Помири се с миналото

„Ще имат вечна радост, ще придобият веселие и радост, скръб и въздишане ще побягнат“ (Исая 51:11)

„Не можеш да промениш миналото, но можеш да промениш настоящето“

Миналото може да бъде изпълнено с топли спомени, които ни радват. Надявам се това да е така в живота на всеки един от вас. Но обикновено в миналото има глави, които бихме искали да редактираме или изтрием напълно. Реалността е, че не можем да променим миналото. То е минало. Трябва да осъзнаем, че съжалението няма да промени нищо. Миналото си е минало. „Каквото писах, писах“ (Йоан 19:22). Не всичко може да се промени, но това как тълкуваме миналото и какво научаваме от него може да се промени.

Важно е да се помирим с миналото си. Ако не го направим ще платим висока цена – емоционално, духовно и във взаимоотношенията ни. Търси мир в сърцето, в ума и в отношенията си с другите. Трудно е, но трябва да погледнеш отвъд нещата, за които съжаляваш и да видиш кое е доброто, което можеш да извлечеш от тях – какво научи, стана ли по-добър човек? Колкото и голяма да е била болката, не е нужно да живееш с нея до края на живота си.

Ако е нещо, което си направил – реши го. Първо оправи отношенията си с Бога. Ако не направиш първо това, нищо друго няма да се получи. След това може би трябва да говориш с този, който е засегнат. Помири се, положи усилия. „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките хора“ (Римляни 12:18). След като си направил всичко възможно в смирение и с искреност, продължи напред в свободата на Христос.

Ако е нещо, което са направили срещу теб – не мисли за отмъщение. Най-добрият реванш е да преодолееш горчивината. С миналото си човек се помирява чрез прошка. Няма друг начин. Трябва да простиш, както на теб е било простено (Ефесяни 4:29-32). Непростителността е най-лошата вреда, която можеш да си нанесеш сам. Ще се превърнеш в затворник на миналото си. Ще се питаш едно и също нещо – защо те грешат, а ти си прав, но няма да намериш мир, докато не простиш от сърце. Прошката не извинява стореното ти зло, а предава болката в Божиите ръце (Римляни 12:19-21).

Добрата новина е, че Бог е обещал твоите „скръб и въздишане“ да дадат път на радостта и щастието. Нима това не е по-добър край за твоята история? Виж как може да стане това. Радостта и щастието се придобиват – те не са случайност и не се „заработват“. Те са дар от Бога и дар, който човек придобива, когато „пътищата му са угодни на Бога“ (Притчи 16:7).

Молитвата ми за теб днес е: живей в свобода от минали неуспехи и трудности.

снимка: Интернет

Да се учиш цял живот

„Елате при мен… Нека ви науча“ (Матей 11:28)

„Истината е Личност, не идея. Исус е Истината“

Когато някой се учи да шофира е задължително колата да бъде обозначена с буквата „У“ – учебен. Това е добър начин останалите участници в движението да знаят, че трябва да бъдат още по-внимателни. Тази буква също показва, че водачът има още много да учи, за да може да шофира умело и безопасно.

Искам да живея като човек, който не спира да се обучава, особено по отношение на познаването и прилагането на истината в ежедневието. Искам винаги да търся и да не спирам да се уча в истината през целия си живот.

Никога да не спирай да се учиш, недей да предполагаш, че знаеш достатъчно. Постоянствай в наученото. Имай глад за истината – не просто за информация. Търси истинско разбиране и мъдростта. В своето приключение в света на познанието не прави грешката на хората, които Библията описва така: „Винаги се учат, но никога не могат да стигнат до познаване на истината“ (2 Тимотей 3:7).

Не се впечатлявай от своето или нечие друго знание, ако то не е в унисон с реалната истина и вечна истина – Божията истина. Истината винаги е практична и приложима в ежедневния живот.

Бъди ученик на живота, а не на теоретичните идеи. Винаги търси. Винаги наблюдавай. Винаги се учи. Никога няма да има момент, в който ще знаеш всичко, което може да се знае по една тема, а още по-малко по всички теми. Дори, когато знаеш много, винаги има някой, който може да те научи на повече. Винаги можеш да научиш още, стига да искаш. Колкото повече истина научаваш, колкото повече ходиш в нея, толкова по-добър ще бъде живота ти.

Вече на преклонна възраст, апостол Йоан ни показва Божието сърце за последователите на Христос: „За мен няма по-голяма радост от това, да чувам, че децата ми живеят в истината“ (3 Йоан 1:4 NLT). Чудя се дали, когато е бил по-млад не е имал по-възвишени очаквания към себе си и другите. Годините на израстване в близост до Бога и допира до изворът на мъдростта са променили гледната точка и приоритетите му?

Истината има чудесна, трансформираща сила, ако с постоянство живееш в нея. Тя не е това, което казваш на другите. Истината е това, което разбираемо показваш чрез живота си.

Ето към какво е привлечено сърцето на жадния за истина. Помни следното – истината не е идея или сбор от информация и факти. Истината е Личност. Исус е Истината. Исус каза: „Елате при мен… нека ви науча… и ще намерите почивка за душите си.“ (Матей 11:28:30). Исус е източника на истината. Никога няма да откриеш истината, която търсиш, нито ще научиш онова, което трябва да научиш, докато не повериш сърцето си в Неговите ръце.

Молитвата ми за теб днес е: да научиш онова, което наистина си струва да знаеш.

Снимка: Интернет

По-добра идея

„Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил“ (Йоан 9:4)

„Не ти избираш призива на своя живот – Бог го избира, а ти откликваш на него“

Животът не е забавен, когато липсва чувство за посока. Ти и аз не сме сътворени, за да се лутаме или да стоим бездейни. Нуждаем се от цел и смисъл, а също и от възможност да допринесем с нещо за доброто на хората около нас. Има една голяма опасност и тя е да допуснем, че ние сами определяме целта и смисъла на живота си. Като по-млад планирах да стана архитект. От разстоянието на годините обаче, смятам, че никой не може сам да избере най-добрата цел и най-точния смисъл за живота си. Иска се да разбираме колко важен е Бог в живота ни (Римляни 12:1, 2).

След гимназията се записах в университета в Сейнт Луис. Нямаше нищо лошо в плановете ми, единствено това, че не бях взел предвид Божият план за живота си. Една седмица преди да започна да изучавам архитектура разбрах, че Бог има по-добра идея. Моята задача от Бога беше пастирско служение, а не архитектура. Само седмица по-късно вече бях едно 18-годишно момче в библейско училище на другия край на страната.

Всичко, което последва в живота ми се крепи на това едничко решение – да приема Божието назначение и да Му се доверя, че Той ще ме насочва и използва, както желае. Не мога да се сетя дори и за едно нещо, което бих желал да променя в живота си от този момент до ден днешен. Това, което правя, това къде се намирам, невероятната жена, която споделя живота си с мен, са резултати от това, че позволих Бог да ръководи пътя ми. „Предай на Господа пътя си и уповавай на Него, и Той ще действа“ (Псалм 37:3-6). Толкова съм щастлив, че не губих време от живота си, за да открия по-късно, че Бог винаги е имал по-добра идея за мен. Никога не съм съжалявал дори и за секунда. Не ти избираш призива на своя живот – Бог го избира, а ти откликваш на него (Матей 6:33).

Убедеността в дадената ти от Бога задача е силна предпоставка за ефективен и ползотворен живот. Живот, който има смисъл, дори когато всичко наоколо губи смисъл. Просто имаш яснота в своето ежедневие. Може да не знаеш всичко, което искаш да знаеш, но ще имаш увереност в това, което вече знаеш. Някои хора просто блуждаят в живота, безрезултатно опитват едно след друго, но така и не намират своето място и призвание (Притчи 3:6).

С призива от Бога идват и приоритетите в ежедневието. Успехът и удовлетворението в живота всъщност са въпрос на това, да кажеш „да“ на правилните неща и „не“ на неправилните. Когато разбираш Божият план и си приел Неговото назначение е по-лесно да виждаш кое е твоя отговорност и кое не. Съсредоточен си, не сваляш очи от целта.

С призива от Бога идва и сигурността в ежедневието. Най-после разбираш за какво става въпрос в този живот, какъв е смисъла. С увереност знаеш как ще се развият нещата за теб – с успех в Неговите очи и удовлетворение в твоето сърце. И докато другите търсят това, което трябва да бъдат и правят – ти се наслаждаваш на това, което си и което правиш. „Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ насочва стъпките му“ (Притчи 16:9).

Молитвата ми за теб днес е: избери Неговите планове, бъди уверен в успеха и наградата, които те очакват.

снимка: Интернет