Задоволство

„А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:8)

„Задоволството е по-скоро достъп до изобилие от ресурси, отколкото притежание на много неща“

ЗадоволоствоПовечето хора не се опитват да придобият и натрупат колкото се може повече неща. Те само искат да имат достатъчно, за да са уверени, че ще имат винаги това, което им е необходимо. На всеки се е случвало да се страхува, че ограничените му средства няма да са достатъчни, ако се случи нещо непредвидено.

Вярно е, че ти си недостатъчен, но по-вярно е, че Той е достатъчен: „Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко“ (2 Коринтяни 3:5, 6).

Разликите между хората не се определят от различните им нужди. Основните нужди на всички са сходни. Някои хора приемат, че всичките им ресурси се изчерпват с това, което притежават. Ако си убеден и се довериш, че в случай на нужда ще разполагаш с всичко, което Бог притежава, това ще ти донесе сигурност. Ако си убеден в първото, това ще доведе до безпокойство. Ако си убеден във второто, ще бъдеш уверен.

„Върху годината на благостта Си слагаш венец и от следите Ти капе тлъстина“ (Псалм 65:11). Задоволството е по-скоро достъп до изобилие от ресурси, отколкото притежание на много неща. След дългата проповед на Исус за всекидневните ни нужди, ненужното безпокойство и достатъчното снабдяване, Той дефинира Божията промисъл: „Но вашият небесен Баща знае, че имате нужда от всички тези неща. Затова преди всичко друго, търсете Божието царство и това, което Бог изисква от вас, и всички тези неща ще ви бъдат дадени в добавка“ (Матей 6:31-33). Когато Бог и Неговото царство станат най-важния ти приоритет, ти ставаш Негова основна отговорност.

Животът на задоволеност се определя от нашата щедрост: „Запомнете това: който посади малко, малко и ще пожъне, а който посади много, много и ще пожъне… А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове така, че винаги да имате всичко, от което се нуждаете, и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела“ (2 Коринтяни 9:6-11).
Нека тези думи живеят в сърцето ти: „Всякакви дарове, така че винаги да имате всичко, от което се нуждаете и дори повече“. Това е описанието на задоволяването, което идва от Божията промисъл.

Едно обещание струва точно толкова, колкото намеренията, характера и ресурсите на обещаващия. Според Павел Божиите намерения са безспорни: „Нима Онзи, който не пожали собствения си Син, а го изпрати да умре за всички ни, няма да ни даде, заедно с Исус и всичко останало“ (Римляни 8:32). Павел вярваше, че Божият характер е непроменим: „Моят Бог ще използва славните си богатства, за да ви снабди с всичко, от което се нуждаете. Той ще извърши това чрез Христос Исус. Слава на нашия Бог и Баща за вечни векове“ (Филипяни 4:19, 20).

Според Павел ресурсите на Божията промисъл са достатъчни: „Със своята сила, действаща в нас, Бог е способен да извърши безкрайно повече от това, за което се молим или си представяме“ (Ефесяни 3:20, 21). Нашият Баща не само е способен и има нужните ресурси, за да изпълни обещанието си, но също така ни обича с непреодолима любов и снабдавя своите. „Затова, братя и сестри, още по-настойчиво се стремете да докажете, че сте призовани и избрани, защото ако вършите тези неща, никога няма да се препънете и паднете. По този начин ще ви бъде оказано щедро посрещане във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петър 1:10, 11). Задоволството от небето е твоето благословение сега и завинаги.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Бога за всекидневното му снабдяване, както за временните, така и за вечните неща.

Дисциплина от Духа

„Дисциплината от Бога е винаги добра за нас“ (по Евреи 12:11)

„Липсата на дисциплина води до липса на постижения“

Дисциплина от ДухаВсе още имам много да уча, но съм благодарен за дисциплината, получена от родителите ми, учителите, житейските събития и Божието слово (2 Тимотей 4:16, 17). Няма успех без значителна дисциплина. Липсата на дисциплина води до липса на постижения. Това важи в образованието, брака, семейството, работата, финансите и духовния живот.
Дисциплината е начин на живот за ученика. Исус осъзнаваше строгата нужда от дисциплина, необходима на Неговите ученици. Той каза: „Който не носи кръста си и не Ме следва, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:27). За да бъдеш последовател на Исус, трябва да решиш дали имаш желанието и дисциплината да полагаш продължителните усилия, необходими за успех. Ако искаш всичко, което Бог има за теб, трябва да се научиш да оценяваш и посрещаш с желание Неговата любяща дисциплина, която те преобразява в Неговия образ (Римляни 8:28, 29).

Думата „дисциплина“ кара ли те да мислиш за грубост и несправедливо отношение? Мъмренето и грубото възмездие са наказание, а не дисциплина. Наказанието се налага за минало поведение, дисциплината е загрижена за бъдещото. Божествената дисциплина е акт на любящо поправление. Целта й е не да даде болезнено последствие за минали грешки, а се прилага като корекция, с цел да предотврати и да подготви за бъдещето. Дисциплината се упражнява в контекста на взаимоотношението (Римляни 14:4). В контекста на Библията дисциплината описва целия спектър на бащините напътствия и поправление към сина. Напътствията, отделени от поправлението, са недостатъчни. Само дисциплината може да освободи човешката душа да полети.

Библията ни учи на подходящия, богоугоден отговор: „Не гледай лекомислено на възпитанието от Господа. Не се отчайвай, когато Той те изобличава“ (Евреи 12:5). Библията ни показва истинската същност на Божествената дисциплина: „Господ възпитава онези, които обича и наказва всеки, когото приема за свой син. Търпеливо понасяйте възпитанието, защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове. Нима има син, чийто баща да не го възпитава? Бог ни възпитава за наше добро, за да можем да станем святи като Него“ (Евреи 12:6-10).

Библията предвижда какъв ще е нашия пръв и естествен отговор на дисциплината, обещава ни ползите от нея и поощрява непрестанното покорство, необходимо за максимален резултат. „Когато ни възпитават, това не носи радост, а скръб, но по-късно, след като сме се поучили, получаваме мир, защото започваме да живеем праведно“ (Евреи 12:11). Приеми дисциплината от Бога като израз на Неговата любов.

Дългосрочната цел на дисциплината от Бога е да развие в характера ни самодисциплина, но дори най-големите ни усилия винаги ще се провалят, ако не разчитаме на Бога. „А плодът на Духа е любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, тактичност, самовъздържание. Срещу такива неща няма закон. Тези, които принадлежат на Христос Исус, са разпънали грешната си природа с нейните страсти и желания. Тъй като Духът е източникът на нашия нов живот, нека следваме Него“ (Галатяни 5:22-25).

Молитвата ми за теб днес е: посрещай с желание дисциплината от живота и от Духа.

Проблемът и целта на болката

„Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за вас“ (Римляни 8:18)

„Бог изкупва твоята болка, за да постигне Своите цели, които са вечни“

Проблемът и целта на болкатаВсички сме съгласни, че болката е проблем. Болката се причинява от обстоятелства, които ни се налагат или ни се противопоставят, предизвикани от неприятности или дразнещи хора (Матей 13:20, 21). Но дали изобщо болката служи на някаква цел? Болката е твърде широко разпространена, за да допуснем, че е без цел в някои случаи. Например, физическата болка може да бъде необходимото предупреждение, че нещо в твоето тяло не е така, както би трябвало да бъде. Болката във взаимоотношенията сигнализира за разногласия между два или повече индивида, които не могат да се игнорират. В такива случаи болката може да бъде скрито благословение, отказвайки да ти позволи да не се съобразяваш с нея и подтиквайки те да разрешиш проблема.

Болката идва в ралични форми. Най-често хората мислят за болката първо като физическа по своя произход и израз, но източникът може да бъде умствен, емоционален, психически, духовен или свързан с взаимоотношенията.

В Библията болката е описана като „страдание“ или „бедствие“, но и двете форми се срещат често. Бог не причинява болка, за да постигне временна цел. Ако Му позволиш, Бог ще изкупи твоята болка, за да постигне Своите цели, които са вечни. Исус понесе болката на твоите и моите грехове (Исая 53:4-6). „И не само това, но нека се хвалим и в скръбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух“ (Римляни 5:3-5).

Най-голяма болка изпитваш, когато не виждаш нищо добро в нещата, които ти се случват. Ти не си сам в своята болка. Павел описва точно такава ситуация. „Нямахме никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, ни утеши“ (2 Коринтяни 7:5, 6). Когато отговориш по правилния начин на Бог – като Му се довериш и покориш, Той транформира страданието от загуба в печалба, от скръб в радост. „И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас“ (Римляни 8:17, 18).

Когато страдаш незаслужено, изборът е да гледаш към вечността (Евреи 11:25, 26). „Защото нашата бързо отминаваща лека скръб прозвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Коринтяни 4:17, 18). Твоята болка е временна, Неговата цел – вечна.

Идва ден, когато болката ще бъде унищожена завинаги: „Бог ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. И Седящият на престола каза: Ето подновявам всичко“ (Откровение 21:4, 5). Какво славно обещание – няма да има болка!

Молитвата ми за теб днес е: хвалението да замества болката ти.

снимка: Интернет

Молитвата и Божието царство

„Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.” (Матей 6:10)

Пропиляваме твърде много усилия и енергия, когато се опитваме да направим живота си, по-скоро удобен, отколкото ценен.

Молитвата и Божието царствоВ сърцето ти има желание да можеш да променяш действителността, да направиш своя и живота но другите по-добър. Тъй като си направен по образ и подобие на Бога, желанието да изграждаш Божието царство е като твой естествен инстинкт. Бог го е поставил в теб. Проблемът е, че твърде много хора разбират и прилагат погрешно този вътрешен импулс на сърцето и губят скъпоценни усилия и енергия да направят живота по-скоро удобен, отколкото ценен.

Учениците на Исус изглежда разбираха, че молитвата играе важна роля, но не бяха сигурни каква точно е тя. И затова Го помолиха: „Господи, научи ни да се молим.“ Исус отговори: „Когато се молите казвайте: Отче наш, Който си на небесата … Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!“ (Матей 6:10). Молитвата ускорява изпълнението на Божието царство.

Божието царство е централното послание на всичко, което Исус дойде да извърши и да поучава. Като се започне от кръщението на Исус и изкушенията в пустинята, „Оттогава Исус започна да проповядва, като казваше: Покайте се, защото наближи небесното царство.“ (Матей 4-17), през цялото Му земно служение „…и проповядваше благовестието на царството…“ (Матей 4-23) и след Неговото възкресение, „… и в продължение на четиридесет дни им говореше за Божието царство.“ (Деяния на Апостолите 1:3), всичко, което Исус правеше и учеше беше да разкрие абсолютната власт и мощ на Божието Царство в обикновения живот.

В молитвата от първостепенна важност е дали си отворил сърцето си и живота си за Божието Царство. Ако Неговото Царство не живее в твоето сърце, молитвите ти са само думи – безпомощни и неефективни. Всяко сърце, което е в синхрон с Него, копнее Царството Му да дойде възможно по-скоро в пълна сила и мощ. Неговото Царство е дошло; това е сигурно. Не само това, молитвата отстоява очакваната пълнота и влияние в живота и делата на хората. Прочети 1 Коринтяни 4:20/15:22-26.

Попитан от римския управител, Исус поясни: „Моето царство не е от този свят.“ (Йоан 18:36). Не прави грешка; Исус беше ясен. Неговото Царство не е ОТ този свят, нито по произход, нито по власт, но е В този свят по Божий указ и чрез твоето участие. Божието Царство е навсякъде по земята, където управлява Исусовата праведност. Трябва да се молим и работим, докато видим това изпълнено. Молитвата съобразява изпълнението на Божията воля на земята с целите и мощта на Бога. „…както на Небето, така и на земята.“ Представи си Неговата воля изпълнена на земята в твоя живот, в живота на дома ти и семейството ти, в общността, страната, в целия свят, „…както на Небето, така и на земята“. Прочети Римляни 12:1-2. Пламенната и ефективна молитвата може да постигне това за Божия слава. Виж Яков 5:16-18. Малките молитви, само за лични нужди са наистина незначителни в контраст с работещата молитва, която установява и разширява още повече Божието Царство. Молитвата наистина включва твоите лични нужди, но ги надхвърля и достига до вечните и всеобхватни цели на Бога.

Моята молитва за теб днес е: Да упражняваш разумно силата и мощта на молитвата.

снимка: Интернет

Молитвата – пример и практика

„Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1)

„Молитвата може да бъде твоето естествено състояние, приоритет и практика, както беше за Исус“

Молитвата - пример и практикаОбщуването е важно. Взаимоотношенията и значимото междуличностно и социално сътрудничество изискват ефективно общуване. Ето някои практични примери – бракът изисква значителна комуникация, родителството зависи от ясната комуникация, приятелствата разчитат на честата комуникация. А защо тогава при взаимоотношенията ни с Бога това да е различно?

Как се осъществява общуване с Бога? Нека приемем молитвата за основна част на един здрав, развиващ се духовен живот. Няма по-добър пример, който можем да намерим, от примера на Исус. Молитвата за Исус беше състояние, приоритет и практика. Силата на Неговата молитва идваше от начина, по който Той я практикуваше. Неговите ученици виждаха интимността на молитвата Му, бяха свидетели на нейната сила. Той говореше с неоспорима власт, успокояваше бурите, лекуваше всякакви болести, гонеше демони. Затова учениците Му искаха да се молят като Него: „Веднъж Исус се молеше на едно място. След като свърши, един от учениците му каза: „Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1).

Също като нас, те искаха молитвата им да носи промяна в ситуации, засягащи както самите тях, така и други. Те искаха да бъдат сила за изпълнението на Божията воля и вярваха, че могат да го постигнат чрез молитвите си. Молитвата започва с желанието да се научим как да се молим, съпроводено с посвещението и дисциплината да се молим на практика.

Един мой приятел, Рик, ми даде книга с молитви на Пуританското движение – религиозен феномен от 16-17. век. Там прочетох следното: „В молитвата се отправям далеч във вечния свят и в този огромен океан душата ми триумфира над всички злини по бреговете на смъртното. В молитвата откривам, че сърцето ми Те търси с настоятелност и копнее със стихийна жажда да живее за Теб. В молитвата съм издигнат над ударите и ласкателствата на живота и усещам небесните радости. Влизайки във вечния свят, мога да се предам на Теб с цялото си сърце, да бъда Твой завинаги“.

Четенето на такива молитви разкрива до каква степен в моите собствени молитви се поддавам на повърхностни мисли и лекомислен език, обръщам внимание на преходни неща.

Днешната култура насърчава жаргона, неподходящото бърборене и прекалено сбитите импровизирани мисли в текстови съобщения – Туитър, Фейсбук.

Струва ми се, че когато сме в Неговото присъствие, Бог заслужава нещо по-добро. Думите ти може да са прости, но трябва да са искрени. Езикът ти може да е обикновен, но трябва да е от сърцето.

„Когато се молиш, Бог чува повече от това, което казваш, отговаря на повече от това, което искаш, дава повече, отколкото можеш да си представиш – на Неговото време, по Неговия начин“.

В отговор на молбата на учениците, Исус ги научи на един модел на елементите на молитвата: „Затова, молете се така: „Отче наш, Който си в небесата, да се почита името Ти, да настъпи царството Ти, да се изпълни волята Ти, както на небето, така и на земята. Дай ни днес хляба, от който се нуждаем. Прости греховете ни така, както и ние сме простили на онези, които са ни сторили зло. И не ни изправяй пред изкушение, а ни избави от лукавия“ (Матей 6:9-13).

Препоръчвам ти Неговата молитва за четене и размишление.

Молитвата ми за теб днес е: моли се, докато това стане естествен начин на комуникация.

снимка: Интернет

Изпълнени с мир

„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Матей 5:9)

„Мирът липсва там, където Бог и словото Му не присъстват“

Изпълнени с мирМоят скъп приятел Кембъл ме запозна с изразителната английска дума dispeace, описваща състояние на несигурност и липса на мир. Този, който е познал мира, никога повече няма да се съгласи да живее без него. Бог е отговорът за тези, които живеят без мир в сърцата и в постоянни разногласия с другите около себе си. „Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух. Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците“ (Римляни 14:17, 18).

Исус постанови характерните качества на един живот за пример. Човек трябва да е истински, състрадателен, смирен, удовлетворен, милостив и неподправен (Матей 5:1-12). Към всичко това Исус прибавя и „изпълнен с мир“. Между тези, които работят за мир, се установява фамилна прилика. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Матей 5:9). Както и други черти на духовната зрялост, така „да бъдеш изпълнен с мир“ започва в твоето сърце при правилни взаимоотношения с Бога, а след това се изразява чрез твоето поведение и разговори. „А плодът на правдата се сее с мир от миротворците“ (Яков 3:18).

Това, което най-вече определя мира ти, не е това, което другите правят, а това, което ти си направил или не си, за да възстановиш разрушеното. Средствата за постигане на мир са молитвата, изповедта, смирението, простителността, покорството и даването на предимство един на друг (Римляни 12:9-11). Изработването на мира е определено като работа, защото изисква усилия и лична саможертва, но последващите благословения са неизмерими: „Защото те ще се нарекат Божии синове“.

Наранените хора нараняват и други. Човекът, който иска мир, полага усилия, насочени към постигането му, но тези усилия невинаги са добре приети. Не можеш да наложиш мир против волята на другия. Нито ти, нито Бог може да изцели нараненото сърце без съгласието на наранения. „На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци“ (Римляни 12:17, 18). Истинският мир не може да се установи едностранно. Прави това, което можеш, доколкото зависи от теб. Остави Бог да извърши останалото.

Страхът от отхвърляне е най-главнага пречка за постигане на мир. Исус каза: „Когато влезете в дома, поздравявайте хората в него. И ако домът бъде достоен, нека дойде в него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас. И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си“ (Матей 10:12-14).

В тези думи на Исус има три полезни заключения:

  • Идвай с Божия мир в сърцето си.
  • Дошъл си с мир – тръгни си с мир.
  • Не отнасяй със себе си никакъв остатък от нараняване. Тръгвайки „мирът ви нека се върне към вас… Отърсете праха от краката си“ (Лука 10:5, 6; прочети още Римляни 14:22, 2 Коринтяни 13:10, 11).

Мирът липсва там, където Бог и словото Му не присъстват. Съветът на Павел е много практичен: „И нека царува в сърцата ви Христовия мир… Христовото слово да се вселява във вас богато… Каквото и да вършите, със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус“ (Колосяни 3:15-17).

Молитвата ми за теб днес е: твоето помирение с Бога да донесе Божия мир във всяка сфера от живота ти.

Да бъдеш удовлетворен

„Благословени са хората, които гладуват и жадуват да вършат Божията воля,
защото Бог напълно ще ги насити“ (Матей 5:6)

„Бог може да задоволи неутолимото“

Да бъдеш удовлетворенИма ли нещо по-добро от удовлетворението? Божието намерение за теб е да бъдеш удовлетворен: „Защото Той насища жадната душа и гладната душа напълва с блага… Отваряш ръката си и удовлетворяваш желанията на всичко живо“ (Псалм 107:9, 145:16). Всеки търси задоволство, но пълното удовлетворение може да изглежда недостижимо. Това е така, защото хората търсят неправилните неща или правилните неща на погрешното място. Твоят дух е вечен и не може да бъде удовлетворен с това, което е временно.

В изучаването на блаженствата откриваме, че Бог има добри обещания за тези, които живеят „истински, състрадателен и покорен“ живот. Нека да отидем малко по-далеч. За тези, които желаят само това, което е угодно на Бога, удовлетворението е сигурно и пълно. „Благословени са хората, които гладуват и жадуват да вършат Божията воля, защото Бог напълно ще ги насити“ (Матей 5:6).

Това, което Бог изисква, не е само предложение. Удовлетворението е гарантирано, тогава когато най-голямото ти удоволствие и копнеж е преди всичко да бъдеш угоден на Бога. Неудовлетворението те предупреждава, че търсиш погрешните неща. Когато не се чувстваш удовлетворен прецени произхода и природата на най-силните си желания.

Удовлетворението не се намира в това какво и колко притежаваш. Намираш го, когато търсенето ти те доведе до най-доброто от правилния Източник. Исая задава един пронизващ въпрос: „Защо да давате сребро за онова, що не е хляб, и припечеленото си – за онова, що не насища?“ (Исая 55:1-3). Защо? Да пропиляваш непрекъснато усилия, енергия и средства за това, което в крайна сметка те разочарова, е глупаво, а не мъдро. Можеш да си сигурен, че по-голямо количество от това, което не те задоволява, никога няма да те задоволи. От безплодните ни опити да задоволим желания и амбиции, които са неутолими без Бога, се развиват навици, дори и пристрастяване. Животът е пълен, когато откриеш, че Бог е достатъчен, независимо от това, какво си мислиш, че ти липсва.

Моят баща ми даде един добър съвет: „Всеки път поставяй първите неща на първо място“. Успехът и удовлетворението започват с богоугодни желания, които водят до богоугодни приоритети. „Затова преди всичко друго търсете Божието царство и това, което Бог изисква от вас, и всички тези неща ще ви бъдат дадени в добавка“ (Матей 6:33).

Обещанието на Исус е вярно. Тези, които страстно жадуват и гладуват за правдата, „Бог напълно ще ги насити“. Без изключения, без опровержения. Бог може да задоволи неутолимото. Ако страстно желаеш нещата, които Бог желае, това ще доведе до пълно удовлетворение, независимо от обстоятелствата. „Господ ще ти бъде винаги водач и във време на суша ще насища душата ти… Ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват“ (Исая 58:11).

Удовлетворението се намира не в количеството на нещата, които притежаваш, а в тяхното качество и трайност. Придобивките осигуряват временна илюзия. Само Бог задоволява трайно. „А аз ще видя лицето Ти в правда, когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти“ (Псалм 17:15). Пълното удовлетворение ще дойде, тогава когато застанем лице в лице с Него, завинаги в присъствието Му и вечното Му снабдяване.

Молитвата ми за теб днес е: познай небесното удовлетворение в сърцето си.

снимка: Интернет

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 216 other followers