Време за Рождество

„Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си…“ (Галатяни 4:4)

„Бог постига както Своите вечни цели в календара, така и всекидневните цели за твоя живот“

Време за РождествоРождество е добро време да прегледаме и да помислим за живота си. Бързането и натовареният график оставят малко време за целенасочен размисъл. Животът ни се замъглява, докато бързаме, с малко останало свободно време или докато закъсняваме и се опитваме да откраднем още някоя минута от следващото събитие в програмата си. Живеем живота си на бегом и искаме всичко сега, веднага.

Божиите планове рядко и дори никога не съвпадат с твоя календар. Той не ги представя за одобрението ти. Бог, обаче, никога не закъснява, макар че понякога може да ни се струва, че го прави. Псалмистът довери своя график на Божия: „В Твоята ръка са времената ми“ (Псалм 31:15). Бог има безупречно чувство за време. Твоята цел трябва да бъде да синхронизираш живота си с Божиите планове и Неговия календар. „Стъпките на човека се утвърждават от Господа и неговият път Му е угоден“ (Псалм 37:23).

Историята на Рождество започва със Захария, един свещеник левит и жена му, Елисавета, братовчедка на Мария. Млади и влюбени, те очакват първото си дете, подобно на много други семейства като тях. Те чакат година след година, докато накрая се принуждават да съобразят мечтата си с реалността. Решават, че очевидно очакват дете, което няма да дойде. Оценката на Захария е честна и точна: „Аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст“ (Лука 1:18).

Тогава Бог изненадва Захария с новина за сина, за когото са се молили. Той трябва да бъде кръстен Йоан, вестител за Месия. Когато дойде Божието време, каквито и да са обстоятелствата ти, те няма да Му попречат да постигне целта Си, независимо колко години са минали. Бог никога не закъснява, само аз и ти често сме нетърпеливи.

Бог не е жесток, нито безчувствен, не Му липсва състрадание, нито грижа за твоите мечти и желания, но в календара на вечността се отбелязват Божиите цели, а не случайни срокове от смъртни планове. Твоят Баща знае как и кога да отговори на молитвите ти по най-добрия начин, точно кога и къде Неговия вечен план се пресича с Неговите намерения и благословения (Еремия 29:11). Твоето приемане, покорство и вярност през това време, е въпрос на доверие.
Точният ден ще дойде в Божията цел и снабдяване: „Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него (в Исус)… И ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат“ (Йоан 1:6-9, 16). Божият план беше по-голям и включваше повече от плановете и надеждите на Захария и Елисавета „за да повярват всички в Исус“. Той включваше дори мен и теб днес, и всички, които идват след нас. Бог координира раждането на Йоан с точния момент, когато той можеше да бъде вестител за Спасителя. Те щяха да се задоволят просто с дете, но Бог им даде вестителя на Месия.

Те може би си мислеха, че отговорът на молитвите им идва късно, но времето на Рождество е винаги най-доброто. Това важи и за твоя живот. Рождество дойде точно на времето и по начина, който Бог беше предвидил. „Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението“ (Галатяни 4:4, 5). Бог постига както Своите вечни цели в календара, така и всекидневните цели за твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: очаквай Бог по всяко време, чакай Го!

Духовна интимност

„За да позная Христос…“ (Филипяни 3:10)

„За духовната интимност е важно да има цялостност на взаимоотношенията“

Духовна интимностЖивотът има нужда от смисъл и цел. Целта трябва да е достатъчно голяма, за да преодолееш усилията, които той изисква от теб да положиш. Този, който не намира смисъл да положи нужните усилия, за да постигне нещо, няма необходимото вдъхновение и мотивация. Най-голямата цел е да познаем Исус Христос на практика, лично и интимно. Неговото намерение е: „Да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-20).

Само интелектуалното познание е недостатъчно за личното познаване на Христос – това, което Павел търсеше. Той желаеше преобразяваща опитност на душата и духа, коята откупва сърцето и завинаги променя желанията и посоката на живота (Римляни 7:15-26, Деяния 9:1-6). Като следствие на това познание, Павел посвети живота си на Христос, без да изключва и жестоките смъртни заплахи. „Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат“ (Деяния 20:22-24).

За духовната интимност е важно да има цялостност на взаимоотношенията. Информация, без съответната опитност, е само интелектуално знание без цялостност на взаимоотношенията. Това, което имам предвид е, че цялостност на взаимоотношенията означава пълно и истинско предаване на Бог или на другите. Истинността е единствената трайна основа за истинска интимност. Още по-лошо – интелектуалната информация, без съответната духовна опитност, пречи сериозно на истинските и живи взаимоотношения с Бог.

Като млад студент в колежа, подготвяйки се за служение, аз се молех страстта на Павел за Христос да бъде и моя: „Да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му“ (Филипяни 3:10). Този стих остана до ден днешен „стиха на моя живот“. Думите на Павел показват целта и смисъла на моя живот. Посветил съм живота си на това – ежедневно, лично и от опит да познавам Исус Христос като Спасител и Господ.

Страстното желание на Павел „да познава Христос“ показва една интимност, на която не може да се намери паралел и която пренебрегва страданията и жертвите. Същият израз се намира и в Стария завет: „И Адам позна жена си Ева; и тя зачна…“ (Битие 4:1), а също така и в Новия завет, давайки израз на скептичността на Мария, когато получава вестта от ангела: „Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?“ (Лука 1:30-38).

Думата означава знание, получено от опит, което чрез усилие създава и освобождава нов живот. Не се задоволявайте да знаете за Бога, без от опит да познавате Христос, лично и мощно. Всичко по-малко е недостатъчно.

Павел желаеше страстно среща с Христос, която да освободи Божията мощ и нов живот в него и чрез него. Такава духовна интимност свидетелства за себе си чрез сила на живота, която е свързана и чийто източник е възкресението на Исус Христос (Ефесяни 1:17-21). Силата на Неговото възкресение никога няма да се покаже недостатъчна, каквото и да срещнеш в живота си. В Христовото възкресение, Бог превръща очевидното поражение в славен триумф. Всяко разрушено нещо в живота ти може да се поправи. Това, което изглежда вяло и безжизнено, може да получи живот изобилно.

Ако желаеш нещо друго повече от Него, тогава страстта да Го познаваш така, както Той иска да бъде познат, просто ти липсва. Исус беше ясен: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3). Съществува дълбочина на взаимоотношенията, която е резултат от интимното общуване с Бог чрез Христос. Само тогава ще узнаеш силата, която изтича от Неговото възкресение във всяко обстоятелство на твоя живот, където и да ходиш, където и да живееш, всеки ден.

Молитвата ми за теб днес е: познай Исус така, че никога вече да не си същия.

Праведен и благ

„Господ е праведен във всички Свои пътища и благ във всички Свои дела“ (Псалм 145:17)

„Животът невинаги е честен, но Бог винаги е справедлив“

Праведен и благДецата притежават засилено чувство за това кое е честно и кое не. Те все още не са научили, че понякога обстоятелствата и дори хората не са справедливи и благи. Приема се, че ако правиш правилните неща, всичко ще се нареди, но това не е вярно.

Като пастор и съветник съм чувал много хора да казват: „Животът не е честен“. Разбира се, че не е – преглътни го. Животът невинаги е честен, но Бог винаги е справедлив. „Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите“ (Евреи 6:10).

Исус е твоят пример, когато живота изглежда нечестен: „Защото това е благодат, ако някой от съзнанието за Бога претърпява скръб, като страда несправедливо… Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е благодат пред Бога. Защото за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, като ви остави пример, за да следвате Неговите стъпки; който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо“ (1 Петър 2:19-24).

„Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло“ (1 Петър 3:14-18).

В някои случаи страданието е естествен резултат от неща, които си направил или не си направил. А в други, страданието не е обвързано с твоите решения и действия. Въпросът „защо“ рядко е продуктивен. Мисля, че можем да научим много от опита и примера на приятелите на Данаил – Седрах, Мисах и Авденаго (Данаил 3:1-30). Те се покориха на Бога, направиха правилното нещо и въпреки това пострадаха несправедливо, но Бог беше с тях от началото до края:

  • Добрите хора не са освободени от проблеми. Истината премахва объркването от проблемите и нечестните обстоятелства. Давид потвърди, че Бог е справедлив и благ. „Господ е праведен във всички Свои пътища и благ във всички Свои дела“ (Псалм 145:17). Животът невинаги е честен, но Бог винаги е справедлив.
  • Бог ще бъде с теб винаги, във всички ситуации. Цар Навуходоносор беше бесен заради техния отказ да се поклонят на златния образ, осъди ги да бъдат хвърлени в огнена пещ и погубени. Те се оказаха в компания, която никога не биха си представили – Господ беше с тях. Поразен царят видя „четирима мъже, отвързани и неповредени, посред огъня“ (Данаил 3:25). Те разбраха какво е да си в Божията компания – специално взаимоотношение, във възможно най-лошите обстоятелства.
  • В страданието и след него ще намериш благословение. „Бог на всяка благодат, който ви е призовал за Своята вечна слава в Христос, да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко“ (1 Петър 5:10, 11). Бог ще обърне болката ти в придобивка.
  • Бог ще изкупи страданието ти. Хората гледат, за да разберат дали вярата и живота ти са ефективни. За много от тях животът не върви добре и те имат малко вяра. Бог ще вземе най-лошото, което ти се случи и ще създаде най-добрите резултати. Всеки има история. Нека твоята история да бъде свидетелство за добрината и верността на Бога.

„Тогава царят издигна Седрах, Мисах и Авденаго“ (Данаил 3:30). Благодатта ще напише твоето свидетелство. Твоята история не е само за битките и обстоятелствата около теб. Истинската история на твоя живот е за Божието снабдяване, защита и издигане. Бог винаги е справедлив и благ, дори когато другите не са. Представи си какво би станало, ако другите виждаха в нас повече от нашия Небесен баща.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Бога във всяка ситуация и се радвай винаги.

Цялата благодат, от която се нуждаеш

„А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8)

„Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава“

Всичката благодат, от която се нуждаешАз съм благословен. Моят живот и служение са благословени от Божията благодат и благосклонността на хората. Получил съм от Бог и от хората много повече от това, което изобщо някога бих заслужил и съм благодарен за всяка показана ми добрина. Признаването на получените благословения са ключа към благодарността. Забелязал съм, че ако получа по-малко от това, което ми дължат, не се чувствам благодарен. Когато получа точно толкова, колкото съм заслужил, чувствам се така, все едно съм го заработил. Но когато получа повече, отколкото съм заслужил, аз съм дълбоко благодарен. Всъщност, важно е не толкова колко си получил – по-скоро важна е твоята оценка и отношение към това, което си получил. Отношението е източник на благодарността. В твоя живот единствено ти определяш отношението си – никой друг. Благодарността обикновено има отношение към твоя опит с благодатта и разбирането ти за нея.

Благодатта не може да се спечели, а само да се получи. Благодатта – необяснимо благоволение, незаслужено благословение – е винаги доброволен дар и можеш най-добре да я приемаш и оцениш, когато мислиш за нея по този начин: „Но с Божията благодат съм това, което съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен“ (1 Коринтяни 15:10). Концепцията за благодатта е повтаряща се тема в посланията на апостол Павел. Той знаеше мярката на благодатта, която бе получил от Бога (Деяния 9:1, 2; 1 Коринтяни 15:9), възхищаваше се на това, което можеше да опише само като „изобилните богатства на Неговата благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус“ (Ефесяни 2:5-9).

Благодатта е както подарък, така и задължение. Точно това често ни безпокои относно нея. Хората непрекъснато се опитват да я спечелят. Благодатта не може да се спечели, тя се дава. Може би хората просто се чувстват неловко да получат такъв дар, защото те самите често не са така благи и милостиви към другите хора, колкото биха могли да бъдат. Получената благодат те задължава да я даваш на другите, така както си я получил.

Благодатта никога не е излишна. Тя се дава, когато е най-необходима. В контекста на Библията, благодатта е нужна, когато се бориш да извършиш правилното нещо, когато взаимоотношенията са опънати, когато противоречията остават неразрешени или не ти достига сила. Тогава Бог простира Своята благодат към теб и те моли ти да правиш същото с другите. „А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8).

Благодатта е винаги достатъчна. Когато Павел е в най-голяма беда, Бог му казва: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена… защото, когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:7-10). Когато разбереш благодатта, ще откриеш, че тя винаги е давана в изобилна мяра: „Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат… А благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“ (Йоан 1:16, 17).

Израстването в сила и усъвършенстването са винаги продукт на достатъчната благодат. Това, което Бог обеща на Павел, го обещава и на теб. Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава.

В каквато и ситуация да се намираш днес, каквото и да е състоянието на сърцето ти, прегърни благодатта на Бога, без съмнение и без колебание.

Молитвата ми за теб днес е: повярвай в достатъчността на Неговата благодат при всички обстоятелства.

Олтари на посвещение

„Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7)

Само в посвещението, което Господ очаква от теб, ще намериш обещанията, които търсиш“

Олтари на посвещениеИсторията на пътуването на Авраам е маркирана с „жалони на покорството и олтари на посвещението“. Тези характеристики описват всяко целенасочено търсене на Бога. Покорството е искрения израз на вярата: „С вяра Авраам се покори… и тръгна без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството е съществено и безусловно (погледни предишния материал). Днес предлагам втория много важен аспект от Авраамовия път на вяра – „Олтари на посвещение“.

Олтарите са значими за Бога и важни в духовното пътуване на всеки човек. Посвещението на Бога е съществено и безусловно във всеки духовен напредък. Имай предвид, че посвещението не е нещо случайно и има висока цена. Олтарите в Стария завет бяха мръсни, окървавени места, на които беше приемливо да се принасят само първи плодове и съвършени жертви. Тези жертви бяха само първообраз на съвършената жертва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

Чрез болезненото разпознаване на греха си Давид опозна Божието сърце: „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш“ (Псалм 51:16, 17). Най-добрата дефиниция за съкрушено и разкаяно сърце, която съм чувал е: „Сърце, в което злото е било пречупено“.  В наши дни олтар на посвещение е там, където смирено се покланяш пред върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразено чрез скъпа жертва и искрено посвещение на твоята преданост, привързаност и воля.

Посвещението се превърна в начин на живот за Авраам и трябва да се превърне и в твой начин на живот. На всяко място, на което Авраам разпъваше шатрата си, той издигаше олтар, изкопаваше кладенец и там се покланяше на Бога. Отново и отново за него се казваше: „Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7, Битие 12:8, 13:18, 22:9).
На всеки олтар Авраам принасяше жертва и още повече посвещаваше себе си на Бога и на Неговите обещания да умножи и благослови потомството му (Римляни 4:17-21). Няма друг случай, който да свидетелства за степента на Авраамовото покорство и посвещение, както олтара, който издигна на хълма Мория (Битие 22:1-17).

„С вяра Авраам се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри… защото очакваше един град, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог“ (Евреи 11:8-10). Посвещението се изразява най-добре чрез покорство, въпреки настоящата действителност, държейки здраво неумолимата вяра в обещаното бъдеще. Обещанията и неизменността, които търсиш, могат да бъдат намерени само в покорството и посвещението, които Бог очаква. „Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас… Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас“ (Римляни 8:18, 2 Коринтяни 4:16-18).

Има моменти, в които олтарът на посвещение трябва да бъде поправен, както се случи с Израел: „И Илия поправи Господния олтар, който беше съборен… Взе дванадесет камъка и построи от камъните олтар в Господното име… Тогава падна огън от Господа и изгори всеизгарянето“ (3 Царе 18:30-39). Има ли някакви поправки, които трябва да направиш на олтарите, на които ти си направил посвещения на Бога?  „И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога… За да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (Римляни 12:1,2).  „Жертва жива, свята, благоугодна на Бога“ си ти и твоят живот.

Молитвата ми за теб днес е: поднови посвещението си и се реши да бъдеш напълно Негов.

Жалони на покорство

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8)

„Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти“

Жалони на покорствоЖивотът е пътуване, състоящо се от поредица години, последователност от събития и колекция от житейски опит. Последното е най-важното от трите. Опитът създава моментите, от които съхраняваме безценни спомени. Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти. Ако помислиш върху това, ще видиш, че наистина можеш лесно да разпознаеш разграничението мужду минути и моменти.

Минутите са твърде много, за да запомним всички. Моментите са малко на брой, но въпреки това завинаги бележат пътя и развитието на твоя живот. Аз не помня кой ден от седмицата и по кое време Гейл отговори с „Да“ на израза на моята любов и предложението за женитба. Ето, обаче, вече повече от 50 години с нежност си спомням този момент и радостта, която изпитах тогава.

Преди много години моят приятел и духовен баща Кембъл, каза няколко думи, които до ден днешен за мен имат голямо значение. Той каза: „Пътят на Авраам беше белязан от знаци на покорност и олтари на посвещение“. Думите му бяха момент, оформящ живота ми и даващ духовно разбиране, което продължава да оказва влияние върху това, в което вярвам и върху избора как да живея живота си.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. Моментите в живота ти, които имат най-значими последствия, са тези, в които си ходил в покорство на Бога. Подобно на цар Саул ти може да предложиш на Бог твоя предпочитан вариант, вместо да покажеш пълно покорство. Саул не предложи по-малка жертва, той се опита да предложи жертва, различна от тази, която искаше Бог. „И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни“ (1 Царе 15:13-15, 22). Всеки друг вариант, освен този, който е предложил Бог, е неприемлив.

Жалоните на твоята вяра сочат много повече от незаменимото време, което е отминало. Духовните знаци маркират прогреса и успеха на твоя път или липсата на такива. Те са трайните напомняния за благодатта на Бог в твоето минало и суверенната цел на Бог за твоето бъдеще. Такива моменти са святи и те трябва да се празнуват. Когато Израел победи филистимците: „Самуил взе един камък, та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер, т.е. камък на помощ, като казваше: До тука ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12).

Пътят на Авраам, също както и твоя, започва с божествено призоваване и неговия отговор в покорство: „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа“ (Битие 12:1). Представи си покорството и вярата, които се изискват, за да се направи това. Пътуването го отделя от отечеството – всичко, което му е било познато до този момент; извежда го измежду рода си – всички, с които се е чувствал добре; и из бащиния си дом – източникът на снабдяване, на който той се е доверявал.

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството изисква вяра отвъд всяко обяснение. Авраам не знаеше къде отива, но той знаеше Кого следва. Да следваш Бог в покорство, означава да оставиш мястото, където си и да отидеш там, където Бог иска да те заведе. Духовното ти пътуване не може да те заведе по-далеч от мястото, което твоето сегашно покорство позволява.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. В следващото издание на „Живот за всеки ден“ ще разгледаме другия много важен, втори аспект на покорството „Олтарите на посвещението“. Всеки момент на посвещение пред даден олтар има вечни последици за твоя път. На всяко място, където Авраам разпъва шатрата си, той построява олтар и там се покланя на Бога (Битие 12:7, 8, 13:18; 22:9). Олтар е мястото, където смирено се покланяш и предаваш себе си на превъзходството и върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразяващо се в скъпа жертва и искрено посвещение. Олтарите са важни за Бога и решаващи за твоето духовно пътуване.

Молитвата ми за теб днес е: да растеш в благодатта на покорството и в практикуването на посвещението.

Ненарушим закон

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2)

„Можеш да промениш живота си, ако изместиш фокуса от себе си върху другите“

Ненарушим законОпределеното ограничение на скоростта не е просто едно предложение, то е защита. Федералните приходни такси не са само препоръчителен принос, те са изискване. Гравитацията не е само временно предпочетена реалност, тя е природен закон, точно както аеродинамиката контролира полета. Ако ги пренебрегнеш, това става за сметка на собствената ти безопасност и за твоя вреда. Точно по същия начин има ненарушими закони и в Божието царство.

Десетте Божии заповеди не са десет предложения. Бог постанови закон – ненарушим и вечен. Когато Бог казва „десятъкът Ми принадлежи“, Той не изисква твоята благотворителност – това е закон, който неизбежно задейства принципа на сеенето и жъненето (Малахия 3:8-12 и 2 Коринтяни 9:6-8).
Исус казва: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих и вие така да се обичате един друг“ (Йоан 13:34). Той не изисква твоите най-добри усилия. Любовта е законът на живота и взаимоотношенията в Божието царство. Твоето покорство на Божиите закони, освобождава Неговите благословения.

Ние живеем върху няколко акра земя в Тексас, заедно с три кучета, крави, коне и малки магаренца – всичко това в рамките на обезопасяващи огради, обграждащи достатъчно много място. В безопасността на тези огради те имат свободата да се забавляват и да изследват. Извън тези огради те могат да бъдат наранени или да станат жертва на други. Извън тях могат да им се случат само лоши неща.

Свободата не означава да вършиш всичко, което ти пожелае сърцето. Свободата без закон се превръща в разпуснатост (Галатяни 5:13, 14). Божиите закони очертават граници, които са безопасни и благотворни. Неговият закон не цели да те ограничава и пречи; той тренира и направлява волята ти. Божият закон те пази да не се заблудиш, излизайки извън границите на това, което е най-добро за теб и другите. Павел поучава младия Тимотей: „А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой, както Бог е предназначил“ (1 Тимотей 1:8).

Когато Исус Навин се приготвя да влезе в Ханаан, земята на обещанието и изобилието, Бог го насочва към закона и неговите обещани благословения: „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш“ (Исус Навин 1:7-9).

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2). Това е повече от вършенето на нещо добро, това е правилното нещо, което трябва да вършим. Любовта, действаща и видима, се покорява на Христовия закон. Ако искаш животът ти да бъде благословен и богат на удовлетворение и щастие, търси възможности да служиш на другите, споделяйки техните тревоги и грижи, дори когато имаш собствени проблеми.

Когато поемаш товара на другите, правейки техния път малко по-лесен, Бог ще поеме твоя товар. Измествайки фокуса от себе си върху другите, ще промени живота ти.  „И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си“ (Йов 42:10). Моят приятел, Харолд, казва така: „Това, което правиш да се случва на другите, Бог ще направи да се случи на теб“. Открих, че това е вярно за живота ми. Ти имаш най-голяма полза от щедростта и добрината, които показваш към другите. Христовият закон е неотменим закон. Покорявай му се и ти ще успяваш и благоденстваш: „Колко обичам аз Твоя закон!“ (Псалм 119:97).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да обичаш и почиташ Божия закон.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 249 other followers