкушение.

Пътя към прогрес може да е предизвикателство, когато мястото, от което тръгваш, все още те привлича (Яков 1:12-15). Изкушението само по себе си не е грях, но духовната зрялост и святост се измерват чрез способността ти да разпознаваш и да отхвърляш всяко изкушение, да се поддадеш на познати, но неефективни начини за справяне с всекидневието.

Никога няма да намериш увереност или израстване чрез връщането си към възможности или места, които са били удобни в миналото. Под заплахата на опасности и надигаща се опозиция, Израел поглеждаше през рамо и с погрешна привързаност към оставеното в Египет: „В сърцата си те се върнаха в Египет“ (Деяния 7:39; Неемия 9:9-17).

Преди да осъдиш строго Израел, прецени собственото си изкушение да се връщаш към негативни емоции, стари предубеждения, неправилно отношение, недостойни апетити, неправилни амбиции и нездравословни навици. Павел насърчаваше и предупреждаваше галатяните: „Христос ни освободи, за да живеем в свобода. Затова останете твърди и не допускайте отново да ви поробят“ (Галатяни 5:1).

Искам да ти покажа няколко Библейски примера на упадък и причините за него:
Трудности при следването: „Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него“ (Йоан 6:66-69). Алтернативни привързаности: „Защото Димас ме остави, като възлюби сегашния свят“ (2 Тимотей 4:10). Объркващи обстоятелства – след смъртта на Исус и свидетелства за Неговото възкресение, Петър и другите ученици са върнаха към рибарството (Йоан 21:1-5). В момент на уязвимост идва разочарование от хора или ситуации и идващото като резултат обезсърчение и разубеждаване.

Може би днес с почуда се идентифицираш с апостол Павел в борбите му. Той пише: „Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша… Понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша“ (Римляни 7:15-21).

В следващите стихове Павел признава отчаянието си от своята духовна слабост: „Аз съм един окаян човек! Кой ще ме спаси от това тяло, подвластно на смъртта? Бог го прави чрез нашия Господ Исус Христос и аз съм благодарен!“ (Римляни 7:24, 25). Предлагам ти 3 духовни практики, които ще донесат яснота във време на объркванеБожието Слово (2 Тимотей 3:16, 17), примерът на Исус (Евреи 4:14-16) и силата от Святия Дух (Деяния 1:8, Римляни 15:13). Когато те връхлети паника, може да ти се струва, че отговорът е да се върнеш към слабостите си. Божият отговор е да бягаш към сигурно убежище – в Божиите ръце (Притчи 18:10, Псалм 27:5, Псалм 91:1, 2).

Молитвата ми за теб днес е: постави прогреса като свой най-висок духовен приоритет.

Доверие и увереност

„Този, който започна добро дело във вас, ще го завърши“ (Филипяни 1:6)

„Самоувереността ще угасне, правилната позиция е увереност в Бога“

Доверие и увереностУвереността е важна за щастието и успеха. Лесно е да се възхищаваме на хората, които на пръв поглед се движат през живота със спокойна самоувереност, без колебания и съмнения. В действителност, те приличат на нас повече, отколкото се вижда на повърхността. Те може би са се научили да се справят с емоциите си и да контролират външната си реакция или пък все още не са се сблъсквали със сериозни предизвикателства към способността им да се справят сами. Библията дава един мъдър съвет: „Чрез Христос имаме увереността да твърдим това пред Бога. Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко“ (2 Коринтяни 3:4, 5). Самоуверостта ще угасне в най-неподходящото време.

Хората, дори най-добрите, може да ви разочароват – някои от тях несъзнателно, а други може да го правят съзнателно понякога. „По-добре е да разчиташ на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на човек“ (Псалм 118:8). Доверието носи идеята да „поставиш товара си върху“ (Притчи 25:19). Не би отпуснал тежестта си на счупен бастун, не би седнал на счупен стол. Твоята увереност не е по-силна от фундамента, на който се доверява.

Подготви се, че ще има моменти в живота, които ще разклащат твоята увереност. Тя би трябвало да е положена на сигурен и винаги надежден фундамент. Този сигурен фундамент е Божието слово и Божия характер.

Един от любимите ми химни изповядва: „Надеждата ми не се основава на нищо друго, освен кръвта на Исус и Неговата праведност. Не смея да се доверя дори на най-примамливото нещо, а се облягам единствено на Името на Исус. Стоя на Христос – твърдата Канара. Всичко друго са плаващи пясъци“ („Твърда канара“ на Едуард Моте и Уилям Бредбъри). „Блажени всички, които се уповават на Бога“ (Псалм 2:12). „Благословен онзи човек, Който се надява на Господа и на когото надежда е Господ“ (Еремия 17:7).  Независимо какви са обстоятелствата и изпитанията на момента, можеш да си уверен, когато се довериш на Бога и на Словото Му. Те са непроменими.

Апостол Павел знаеше на какво може сигурно да почива увереността му: „Като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до Деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6). Харесва ми, че Исус е наречен „Начинателят и Завършителят на нашата вяра“ (Евреи 12:2) и „Алфа и Омега, Началото и Краят“ (Откровение 21:6). Ние започваме много повече неща, отколкото можем да завършим успешно, уморяваме се с времето или просто осъзнаваме, че не притежаваме ресурсите, опита, знанието, способностите или решимостта. Това, което Бог започва, Той ще го довърши. На Него можеш да разчиташ (1 Йоан 5:14, 15).

Правилната позиция е увереност в Бога. „Не губете смелостта си и ще бъдете богато възнаградени. Трябва да постоянствате, за да получите Божието обещание, след като сте изпълнили волята Му“ (Евреи 10:35, 36; Евреи 4:16).

Молитвата ми за теб днес е: довери се напълно и си почивай с увереност в Бога.

Насърчителите

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17)

„Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява“

НасърчителитеРазочарованието идва, когато очакванията и предположенията ни не се оправдаят. Ако разочарованието се задържи дълго или се натрупат много разочарования, в резултат идва обезсърчението. Обезсърчението има емоционален елемент, но всъщност е много повече. Емоцията прикрива липсата ни на сила да постоянстваме. Колкото и неправилни да изглеждат тези чувства, те могат временно да те убедят, че твоето моментно разочарование е определящо за бъдещето ти. Бог има добра новина за теб: „Затова ние не се обезсъчаваме, но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“ (2 Коринтяни 4:16-18). Куражът ни идва от убедеността, че Бог контролира всичко и нещата ще бъдат добре.

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17). Когато си обезкуражен, чети това бавно и често. Понякога Бог те окуражава като в конкретната ситуация ти изпраща насърчител.

Павел описа своята нужда от насъчение: „Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение; отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит; и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мен; така че още повече се зарадвах“ (2 Коринтяни 7:5-7).

Спомням си, че татко казваше: „Всеки прави другите щастливи. Някои – когато идват, други – когато си отиват“. Бъди като Тит – радостно присъствие и носител на добри вести.
Всеки има нужда от насърчител – приятел, който ти помага да почувстваш и след това да разбереш, че има основание да се надяваш. Можеш да бъдеш насърчител от световна класа, ако пожелаеш. Може би никога не си предполагал, че това, което казваш или правиш, има някакво значение. Но всъщност има, и ти можеш наистина да окуражаваш. Човек, който живее в очакване да върши само велики дела, никога не извършва малките, които са от голямо значение. Йосиф бил толкова добър в благославянето на други хора, че те го преименували във Варнава, което ще рече син на утеха (или син на увещание или насърчение) (Деяния 4:36).

Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява. „Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг“ (1 Солунци 5:11). Веднъж, щом видиш как светва лицето на някой при споделена дума или как се ободрява сърцето му, когато проявиш добрина, ще започнеш да търсиш всяка възможност да насърчаваш другите. Практикуването се превръща в навик, навикът става стил на живот, а стилът на живот е заразителен.

Сигурно има някой около теб, който се нуждае от насърчение. Най-сигурният начин да си постоянно насърчен е да практикуваш радостта да насърчаваш някой друг. Когато хората те видят, че идваш, нека се почувстват така, както се е почувствал Павел: „И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри“ (Деяния 28:15). Добрата компания винаги прави деня ярък и благославя сърцето.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело, окуражавайки другите.

Постоянстващ и изобилващ

„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос“ (Колосяни 2:5)

„Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос“

Постоянстващ и изобилващОтдавна Англия е едно от любимите ми места, които посещавам. Особено са ми приятни обедите в техните пъбове, колкото по-стари и автентични, толкова по-добре. Обичам да виждам табелите, поставени отвън: „Основан 1868“. Такава информация е свидетелство за заслужено самочувствие, породено от наследената история и внушава обещание за надеждност.

Няколко неща насочиха днес мислите ми в тази посока. Съвсем скоро попаднах на бележките от моята първа проповед като млад пастор в Trinity Church, а именно: „Животът, който беше постановен“ (25 май 1975 г.). Знаех, че това е библейски принцип, който исках да си припомня отново. Наскоро водих службата, на която мои дългогодишни приятели подновиха брачната си клетва по повод своя 70-годишен юбилей. След това, в предстоящата неделя, посветих нашия правнук, Картър, а Гейл и аз отпразнувахме нашата 51-годишнина от сватбата. Обичам хората, които са около мен, обичам и това, което правя. Така трябва да е и с вярата в Христос.

Павел се беше посветил на живот в Христос, изпълнен с увереност и сигурност:
„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос. И така, както сте приели Христос, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение“ (Колосяни 2:5-7). Павел говори както за вярата, която трябва да упражняваш и да бъдеш твърд, така и за вярата, в която си утвърден и трябва да постоянстваш. Постоянството на твоята вяра води до още по-голяма вяра (Йоан 15:7, 9-10, 1 Йоан 2:24). Започнатото от Бог в благодат, Той продължава чрез вяра и завършва с благодарение. Този процес води до твоето „утвърждаване във вярата и изобилстване в благодарение“. Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос.

Светът е в сложно състояние на постоянно движение, което носи характеристиките на променлива политика, международни съглашения, погрешни икономики, разпадащи се бракове и нефункциониращи семейства. Ти имаш нужда от емоционално, морално и духовно равновесие. Давид написа: „Той постави на скала краката ми и утвърди стъпките ми; сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог“ (Псалм 40:2-3). Такова място може да се намери само в Бог и Неговата истина. Там възстановяваш наново посоката и решимостта си.

Добрият резултат изисква много повече от добри намерения и оптимистично начало. Крайният резултат е това, което си правил между началото и края. Нека Бог бъде „Авторът и Завършителят на твоята вяра“, както в началото, така и по средата, и в края. Библията ни дава практическо ръководство как да бъдем постоянни и да изобилстваме в Христос (Евреи 12:1-4). Има много неща, които ще ти се противопоставят и ще те обезкуражават. Библията описва тези противодействащи сили като света около теб – „всяко бреме и грехът, който лесно ни оплита“ (ст. 1, 2), плътта в теб – „да не ви дотяга и да не ставате малодушни“ (ст. 3) и дявола срещу теб – „съпротивяване на греха“ (ст. 4). След доста дълга и практически насочена беседа на тема „Възкресение“, той логично прави следното обобщение: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господнето дело“ (1 Коринтяни 15:58).

Молитвата ми за теб днес е: постоянствай в Христос и изобилствай в благодарение.

Уморени да бъдем уморени

„Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28)

„Животът е изтощителен, когато не знаеш кога и къде ще намериш истинска почивка“

Уморени да бъдем уморениВинс Ломбарди, известният треньор на Грийн Бей Пакърс, казва: „Умората ни прави страхливци“. Умората оказва влияние на всичко, което чувстваме и вършим, както на отношенията, така и на действията. Всеки човек знае какво е това да си уморен – от работа, отговорности, сметки, проблеми, конфликти. Когато си уморен не се чувстваш добре – нито физичиски, нито емоционално, умствено или духовно. Изтощението прави всичко по-трудно, добавяйки още към твоята умора. Дори неща, които намираш за лесни, стават тежки, когато си изморен. Животът е изтощителен, когато не знаеш кога и къде ще намериш истинска почивка. И накрая започваш да се чувстваш уморен от това да си винаги уморен.

Понякога дори това, което искаш да вършиш, става изтощително за теб. Най-лошата умора не е просто физическа, има умора на душата, която е по-лоша. „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем благословение“ (Галатяни 6:9). Дръж целите на действията си ясно на фокус, винаги помни какво правиш и защо го правиш, с очакването, че добрият завършек на работата ще ти донесе удовлетворение и награда.

Създаден си да бъдеш плодотворен и продуктивен, но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК потребността от почивка. „Шест дни да работиш, а в седмия ден да си почиваш; даже и във време на сеитба и на жътва да си почиваш“ (Изход 34:21). Сеитбата и жътвата са дейности, при които е най-малко вероятно да търсим лукса на почивката. Но Бог казва, че дори когато подготвяме почвата за сеитба и когато прибираме плодовете на нашите усилия, трябва да спазваме принципа на почивката – той не е само препоръка. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Ако пренебрегваш това е на твой риск.

Когато си наистина уморен, имаш по-негативно отношение към различните ситуации и си по-склонен да виждаш повече проблеми вместо решения. Когато си уморен, мотивацията е трудна и надеждата ти се изплъзва. Ще ти липсва търпение към самия теб и към другите, ще си лоша компания за околните. Забележи нещата, които ненужно те изтощават. Притеснения, непосрещнати нужди, несвършена работа, личен конфликт, непростителност, греховност, обезсърчение или непрестанна заетост ще са нещата, които винаги ще изтощават твоите лични вътрешни ресурси, докато не избереш да живееш според съвета на Бог (виж Исая 57:20, 21). Предай всички тях на Исус, Господаря на съботата. „Ти си ни направил за Себе Си, о, Боже, и нашето сърце не намира покой, докато не открие своята почивка в Теб“ (Св. Августин, 4. век).

Умори ли се да бъдеш уморен? Има почивка, но не на определено място, а само в една Личност. „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28).  Библията казва: „Върни се, душо моя, в успокоението си, защото Господ постъпи щедро към теб… а онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Псалм 116:7, Исая 40:31).

Молитвата ми за теб днес е: да знаеш кога и къде можеш да намериш истинска почивка за душата си.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 241 other followers