Природата на любовта

„Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7)

„Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце“

Природата на любовтаХората обикновено виждат това, което очакват да намерят. Ако търсиш недостатъците на хората, ще ги намираш в изобилие, тъй като това е твоя фокус, няма да виждаш нищо друго, освен недостатъци. Всички ние си имаме достатъчно от тях, ако някой ги търси. Истинската любов не прави това. Любовта избира доброжелателен фокус.

Предизвикателство за всяко приятелство или брак е винаги да помниш какво най-напред те е накарало да дариш приятелството или любовта си. Ако не си достатъчно вниматален, след време ще започнеш да забелязваш малки неща, различни от това, което очакваш. Погрешният фокус може да направи така, че достойнствата на другите да бъдат засенчени от техните недостатъци. Така става, когато се опитваш да поправиш това, което виждаш като недостатък в другия за негово огромно неудоволствие и в ущърб на вашите взаимоотношения. Като че ли човешкото в нас ни кара да не показваме любов, докато тя наистина не изглежда оправдана.

Когато човек не вижда грешките и недостатъците на другия, казваме, че „любовта е сляпа“. Аз по-скоро твърдя, че истинската любов изобщо не е сляпа, но е избрала да не вижда това, което й противоречи. Във великия пасаж за любовта Павел пише: „Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7). Можеш да обичаш другите по този начин, само когато търсиш в тях най-доброто. Любовта не е сляпа, но по-скоро търси това, което другите нямат голямо желание да видят.

Как би обяснил Божията любов иначе? „Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Единственото Божие оправдание беше Неговата любов и дълбочината на нуждата ти.

Преди години Доти Рамбо написа една вълнуваща песен на свидетелство, в която се казва: „Той погледна отвъд моите недостатъци и видя моите нужди“. Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце. Това е природата на любовта. „Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг“ (1 Йоан 4:11).

Ти считаш, че другите ще пренебрегнат твоите дребни недостатъци. Ако искаш да бъдеш обичан, помни: „И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6:31). А също така и един неоспорим принцип: „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Коринтяни 9:6). Мярката на любовта, която ще получиш, се определя от това как си избрал да даваш. „Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Сей любовта изобилно.

Молитвата ми за теб днес е: обичай достатъчно, търси доброто в другите.

снимка: x@v photos

Духовно неудобство

„А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото“ (Деяния 8:4)

„Бог допуска ситуации отвъд това, с което си свикнал и ти е удобно“

Духовно неудобствоСмущение се дефинира като чувство на безпокойство, неудобство. Понякога Бог допуска духовни смущения да те изместят от удобното място, за да постигнеш повече, отколкото би постигнал, ако останеш където си. Нежеланите и неочаквани промени са смущаващи. След Петдесятница, църквата в Ерусалим беше пораснала забележимо, но с това тя получи и лоша слава, което не беше толкова приятно. „И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието“ (Деяния 8:1-4). Хора, потънали в удобство, не биха направили неудобни промени, освен ако не са принудени.

Тяхното разпръсване не беше доброволно, а предизвикано от обстоятелствата, противно на желанията им и извън техния контрол. Това, което им беше удобно, беше в този момент в разрез с Божията цел. Имаше вечни планове, които те още не осъзнаваха. Преди да се възнесе, Исус изрично заповяда: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мен, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8).

Удовлетворени в своите културни граници, вярващите от Ерусалим не можеха напълно да постигнат Божията воля за достигане на Благата вест „до края на земята“. И помисли си, това преследване и географско разселване на вярващи, доведе накрая до безпаралелното обръщане на основния гонител на църквата, Савел от Тарс, който стана апостол и най-плодовития автор в Новия завет (Деяния 9:1-6).

Бог гледаше сериозно на намеренията си за тези християни от 1. век. Очевидно Той гледа точно толкова сериозно и на оркестрирането на твоя живот според Неговите планове и цели. Неговото обещание остава сигурно: „Защото Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдещето без надежда е празно. Надеждата без бъдеще е напразна. Аз добавям своето „амин“ към думите на Давид: „Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано“ (Псалми 18:30).

  • Бог се интересува повече от твоя принос към вечността, отколкото от моментния ти комфорт. Исус предупреди: „Не си събирайте съкровища на земята… а си събирайте съкровища на небето… Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:19-21). Бог ще положи всички усилия да те включи в нещата, които имат значение за вечността и носят трайно удовлетворение.
  • Бог допуска ситуации отвъд това, с което си свикнал и ти е удобно. Бог допусна обстоятелства, които предизвикаха тези ранни ученици отвъд рутинното и ги насочиха според Неговите цели. Неприятното преживяване за тези християни беше преследването, но докато бягаха от Ерусалим, заради безопасността на семействата си, те откриха непредвидени възможности. Където и да бяха, те проповядваха за Исус.
  • Бог цели само това, което е за твое добро и за доброто на другите. Затворените врати са може би Божията защита. Отворените врати са може би Божието снабдяване. Днес е малко вероятно преследване да е стимулът, тласкащ към нови хоризонти. По-вероятно е това да е неочакваният провал на внимателно направени планове или необяснимо неудовлетворение, което отваря сърцето ти за нови възможности, непредвиден обрат на събитията, който ти открива нова и удовлетворяваща посока. Докато изчезналия комфорт не стане по-силен от притеснението да продължиш напред, ти ще останеш на същото място и ще продължиш да правиш същите неща. Това съвсем не е Божията воля за теб и не ти носи нито напредък, нито растеж.

Молитвата ми за теб днес е: прегърни временното неудобство, за да получиш трайно удовлетворение.

снимка: Интернет

Бурите

„Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:41)

„Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно всяка буря“

Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно бурите, които не можеш да избегнеш. При едно ваканционно пътуване с приятели, Гейл и аз преживяхме силна морска буря, внушителен ураган в Тихия океан, край бреговете на Мексико. За да избегне бурята, капитанът се отдалечи от брега, с намерението да плаваме безопасно до следващото пристанище в по-спокойни води.

Ураганът се втурна откъм брега точно на пътя на нашия кораб. Вятърът беше много силен, морето изключително бурно, а пасажерите – уплашени, като някои дори си бяха облекли оранжевите спасителни жилетки, просто за всеки случай. За дългите 36 часа капитанът на кораба трябваше да се изправи срещу това, което се опита да избегне. Понякога в живота се случва точно така – трябва да се изправим срещу нежелани обстоятелства.

По практически причини аз бях предпазливо оптимистичен. Вярвах, че капитанът и екипажът са опитни и подготвени да се справят с бурята. Разсъждавах, че корабът е конструиран така, че елементите му да издържат еднакво успешно в добро и лошо време. Предназначението му беше да плава, а не да стои закотвен безопасно на пристанището. Освен това знаех, че бурята е временно отклонение от нормата, а не постоянно състояние. Осъзнаването на истината ще те успокои и окуражи.

Животът може да е изпълнен с много турбуленции – лични и професионални. В такива времена убежденията се разклащат, а несигурността избуява. Дните стават неприятни, бъдещето несигурно. Тези, проповядващи мрак и осъждение, както и тези с пожелателно позитивни, но празни успокоения, загубват гласа на разума и баланса. Животът е буря, през която трябва да плаваме – не е нито кратко неудобство, нито края на света.

Както корабът е конструиран да издържа и в бурно време, и в тихи води, така твоята вяра е направена за бурно време. Учениците се озоваха сред разярена буря, която ги караше да се страхуват за своята безопасност. „А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина… И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:35-41). Истинската вяра е за времената, когато идва нечакана болест, когато средствата са оскъдни, когато отношенията са обтегнати, когато въпросите са повече от отговорите или в други ситуации на отчаяние. Исус е с теб във всяка буря.

Исус предупреди Симон Петър за личните бури, които му предстоят, но също така го успокои: „Но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра…“ (Лука 22:31, 32).

Исус се моли за теб, но ти трябва също да се молиш. Молитвата има огромно значение за твоята вяра. Тя е „котва за твоята душа“ (Евреи 6:17-20). Винаги е време да търсим Бог. Време е да имаме вяра. Време е да се доверяваме и да вярваме. Твоята вяра ще устои на всяка буря, когато се молиш, познаваш и се доверяваш на Божието слово и слушаш гласа на Бог в своето сърце.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело и уверено във всяка буря.

Съвпадение и провидение

„Моля се очите на сърцата ви да се просветлят“ (Ефесяни 1:18)

„Има свръхестествени моменти, вплетени в тъканта на всекидневния живот“

Screen Shot 2015-05-12 at 0.19.13Има неща, които просто се случват сред рутината на всекидневния живот. Дали тези събития са случайни съвпадения или божествено провидение? Някои неща се случват като част от живота – ти и аз не сме изключение от това, но Бог ни придружава по всяко време и при всяко обстоятелство (2 Царе 6:13-17). Но има и моменти, които са с божествена цел и назначение. Аз не живея в свят, в който всичко е просто плод на случайност. Аз избирам да вярвам, че такива моменти могат да бъдат от провидението, доказателство за любящата бащина ангажираност и инвестиция в моето и твоето благоденствие. Йов се доверяваше на Бога: „Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми“ (Йов 10:12).

Един приятел ме посъветва: „Ако търсиш Бог само в сензационното и ефектното, често ще пропускаш свръхестественото“. Посред очевидно обикновеното, би трябвало да има моменти, когато сякаш нещо отваря очите ти и ти позволява да почувстваш дискретните доказателства на учудващото, необикновеното и свръхестественото, целенасочено втъкани във всекидневието на твоя живот. Очакването Бог да присъства в обикновените събития е предпоставката, която ни дава възможност да опитаме Неговата любяща компания и грижа.

С убеденост Давид пише за верността на Бог: „Когато стъпките на човека се утвърждават от ГОСПОДА, неговия път Му е угоден. Когато падне, няма да бъде повален, защото ГОСПОД подпира ръката му“ (Псалм 37:23-25).
Колко уверено би живял, ако беше убеден в постоянството на Божието благоволение и удовлетворение?

Животът на Илия изглеждаше извън контрол. Споменът за победата, която удържа над 450-те лъжливи пророци на връх Кармил, бавно избледняваше (3 Царе 19). Сега Илия чувстваше ужаса на страха. Злонамерената мощна царица се беше заклела да прекрати намесата на пророка веднъж завинаги. Смелият някога пророк сега се беше уплашил, бягайки от царицата, докато се беше изтощил напълно физически, емоционално и духовно. Неговият страх беше реален, но преувеличен. Неговото обезсърчение беше съкрушително. Неговите емоции бяха извън контрол. Той не можеше да се справи с отчаянието си. Тогава Бог се яви на Илия. Бог не беше отсъствал до този момент. Той беше там през цялото време.

„И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине“ (3 Царе 19:11). Имаше голям и силен вятър: „Но Господ не беше във вятъра“.  След вятъра последва земетресение: „Но Господ не беше и в земетресението“. Последва силен огън: „Но Господ не беше в огъня“. Невинаги Бог е в сензационното и зрелищното. Илия се чувстваше емоционално изтощен и физически раним, както всеки друг човек: „А подир огъня дойде тих и тънък глас“ (3 Царе 19:11-13). Този „тих и тънък глас“ беше дискретното свидетелство на Бог, присъстващ и славен в действие, независимо от всичко, което Илия чувстваше и от което се страхуваше. Има свръхестествени моменти, вплетени в тъканта на всекидневния живот. Търси Бога и внимателно слушай за Неговия глас. Стой с тихо сърце пред Бог и с отворени очи за дискретните Му чудеса. Така ще откриеш къде е Божията любов, благодат и милост във всекидневието на живота. Повтарям наблюденията и предупреждението на моя приятел: „Ако търсиш Бог само в сензационното и ефектното, често ще пропускаш свръхестественото“
Молитвата на Павел е и моя: „Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава“ (Ефесяни 1:15-21).

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да е привлечено към Него и да не се отвлича от нещата, които ни заобикалят.

снимка: Интернет

А сега накъде?

„Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:32)

„Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им“

А сега накъде?В живота може да се случват ужасяващи неща. Понякога може да имаш повече въпроси, отколкото отговори – смущаващи въпроси, които започват най-вече със защо. Колкото повече се бориш да видиш смисъла в необяснимото, толкова по-трудно става това. В такива моменти изглежда, че всеки план, който си направил, се е объркал. Нещата, в които преди си бил убеден, изглеждат несигурни. Животът не винаги тече гладко и утрешният ден рядко ти носи това, което очакваш. Озадачен и разтърсен, може би се питаш: „А сега накъде?“ Когато животът изглежда несигурен е важно да запазиш емоционално и духовно равновесие.

Преди дни църквите се събраха, изпълнени с печал, но и благодарност, за да почетат жертвата на един свят живот. Няколко дни по-късно те се събраха, за да празнуват свръхестественото възкресение на нашия Спасител. Още преди съмване аз и Гейл се присъединихме към хиляди поклонници на възкресенската служба на стълбите на мемориала на Линкълн в нашата столица. Песните, молитвите и службата бяха по-вдъхновяващи дори от искрящия изгрев над сградата на Конгреса. Неделята на Възкресението обаче отмина. А сега накъде? Смеем ли да се върнем към обичайното ежедневие?
Почувствай със сърцето си духовната страст на Павел, докато пишеше думите: „За да позная Него и силата на Неговото възкресение“ (Филипяни 3:10). Още от колежа това е „стихът на моя живот“ и моя искрена молитва. Гладен съм да познавам Бога, доколкото възможностите ми и благодатта Му позволяват. Бъди сигурен, че Павел копнееше за почиващо на личния опит познание, което далеч надхвърля всяка информация, която е чисто интелектуална. Когато Павел знаеше за Исус само на интелектуално ниво, той Го намираше за обезпокоителен. По пътя за Дамаск обаче, Павел позна Исус Христос като Господ по един трансформиращ и личен начин, какъвто не подозираше, че е възможен (Деяния 9:1-9, 18).

Оценявам яснотата, която Разширения превод на Библията дава: „Взел съм решение, че целта ми е прогресивно да Го опознавам все по-дълбоко и интимно, като виждам, разпознавам и разбирам чудесата на личността Му по-силно и по-ясно, и по същия начин опознавам силата, идваща от възкресението Му, проявена към вярващите“ (Филипяни 3:10).

Можеш да познаваш Исус интимно и пълно, само когато дълбоко преживееш „силата, идваща от възкресението Му“ (1 Петър 1:3-9). Истината за възкресението Му ще влияе на живота ти сега и във вечността. В самия ден на Исусовото възкресение, следобед, двама обезкуражени ученици си тръгнаха от Ерусалим, за да се върнат у дома в Емаус. Те бяха чули вестите за празния гроб, но не можеха да съвместят фактите, които знаеха, с истината за възкресението Му. Този, Когото бяха обичали и следвали, беше жестоко разпънат и скришно погребан в охранявана гробница. Може би те се питаха: „А сега накъде“, докато бавно вървяха към предишния си начин на живот и препитание.

Възможно е да знаеш очевидните факти, без да осъзнаваш приложението им. Истината и силата на Неговото възкресение още не бяха изгрели в сърцата им. Животът без възкресението е печално незадоволителен. „И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. Но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят“ (Лука 24:15-17). Фактите, които знаеха, ги заслепяваха за истината пред тях. Когато Исус им беше открит, те казаха: „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?“ (Лука 24:30-32). Непогрешимото, вечно Божие Слово е пълно с истина (Йоан 8:32, 33).

Истината променя: „И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим, като разказваха: „Господ наистина е възкръснал“ (Лука 24:33-35). Когато истината грабне сърцето ти, искаш да я споделиш с другите, а там където се чества истината, идва и Исус. „Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“ (Лука 24:36-49).

Молитвата ми за теб днес е: опознавай и обичай истината, която освобождава изобилен и вечен живот.

снимка: Интернет

Прост избор

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34)

„Религията е твърде сложна, духовният живот е прост“

Прост изборЗдравият и силен духовен живот е напълно възможен за теб. Разбира се, това изисква стремеж, внимание и приоритет. Духовният живот не е за небрежни души. Той се постига целенасочено. Духовността не е толкова трудна, както някои хора смятат. Някои приемат или пък са погрешно научени, че духовният живот е поредица от религиозни правила, наредби, задължения, които трябва точно да се изпълняват. Стриктни закони, на които трябва да се подчиняват, религиозни протоколи, които трябва да се съблюдават.

Религията е твърде сложна, духовният живот е прост. Пророк Исая описва простотата на духовността за този, който искрено я търси: „И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; Пътниците – даже и глупавите – няма да се заблуждават по него“ (Исая 35:8). Тук не става дума за твоята интелигентност, а за твоето покорство.

В Новия завет хората често молят да бъдат ученици на Исус. В други случаи Исус кани хора да бъдат Негови ученици. И в двата случая изборът остава техен, точно както е твой изборът да приемеш или да отклониш поканата да бъдеш Негов ученик. След като Исус беше кръстен от Йоан, Той започна да призовава хора да бъдат Негови ученици. Някои приемаха с готовност, други нямаха желание и отказваха.

Исусовата покана беше проста и все още е: „И Исус им каза: Елате след Мен…“ (Марк 1:16-20). Те веднага се отзоваха на Неговата покана. „И те веднага оставиха мрежите и Го последваха“. В компанията на Исус, старият ти живот все по-малко и по-малко може да се сравни с новия живот, който получаваш (Псалм 16:11, 2 Коринтяни 5:17). Благочестивите решения не се вземат лесно, но е лесно да живееш според тях, след като се решиш на това.

Исус обвиваше дълбоката и вечна истина във всекидневни истории, сравнявайки откриването на Божието царство с човек, който е открил съкровище в полето и с търговец, открил несравнима перла, като и двамата продават всичко, което имат, за да придобият това, което никога не са си представяли, че може да бъде тяхно (Матей 13:44-46). Когато следваш Исус, Той ти дава живот, несравним с всичко, което някога си мислил, че можеш да имаш (Римляни 15:5, 6). Самият Исус е отговор на всеки въпрос и изпълнение на всяко желание.

Ако следваш Исус, животът ти може да бъде пример и насърчение за други, които искат да Го следват, така както Павел окуражаваше християните в Коринт: „Следвайте моя пример, както аз следвам примера на Христос“ (1 Коринтяни 11:1). Да виждаш практическия модел на някой, който вярно следва Исус, е огромна помощ. Аз съм изпълнен с благодарност за всеки богоугоден приятел и духовен ментор – Кени, Кембъл, Дес, Дон, Андрю, Рик и много други, които ми дадоха живия пример и ме насърчиха да бъда последовател на Христос. И продължавам да се уча как да следвам Исус, като наблюдавам как те Го следват.

Да, трябва да се направят жертви – има неща, от които трябва да се откажеш, има нови отговорности, които трябва да поемеш и кръст, който трябва да прегърнеш: „И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси“ (Марк 8:34-38).

Ако следваш Исус от цялото си сърце, това което Той приготвя за бъдещето ти, е много повече от това, от което се отказваш. Сърцето на духовния живот е твоя отклик на простата Му покана да Го следваш. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:31-33).

Молитвата ми за теб днес е: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Исус, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 15:5, 6).

снимка: Интернет

Разглеждащи и търсещи

„Онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никое добро“ (Псалм 34:10)

„Тези, които търсят Бога с цяло сърце, няма да бъдат в лишение“

Разглеждащи и търсещиКогато продавачът попита: „Мога ли да ви помогна?“, повечето пазаруващи отговарят: „Само разглеждам“. Може би само разглеждаш, защото все още не знаеш какво търсиш. Съществено е да знаеш какво търсиш в живота. Може би само разглеждаш, като се надяваш, че ще попаднеш на това, което би те задоволило. Животът е по-плодотворен, когато си търсещ „с мисия“ и знаеш какво искаш и къде да го намериш. Това изглежда като метафора за живота. Забелязал съм три типа хора в това отношение.

В живота има хора, които разглеждат

Някои хора просто обикалят магазините. Те се разхождат, имат обща представа какво искат, но не са наясно къде да го намерят. Други знаят, че търсят нещо, но още не са решили какво точно. Така че те опитват това и онова, понякога успешно, но по-често не толкова. Те продължават да търсят или се отказват, задоволяват се само с това, което имат. Това е тъжно и ненужно.

В живота има търсещи

Някои хора търсят правилните неща – успех, удовлетворение, смисъл, принадлежност, цел. Те търсят на всевъзможни неправилни места, опитват всеки неправилен начин. Някои търсят това, което не може да ги задоволи – влияние, одобрение, възхищение, аплодисменти, постижения. Тези неща не са неправилни, освен ако не ги преследваш с неправилни мотиви. Други търсят по-маловажни неща като сила, богатство, удоволствие, слава или признание. Техните мотиви също са погрешни. Тъжното е, че дори в успеха си те се провалят. Ние приемаме много от нещата за даденост. Търсим лукс, когато по-голямата част от света търси само най-необходимото за живота, сигурността и оцеляването – оцеляване от глад и болести, сигурност от политическо, расово, религиозно насилие и войни. Те не знаят, че има Спасител, който умря за греховете им и Баща, който иска да ги благослови и да снабди нуждите им (1 Йоан 4:11 и Йоан 3:16, 17).

Най-важното е да бъдем търсещи Бога

„Онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никое добро“ (Псалм 34:10). Помисли си за това чудесно обещание. Всемогъщият Бог каза: „Аз обичам тези, които Ме обичат и тези, които Ме търсят ревностно, ще Ме намерят“ (Притчи 8:17). Това е компанията, в която искам да бъда – не нехайно разглеждащ, а активно, настъпателно и покорно търсещ всичко, което Бог предлага.

„Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с целите си сърца“ (Еремия 29:13, 14). Какъв си ти в духовно отношение – разглеждащ или търсещ? Тези, които търсят Бога с цяло сърце, няма да бъдат в лишение. Търси Бога, така както Той търси теб – целенасочено, с любов и търпение. Прочети притчата на Исус за изгубената овца, изгубената монета и блудния син (Лука 15:1-31).

Помисли си за тези практични съвети от Словото:

  • „Винаги търси лицето Му“ (Псалм 105:3, 4).
  • „Търсете Бога с цялото си сърце и душа“ (Второзаконие 4:29-31).
  • „Търсете първо Неговото царство и правда“ (Матей 6:33, 34).
  • „Търсете и ще намерите“ (Лука 11:9, 10).
  • „Търсете това, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога“ (Колосяни 3:1, 2).
  • „Търсете доброто на другите“ (1 Коринтяни 10:24). Библията дава и обещание, и предупреждение: „Който отива при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и възнаграждава всеки, който наистина Го търси“
  • „Търсете Господа, докато може да бъде намерен; призовавайте Го, докато е близо“ (Евреи 11:6, Исая 55:6).

Молитвата ми за теб днес е: намери всичко, което търсиш като търсиш първо Бога.

снимка: Интернет

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 284 other followers