Разглеждащи и търсещи

„Онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никое добро“ (Псалм 34:10)

„Тези, които търсят Бога с цяло сърце, няма да бъдат в лишение“

Разглеждащи и търсещиКогато продавачът попита: „Мога ли да ви помогна?“, повечето пазаруващи отговарят: „Само разглеждам“. Може би само разглеждаш, защото все още не знаеш какво търсиш. Съществено е да знаеш какво търсиш в живота. Може би само разглеждаш, като се надяваш, че ще попаднеш на това, което би те задоволило. Животът е по-плодотворен, когато си търсещ „с мисия“ и знаеш какво искаш и къде да го намериш. Това изглежда като метафора за живота. Забелязал съм три типа хора в това отношение.

В живота има хора, които разглеждат

Някои хора просто обикалят магазините. Те се разхождат, имат обща представа какво искат, но не са наясно къде да го намерят. Други знаят, че търсят нещо, но още не са решили какво точно. Така че те опитват това и онова, понякога успешно, но по-често не толкова. Те продължават да търсят или се отказват, задоволяват се само с това, което имат. Това е тъжно и ненужно.

В живота има търсещи

Някои хора търсят правилните неща – успех, удовлетворение, смисъл, принадлежност, цел. Те търсят на всевъзможни неправилни места, опитват всеки неправилен начин. Някои търсят това, което не може да ги задоволи – влияние, одобрение, възхищение, аплодисменти, постижения. Тези неща не са неправилни, освен ако не ги преследваш с неправилни мотиви. Други търсят по-маловажни неща като сила, богатство, удоволствие, слава или признание. Техните мотиви също са погрешни. Тъжното е, че дори в успеха си те се провалят. Ние приемаме много от нещата за даденост. Търсим лукс, когато по-голямата част от света търси само най-необходимото за живота, сигурността и оцеляването – оцеляване от глад и болести, сигурност от политическо, расово, религиозно насилие и войни. Те не знаят, че има Спасител, който умря за греховете им и Баща, който иска да ги благослови и да снабди нуждите им (1 Йоан 4:11 и Йоан 3:16, 17).

Най-важното е да бъдем търсещи Бога

„Онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никое добро“ (Псалм 34:10). Помисли си за това чудесно обещание. Всемогъщият Бог каза: „Аз обичам тези, които Ме обичат и тези, които Ме търсят ревностно, ще Ме намерят“ (Притчи 8:17). Това е компанията, в която искам да бъда – не нехайно разглеждащ, а активно, настъпателно и покорно търсещ всичко, което Бог предлага.

„Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с целите си сърца“ (Еремия 29:13, 14). Какъв си ти в духовно отношение – разглеждащ или търсещ? Тези, които търсят Бога с цяло сърце, няма да бъдат в лишение. Търси Бога, така както Той търси теб – целенасочено, с любов и търпение. Прочети притчата на Исус за изгубената овца, изгубената монета и блудния син (Лука 15:1-31).

Помисли си за тези практични съвети от Словото:

  • „Винаги търси лицето Му“ (Псалм 105:3, 4).
  • „Търсете Бога с цялото си сърце и душа“ (Второзаконие 4:29-31).
  • „Търсете първо Неговото царство и правда“ (Матей 6:33, 34).
  • „Търсете и ще намерите“ (Лука 11:9, 10).
  • „Търсете това, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога“ (Колосяни 3:1, 2).
  • „Търсете доброто на другите“ (1 Коринтяни 10:24). Библията дава и обещание, и предупреждение: „Който отива при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и възнаграждава всеки, който наистина Го търси“
  • „Търсете Господа, докато може да бъде намерен; призовавайте Го, докато е близо“ (Евреи 11:6, Исая 55:6).

Молитвата ми за теб днес е: намери всичко, което търсиш като търсиш първо Бога.

снимка: Интернет

Да се радваме на различията

„Ние получаваме различни дарби според благодатта, която Бог ни дава“ (Римляни 12:6)

„Единството е в разнообразието, а не в конформизма“

Да се радваме на различиятаОтпечатъците на пръстите ти са уникални и се различават от тези на хората, родени преди теб и тези, които ще се родят след теб. А науката е открила, че всеки индивид има ДНК, което се отличава от това на всички преди и след него. Бог обича разнообразието. Когато Бог създава вселената: „Той изброява множеството на звездите, нарича ги всички по име. Велик е нашият Господ и с голяма мощ, разумът Му е неизмерим“ (Псалм 147:4, 5, Исая 40:26). При сътворението, любовта на Бог към разнообразието, се изявява в неизброимите видове растения, животни, птици и обитатели на моретата. „И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро“ (Битие 1:31).

Имаше голямо разнообразие сред учениците, които Исус избра. Те бяха рибари, бирници, политически зилоти. Работейки за Неговото царство: „Така в Христос… ние получаваме различни дарби според благодатта, която Бог ни дава“ (Римляни 12:3-8). „Дарбите са различни, но Духът е същият. Службите са различни, но Господ е същият. Различни са и действията, но Бог е същият, Който върши всичко във всички“ (1 Коринтяни 12:4-11). На Йоан, вече остарелия ученик, заточен на остров Патмос, беше показан края на времената: „След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си…“ (Откровение 7:9).

Единството е в разнообразието, а не в конформизма. Разнообразието не е за да те разграничи от другите и със сигурност не е, за да те отдели от тях. Разнообразието, дадено от Бог, ти служи да можеш да допринесеш по-възможно най-добрия и значим начин за добруването на другите. Ти служиш най-добре поради уникалността, която Бог е създал специално за теб. „Затова приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава“ (Римляни 15:7). Приемането предлага мощно освобождаване на пълния потенциал, който Христос е положил във всеки от нас. Христос очаква от теб да приемаш другите, така както Той те е приел.

Защо тогава хората са склонни към конформизъм и показват по-малка приспособяемост към разнообразието? Мисля, че тази тендеция е белег за падналата ни природа. Нещо в присъщата ни несигурност ни кара да се стремим да приличаме на другите или да искаме другите да заприличат на нас. Нито едно копие не е толкова хубаво, колкото е оригиналът. Ти си оригинал, уникално планиран и създаден от Бог за определена цел. Не се смесвай със заобикалящата те култура. Не се приспособявай към тези около теб. Бъди себе си. Радвай се на различията, конформизмът е безплоден. „Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно“ (2 Коринтяни 10:12). Не сравнявай себе си с другите, защото това води до гордост и разочарование. Не се опитвай да бъдеш различен, просто за да бъдеш различен.

Апостол Павел ни дава този съвет: „И недейте се съобразява с тоя век (свят), но преобразявайте се чрез обновяването на ума си…“ (Римляни 12:2, 3). Процесът на преобразяване във всичко това, което Бог е планирал да бъдеш и ти е дал дарбата да извършиш, премахва импулса да се съобразяваш с моделите и пътищата на този свят. Бъди твоето най-добро Аз, за да служиш на Бога и да бъдеш благословение за другите.

Ето добрата новина за идването на деня, който ни е обещан: „Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист“ (1 Йоан 3:2, 3).

Молитвата ми за теб днес е: открий Бог какъв те е създал да бъдеш.

снимка: Интернет

Умората

„Поемете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:29)

„Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка“

УморатаВинс Ломбарди, известният треньор на Green Bay Packers, беше казал: „Умората прави от всички нас страхливци“. Никой не може да бъде най-добър или да направи най-доброто, ако е уморен. Умората влияе негативно на всичко. Умората е описана като „липса на въздух за душата“. За мен това описание е съвсем точно. Когато съм уморен, аз съм много по-негативно настроен и съм много по-склонен да виждам проблемите, вместо решенията. В такова време много трудно мобилизирам мотивациите. Проявявам нетърпимост към себе си и към другите. Умората повлиява в отрицателен план на твоите емоции, отношения, поведение, решения и взаимоотношения.

Ангажираният и неотслабващ ритъм на ежедневието е изтощителен. Умората ни влияе физически, емоционално, умствено и духовно. Душата ни се изтощава, а тялото изнемощява. Всичко става по-трудно, даже неща, които иначе намираме за забавни, изискват повече усилие, когато сме уморени. Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка.

Най-лошата умора е тази, която надхвърля физическата – това е дълбокото изтощение на душата, което само Бог може да излекува. Данаил пророкува за едно бъдеще време, което: „Ще изтощава светиите на Всевишния…“ (Данаил 7:25). Не ви ли звучи точно все едно се случва с това поколение? Пазете целите на живота си ясни. Помнете, че наградата и удовлетворението следват покорството. Словото ни дава ясна посока. Исая разкрива: „Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви… Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да ослабнат“ (Исая 28:12, 40:28-31). Времето в Божието присъствие обновява душата. Молитвата, размишленията над Библията, поклонението, пеенето, благодарността, изповедта и личните размишления издигат и освежават духа на човека. Прави това често и искрено.

Ти си създаден да бъдеш плодоносен, Но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК необходимостта от периоди на почивка: „Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш“ (Изход 34:21). Ангажираните, изискващи времена на сеитбата и жътвата, като че ли не предразполагат към почивка. Би трябвало неотложността и важността на задачата да диктуват твоето упорство в работата. Но Бог предупреждава, че независимо от спешността да подготвиш почвата за сеитба или да прибереш жътвата, ти трябва да следваш принципа на съботната почивка. Съботната почивка не е предложение. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Пренебрегвайки Божиите инструкции, вредиш сам на себе си.

Много неща ще изчерпват твоите вътрешни ресурси, докато не прегърнеш Божията покана: „Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя… И ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:28-30). Почивката за твоята душа е единствения лек срещу изтощението й, а тази почивка може да се намери само във времето, прекарано с Бога.

Свети Августин, християнски теолог (354-430 г сл. Хр.), е написал: „Моята душа няма да намери покой, докато не намери покой в Теб“. Може би си търсил на погрешните места това, което можеш да намериш само при Бога.

Молитвата ми за теб днес е: бъди уверен къде можеш да намериш вътрешна почивка за душата си.

Радостта да бъдеш щедър

„Добротворната душа ще бъде наситена и който напоява другите, и той сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:25)

„Щедростта благославя получателя и обогатява даващия“

Радостта да бъдеш щедърПреди няколко години моят приятел Харолд предизвика интереса ми с тези думи: „Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“. Това е библейски принцип, потвърден и в Стария, и в Новия завет. Ако имаш нужда от насърчение, насърчи някой друг. Ако имаш нужда от приятелство, бъди приятел на тези, които имат нужда. Винаги има някой, чиято нужда е по-голяма от твоята. Давай в нуждата си, докато дойде моментът, в който можеш да даваш от излишъка си. „Служете с добра воля, като на Господа, а не като на хора, като знаете, че всеки, каквото добро направи, това ще получи от Господа“ (Ефесяни 6:8). Бъди този, който посреща нуждите на другите и Господ ще посреща твоите нужди.

В случаите, когато щедростта ти като че ли не се забелязва или връща, помни, че наградата ти идва от Бога, а не от хората, а Господ поддържа безупречни архиви. „Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите“ (Евреи 6:10). Спомням си, че дядо ми казваше: „Бог няма да остане длъжник на никого“. Бог приема всяко великодушие като щедрост, проявена към самия Него. Исус описа деня, в който всеки ще застане пред Бога и щедростта Му или липсата й ще бъде прегледана. „Елате вие, благословени от Баща ми… Каквото сте направили на един от най-малките ми братя, на Мен сте направили“ (Матей 25:31-41).

Знай, че даването те обогатява и те оставя с повече, а не по-малко. Щедростта благославя получателя и обогатява даващия. „Един разпръсва, но изобилства повече, а друг пести без мярка, но пак достига до оскъдност. Добротворната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25). Може би си мислиш, че не можеш да си позволиш да бъдеш щедър – истината е, че не можеш да си позволиш да не бъдеш щедър. „Давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Щедростта отваря живота ти за Божието изобилие, докато обогатява живота на другите. Мисля си дори, че липсата в живота на някои хора е резултат от малкото им даване, а не от малкото им притежания. „Помнете думите на Господ Исус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането“ (Деяния 20:35).

Щедростта е въпрос на начин на живот. „И както изобилствате във всяко нещо – във вяра, в слово, в познание, в пълно усърдие и в любовта си към нас – така да преизобилствате и в това благодеяние (на даването)“ (2 Коринтяни 8:7). Щедростта не се отнася само до пари и вещи, тя се проявява в начина на живот – в думите ти към и за другите, в насърчаването, в запазването на положителна нагласа, в даването на похвала, в неограничената проява на добрина към околните, в показването на зачитане и внимание, дори без да се очаква, в отделяне от времето ти, за да окажеш помощ, в търпимост и простителност към недостатъците на околните.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне… Бог обича онзи, който дава с радост… А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело… Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост“ (2 Коринтяни 9:6-11, Галатяни 6:7-10). Когато дойде време за жетвата, никога не съжаляваш за труда и умората от сеенето.

Молитвата ми за теб днес е: Бог да направи за теб това, което ти правиш за другите.

Жизнено важни въпроси

„Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?“ (Римляни 8:31)

„Там, където Бог е изговорил ясно Своето Слово, място за въпроси няма“

Жизненоважни въпросиЖивотът поражда много въпроси. Повечето въпросителни произтичат от ситуации, които са ни по-скоро наложени, отколкото избрани. Въпросът „защо“ обикновено е безполезен. „А сега какво?“ е въпрос, който е по-подходящ. Научи се да се справяш с неизбежните въпроси. Отговорите на някои ще бъдат очевидни, други – озадачаващи, а трети, съвсем ясно ще бъдат без отговор. Един малък брой въпроси могат и би трябвало да се пропуснат, понеже са плод само на любопитство и са си чиста загуба на мисли и време. Повечето въпроси са истинско предизвикателство, изискващи мисъл и корекция на предишни предположения. На други може да се отговори чрез мъдрост, събрана от житейска опитност, задълбочени размишления или мъдър съвет.

Въпросите могат и трябва да бъдат врата към познанието. Любопитството може да те разсейва или насочва – избери второто. Понякога си мисля дали това е въпрос, на който трябва да отговоря аз или някой друг. А защо не въпрос, който трябва да бъде оставен за друго време. Правилните въпроси могат да бъдат много полезни, отварящи нови области на разсъждения и открития. Правилният въпрос ще те насочи към най-добрия отговор. Въпросите трябва да ти носят истината, открита в Божието слово. Бог има отговор на всички твои питания.

Сред тривиалните въпроси, които си склонен да зададеш, съществуват и жизненоважни въпроси, които трябва да бъдат зададени. Те изискват отговор, точно както Йов се мъчеше да разбере: „Ако човек умре, ще оживее ли?“ (Йов 14:14). Този искрен въпрос може да бъде корена на цялата истина. „И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд, тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение“ (Евреи 9:27, 28). Нищо в този живот няма да бъде сигурно и безопасно, докато и ако не живееш всеки ден в реалността на вечния живот.

Исус задаваше тези жизненоважни въпроси, които изпитваха сърцата на хората. „Защото каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). Никой не може да бъде мъдър, нито да се научи как да живее, нито да разбере кое е най-ценното в живота, докато не повери живота си сега и за вечността на Исус Христос като негов личен Господ и Спасител. Ето това е жизненоважен въпрос: „Възможно ли е тогава да избегнем наказанието, ако пренебрегнем такова велико спасение? Пръв Господ провъзгласи това спасение, а след това пред нас го потвърдиха всички, които го бяха чули“ (Евреи 2:3). Божието слово казва: „И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име (освен Христос), дадено между хората, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12).

Павел зададе жизненоважни въпроси и намери отговорите във вечната истина за Божия характер и вярност: „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?“ (Римляни 8:31, 35, 37, 39). Отговорът, който дава спасение на душата и пълна увереност е този – никой и нищо не може да е по-силно от теб или да те отдалечи от Божията мощ и любов. Когато много неща изглеждат несигурни или всичко друго изглежда несигурно, тази истина не можем да я поставяме под въпрос.

Там, където Бог е изговорил ясно Своето Слово, място за въпроси няма.  „Защото сега отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското. Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта“ (1 Коринтяни 13:9-13). Прочети го отново: „Защото сега отчасти знаем…“ Това е реалността. Фокусирай се върху словото на Бог, което познаваш и характера на Бог, който е непроменим. През това време предложението на Бог е: „Достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми се показва съвършена в немощ“ (2 Коринтяни 12:9).
За някои неща трябва просто да се доверим на преизобилната Божия суверенна мъдрост и благодат. Намери отговорите на въпросите, които можеш. Обърни се към Исус за тези, с които не можеш да се справиш. И докато правиш това, ходи с вяра.

Молитвата ми за теб днес е: бъди сигурен, че отговорът на всеки въпрос се намира в Исус Христос.

снимка: Интернет

Мисли „извън кутията“

„Човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7).

Съденето на другите предполага, че си прав в предположенията си.

Мисли извън кутиятаМоже би си чувал фразата „мисли извън кутията“. Тя произлиза от тенденцията да създаваме „кутийки“ – съзнателно или не – в които разпределяме себе си и останалите. Кутийката в буквалния смисъл налага някакви ограничения. Временно тя може би изглежда като място на сигурност, но винаги води до ограничения. „Кутийката“ ограничава човека до това, което той е бил или се предполага, че е бил. Понякога правим това дори със себе си. Ако веднъж сме повярвали на дадено мнение, е много трудно да го променим или пренебрегнем, дори да е грешно. Не позволявай на мненията на другите да те затварят в каквито и да било „кутии“ като приемаш ирационалната неизбежност на границите, които техните мнения поставят. Ти си ново създание в Христос.

Дори Исус беше преценяван погрешно. „Това не е ли сина на дърводелеца?“ Прочети Матей 13:54-58. Той беше сина на дърволеца, но и много повече от това. Апостол Павел често оставаше неразбран от тези, на които служеше. „Понеже – казват някои – писмата му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно“ (2 Коринтяни 10:10). Павел не позволяваше да бъде поставен в „кутия“ от мнението на другите. Първоначалното ти мнение за хора или ситуации превръща ли се бързо в отсъждане и очаквания за тях? Съденето предполага, че знаеш защо другия е действал по определен начин и че си прав в предположенията си.

„Вие гледате на външното“ (2 Коринтяни 10:7). Външния изглед на нещата по-често е подвеждащ и неточен. Хората и обстоятелствата рядко са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Неправилното впечатление има способността да усили, или да намали твоите начални нагласи. Предположение, което не почива на достоверни факти, води до погрешна интерпретация. Ако съдиш само по външния изглед, неправилно ще оцениш обстоятелствата като изгодни или вредни. Реакцията е плод на погрешна оценка, докато откликът е следствие на обмислено решение. Не можеш да живееш мъдро докато не научиш разликата между естествената реакция и духовният отклик. Трябва да сме изпълнени с духовна решимост, за преодолеем тази упорита, естествена тенденция.

Както винаги можеш да намериш практичен съвет и мъдрост в Божието Слово. „Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; дори и да сме познавали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така. И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново“ (2 коринтяни 5:16-17). Избягвай да гледаш по плът – както себе си, така и другите. Това, което Павел простичко казва е: „Мисли извън кутията“.

Остави миналото си на Божията изкупваща любов. Освободи бъдещето на другите в грижовните, изцеляващи ръце на Спасителя. Извън кутията на твоите навици, отрицателни чувства, неправилни разбирания, приемания, етикети, поставени от другите, минали провали и наранявания, стари грешки, болезнени спомени, лоши избори и простени, но незабравени грехове, можеш да бъдеш „ново създание; старото премина, ето всичко стана ново!“ Мисли за себе си като новото създание в Христос, което си. Ти не си това, което си бил и можеш да бъдеш повече отколкото си сега. Благодарен съм за тази истина: „Господ не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а Господ гледа на сърцето“ (1 Царе 16:7). Затова „повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“. Прочети Притчи 4:20-23.

Молитвата ми за теб днес е: бъди свободен да станеш всичко, което Бог вярва, че си.

снимка: Интернет

Морално съвършенство

„Затова като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел…“(2 Петрово 1:5)

„При Бог моралното съвършенство не подлежи на дискусия“

Морално съвършенствоМоралът докосва всяка сфера на твоя живот – както личния, така и обществения, както твоите думи, така и твоите дела, показва кой си ти всъщност. Корените на личния морал са безценните качества на почтеността като образцов характер и скромно поведение – да бъдеш честен, щедър, неегоистичен, заслужаващ доверие, справедлив и други такива необикновени качества. За всеки последовател на Христос това не трябва да подлежи на дискусия (Ефесяни 5:3-6). Павел беше ясен: „Да различавате доброто от злото и да изберете доброто; да бъдете чисти и неопетнени в деня, когато Христос дойде; изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога“ (Филипяни 1:9-11). Моралното съвършенство е нормалния стандарт за Божието царство и Неговите поданици.

Има една област на моралното съвършенство, в която преобладаващото мнозинство не се съобразява с Божието слово, нито признава очевидните разрушения, които това незачитане причинява в много домове и човешки сърца. Библията е категорична: „Понеже това е Божията воля – вашето освещение; да се въздържате от блудство; и всеки от вас да се научи да владее тялото си, така че да живее по начин свят и почтен… Защото Бог ни призова да живеем свято, а не в нечистота. И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас“ (1 Солунци 4:3-8). Това е една от тези части в Писанието, която някои не изпълняват, търсейки благовидна причина за това или пък просто я пропускат.

Има безскрупулни спекуланти, които поощряват стимулирането на сексуалния апетит, двусмислеността и експлоатацията. Бог не е срещу сексуалността, нито се страхува от твоята. Тя е Негово творение, не на Адам. Следователно, Бог знае най-добре как трябва да работи тя, така че да благославя и обогатява живота с дълбоко удоволствие, а не да носи болка; да свързва сърцата, а не лекомислено да ги разрушава. „А тялото не е за блудодеяние, но за Господа и Господ е за тялото… Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би извършил човек, е вън от тялото, но който блудства, съгрешава против своето си тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога и вие не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии“ (1 Коринтяни 6:13, 18-20). Словото ясно показва, че сексулното ангажиране преди връзките на брака или извън връзките на брака отслабва тъканта на взаимното посвещение и засилва възможността от бъдещи изневери, дори развод. Когато човек избере да освободи себе си от Божието намерение и модел за физическа интимност, той неизбежно търпи последиците. Когато пренебрегваме Божието Слово, ние пренебрегваме самия Него и така нараняваме сърцето Му, а възможностите за нашето бъдеще се ограничават.

Ето обобщението на нещата – в Своята любов Бог постановява, както ясните граници на моралната чистота, така и силни връзки за моралното съвършенство. „Чрез които ни се подариха най-големи и скъпоценни обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлата от страстите поквара в света – точно затова, като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта – познание, на познанието – себеобуздание, на себеобузданието – търпение, на търпението – благочестие, на благочестието – братолюбие и на братолюбието – любов. Защото, ако тези добродетели се намират у вас и се умножават, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос. Защото онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове“ (2 Петрово 1:4-11).

Всеки и по всяко време може да се задоволи с нещо по-малко от съвършеното, във всяка област на живота, но това, разбира се, ще бъде за негова сметка. При Бог моралното съвършенство не подлежи на дискусия. Да отдадем себе си и да включим друг в нещо по-различно от морално съвършенство, ще доведе до плащането на ужасна цена, която засяга, както сърцето физически, така и душата духовно (Галатяни 6:7-9).

Молитвата ми за теб днес е: не пренебрегвай вечността заради мимолетни увлечения.

снимка: Интернет

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 275 other followers