Цялата благодат, от която се нуждаеш

„А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8)

„Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава“

Всичката благодат, от която се нуждаешАз съм благословен. Моят живот и служение са благословени от Божията благодат и благосклонността на хората. Получил съм от Бог и от хората много повече от това, което изобщо някога бих заслужил и съм благодарен за всяка показана ми добрина. Признаването на получените благословения са ключа към благодарността. Забелязал съм, че ако получа по-малко от това, което ми дължат, не се чувствам благодарен. Когато получа точно толкова, колкото съм заслужил, чувствам се така, все едно съм го заработил. Но когато получа повече, отколкото съм заслужил, аз съм дълбоко благодарен. Всъщност, важно е не толкова колко си получил – по-скоро важна е твоята оценка и отношение към това, което си получил. Отношението е източник на благодарността. В твоя живот единствено ти определяш отношението си – никой друг. Благодарността обикновено има отношение към твоя опит с благодатта и разбирането ти за нея.

Благодатта не може да се спечели, а само да се получи. Благодатта – необяснимо благоволение, незаслужено благословение – е винаги доброволен дар и можеш най-добре да я приемаш и оцениш, когато мислиш за нея по този начин: „Но с Божията благодат съм това, което съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен“ (1 Коринтяни 15:10). Концепцията за благодатта е повтаряща се тема в посланията на апостол Павел. Той знаеше мярката на благодатта, която бе получил от Бога (Деяния 9:1, 2; 1 Коринтяни 15:9), възхищаваше се на това, което можеше да опише само като „изобилните богатства на Неговата благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус“ (Ефесяни 2:5-9).

Благодатта е както подарък, така и задължение. Точно това често ни безпокои относно нея. Хората непрекъснато се опитват да я спечелят. Благодатта не може да се спечели, тя се дава. Може би хората просто се чувстват неловко да получат такъв дар, защото те самите често не са така благи и милостиви към другите хора, колкото биха могли да бъдат. Получената благодат те задължава да я даваш на другите, така както си я получил.

Благодатта никога не е излишна. Тя се дава, когато е най-необходима. В контекста на Библията, благодатта е нужна, когато се бориш да извършиш правилното нещо, когато взаимоотношенията са опънати, когато противоречията остават неразрешени или не ти достига сила. Тогава Бог простира Своята благодат към теб и те моли ти да правиш същото с другите. „А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8).

Благодатта е винаги достатъчна. Когато Павел е в най-голяма беда, Бог му казва: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена… защото, когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:7-10). Когато разбереш благодатта, ще откриеш, че тя винаги е давана в изобилна мяра: „Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат… А благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“ (Йоан 1:16, 17).

Израстването в сила и усъвършенстването са винаги продукт на достатъчната благодат. Това, което Бог обеща на Павел, го обещава и на теб. Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава.

В каквато и ситуация да се намираш днес, каквото и да е състоянието на сърцето ти, прегърни благодатта на Бога, без съмнение и без колебание.

Молитвата ми за теб днес е: повярвай в достатъчността на Неговата благодат при всички обстоятелства.

Олтари на посвещение

„Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7)

Само в посвещението, което Господ очаква от теб, ще намериш обещанията, които търсиш“

Олтари на посвещениеИсторията на пътуването на Авраам е маркирана с „жалони на покорството и олтари на посвещението“. Тези характеристики описват всяко целенасочено търсене на Бога. Покорството е искрения израз на вярата: „С вяра Авраам се покори… и тръгна без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството е съществено и безусловно (погледни предишния материал). Днес предлагам втория много важен аспект от Авраамовия път на вяра – „Олтари на посвещение“.

Олтарите са значими за Бога и важни в духовното пътуване на всеки човек. Посвещението на Бога е съществено и безусловно във всеки духовен напредък. Имай предвид, че посвещението не е нещо случайно и има висока цена. Олтарите в Стария завет бяха мръсни, окървавени места, на които беше приемливо да се принасят само първи плодове и съвършени жертви. Тези жертви бяха само първообраз на съвършената жертва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

Чрез болезненото разпознаване на греха си Давид опозна Божието сърце: „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш“ (Псалм 51:16, 17). Най-добрата дефиниция за съкрушено и разкаяно сърце, която съм чувал е: „Сърце, в което злото е било пречупено“.  В наши дни олтар на посвещение е там, където смирено се покланяш пред върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразено чрез скъпа жертва и искрено посвещение на твоята преданост, привързаност и воля.

Посвещението се превърна в начин на живот за Авраам и трябва да се превърне и в твой начин на живот. На всяко място, на което Авраам разпъваше шатрата си, той издигаше олтар, изкопаваше кладенец и там се покланяше на Бога. Отново и отново за него се казваше: „Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7, Битие 12:8, 13:18, 22:9).
На всеки олтар Авраам принасяше жертва и още повече посвещаваше себе си на Бога и на Неговите обещания да умножи и благослови потомството му (Римляни 4:17-21). Няма друг случай, който да свидетелства за степента на Авраамовото покорство и посвещение, както олтара, който издигна на хълма Мория (Битие 22:1-17).

„С вяра Авраам се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри… защото очакваше един град, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог“ (Евреи 11:8-10). Посвещението се изразява най-добре чрез покорство, въпреки настоящата действителност, държейки здраво неумолимата вяра в обещаното бъдеще. Обещанията и неизменността, които търсиш, могат да бъдат намерени само в покорството и посвещението, които Бог очаква. „Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас… Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас“ (Римляни 8:18, 2 Коринтяни 4:16-18).

Има моменти, в които олтарът на посвещение трябва да бъде поправен, както се случи с Израел: „И Илия поправи Господния олтар, който беше съборен… Взе дванадесет камъка и построи от камъните олтар в Господното име… Тогава падна огън от Господа и изгори всеизгарянето“ (3 Царе 18:30-39). Има ли някакви поправки, които трябва да направиш на олтарите, на които ти си направил посвещения на Бога?  „И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога… За да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (Римляни 12:1,2).  „Жертва жива, свята, благоугодна на Бога“ си ти и твоят живот.

Молитвата ми за теб днес е: поднови посвещението си и се реши да бъдеш напълно Негов.

Жалони на покорство

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8)

„Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти“

Жалони на покорствоЖивотът е пътуване, състоящо се от поредица години, последователност от събития и колекция от житейски опит. Последното е най-важното от трите. Опитът създава моментите, от които съхраняваме безценни спомени. Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти. Ако помислиш върху това, ще видиш, че наистина можеш лесно да разпознаеш разграничението мужду минути и моменти.

Минутите са твърде много, за да запомним всички. Моментите са малко на брой, но въпреки това завинаги бележат пътя и развитието на твоя живот. Аз не помня кой ден от седмицата и по кое време Гейл отговори с „Да“ на израза на моята любов и предложението за женитба. Ето, обаче, вече повече от 50 години с нежност си спомням този момент и радостта, която изпитах тогава.

Преди много години моят приятел и духовен баща Кембъл, каза няколко думи, които до ден днешен за мен имат голямо значение. Той каза: „Пътят на Авраам беше белязан от знаци на покорност и олтари на посвещение“. Думите му бяха момент, оформящ живота ми и даващ духовно разбиране, което продължава да оказва влияние върху това, в което вярвам и върху избора как да живея живота си.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. Моментите в живота ти, които имат най-значими последствия, са тези, в които си ходил в покорство на Бога. Подобно на цар Саул ти може да предложиш на Бог твоя предпочитан вариант, вместо да покажеш пълно покорство. Саул не предложи по-малка жертва, той се опита да предложи жертва, различна от тази, която искаше Бог. „И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни“ (1 Царе 15:13-15, 22). Всеки друг вариант, освен този, който е предложил Бог, е неприемлив.

Жалоните на твоята вяра сочат много повече от незаменимото време, което е отминало. Духовните знаци маркират прогреса и успеха на твоя път или липсата на такива. Те са трайните напомняния за благодатта на Бог в твоето минало и суверенната цел на Бог за твоето бъдеще. Такива моменти са святи и те трябва да се празнуват. Когато Израел победи филистимците: „Самуил взе един камък, та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер, т.е. камък на помощ, като казваше: До тука ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12).

Пътят на Авраам, също както и твоя, започва с божествено призоваване и неговия отговор в покорство: „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа“ (Битие 12:1). Представи си покорството и вярата, които се изискват, за да се направи това. Пътуването го отделя от отечеството – всичко, което му е било познато до този момент; извежда го измежду рода си – всички, с които се е чувствал добре; и из бащиния си дом – източникът на снабдяване, на който той се е доверявал.

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството изисква вяра отвъд всяко обяснение. Авраам не знаеше къде отива, но той знаеше Кого следва. Да следваш Бог в покорство, означава да оставиш мястото, където си и да отидеш там, където Бог иска да те заведе. Духовното ти пътуване не може да те заведе по-далеч от мястото, което твоето сегашно покорство позволява.

Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. В следващото издание на „Живот за всеки ден“ ще разгледаме другия много важен, втори аспект на покорството „Олтарите на посвещението“. Всеки момент на посвещение пред даден олтар има вечни последици за твоя път. На всяко място, където Авраам разпъва шатрата си, той построява олтар и там се покланя на Бога (Битие 12:7, 8, 13:18; 22:9). Олтар е мястото, където смирено се покланяш и предаваш себе си на превъзходството и върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразяващо се в скъпа жертва и искрено посвещение. Олтарите са важни за Бога и решаващи за твоето духовно пътуване.

Молитвата ми за теб днес е: да растеш в благодатта на покорството и в практикуването на посвещението.

Ненарушим закон

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2)

„Можеш да промениш живота си, ако изместиш фокуса от себе си върху другите“

Ненарушим законОпределеното ограничение на скоростта не е просто едно предложение, то е защита. Федералните приходни такси не са само препоръчителен принос, те са изискване. Гравитацията не е само временно предпочетена реалност, тя е природен закон, точно както аеродинамиката контролира полета. Ако ги пренебрегнеш, това става за сметка на собствената ти безопасност и за твоя вреда. Точно по същия начин има ненарушими закони и в Божието царство.

Десетте Божии заповеди не са десет предложения. Бог постанови закон – ненарушим и вечен. Когато Бог казва „десятъкът Ми принадлежи“, Той не изисква твоята благотворителност – това е закон, който неизбежно задейства принципа на сеенето и жъненето (Малахия 3:8-12 и 2 Коринтяни 9:6-8).
Исус казва: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих и вие така да се обичате един друг“ (Йоан 13:34). Той не изисква твоите най-добри усилия. Любовта е законът на живота и взаимоотношенията в Божието царство. Твоето покорство на Божиите закони, освобождава Неговите благословения.

Ние живеем върху няколко акра земя в Тексас, заедно с три кучета, крави, коне и малки магаренца – всичко това в рамките на обезопасяващи огради, обграждащи достатъчно много място. В безопасността на тези огради те имат свободата да се забавляват и да изследват. Извън тези огради те могат да бъдат наранени или да станат жертва на други. Извън тях могат да им се случат само лоши неща.

Свободата не означава да вършиш всичко, което ти пожелае сърцето. Свободата без закон се превръща в разпуснатост (Галатяни 5:13, 14). Божиите закони очертават граници, които са безопасни и благотворни. Неговият закон не цели да те ограничава и пречи; той тренира и направлява волята ти. Божият закон те пази да не се заблудиш, излизайки извън границите на това, което е най-добро за теб и другите. Павел поучава младия Тимотей: „А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой, както Бог е предназначил“ (1 Тимотей 1:8).

Когато Исус Навин се приготвя да влезе в Ханаан, земята на обещанието и изобилието, Бог го насочва към закона и неговите обещани благословения: „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш“ (Исус Навин 1:7-9).

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2). Това е повече от вършенето на нещо добро, това е правилното нещо, което трябва да вършим. Любовта, действаща и видима, се покорява на Христовия закон. Ако искаш животът ти да бъде благословен и богат на удовлетворение и щастие, търси възможности да служиш на другите, споделяйки техните тревоги и грижи, дори когато имаш собствени проблеми.

Когато поемаш товара на другите, правейки техния път малко по-лесен, Бог ще поеме твоя товар. Измествайки фокуса от себе си върху другите, ще промени живота ти.  „И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си“ (Йов 42:10). Моят приятел, Харолд, казва така: „Това, което правиш да се случва на другите, Бог ще направи да се случи на теб“. Открих, че това е вярно за живота ми. Ти имаш най-голяма полза от щедростта и добрината, които показваш към другите. Христовият закон е неотменим закон. Покорявай му се и ти ще успяваш и благоденстваш: „Колко обичам аз Твоя закон!“ (Псалм 119:97).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да обичаш и почиташ Божия закон.

Способността за упадък

„Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам“ (Римляни 7:15)

„Способността да се поддаваш на безплодни дейности е най-голямото изкушение“

Способността за упадъкНа моменти се чудя на себе си! Гордея се с напредъка си, но се учудвам колко лесно се връщам към навици и начини на поведение, които в миналото съм определил като нестойностни. Дори на моята възраст това все още ме обърква, също както объркваше Павел: „Защото не зная какво правя“ (Римляни 7:15). Отказвам се от напредъка, постигнат с много усилия и постоянство и се намирам по-близо до мястото, от което съм тръгнал, отколкото мястото, на което трябва да бъда. Способността ми да се поддавам на безплодни дейности е най-голямото изкушение.

Пътя към прогрес може да е предизвикателство, когато мястото, от което тръгваш, все още те привлича (Яков 1:12-15). Изкушението само по себе си не е грях, но духовната зрялост и святост се измерват чрез способността ти да разпознаваш и да отхвърляш всяко изкушение, да се поддадеш на познати, но неефективни начини за справяне с всекидневието.

Никога няма да намериш увереност или израстване чрез връщането си към възможности или места, които са били удобни в миналото. Под заплахата на опасности и надигаща се опозиция, Израел поглеждаше през рамо и с погрешна привързаност към оставеното в Египет: „В сърцата си те се върнаха в Египет“ (Деяния 7:39; Неемия 9:9-17).

Преди да осъдиш строго Израел, прецени собственото си изкушение да се връщаш към негативни емоции, стари предубеждения, неправилно отношение, недостойни апетити, неправилни амбиции и нездравословни навици. Павел насърчаваше и предупреждаваше галатяните: „Христос ни освободи, за да живеем в свобода. Затова останете твърди и не допускайте отново да ви поробят“ (Галатяни 5:1).

Искам да ти покажа няколко Библейски примера на упадък и причините за него:
Трудности при следването: „Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него“ (Йоан 6:66-69). Алтернативни привързаности: „Защото Димас ме остави, като възлюби сегашния свят“ (2 Тимотей 4:10). Объркващи обстоятелства – след смъртта на Исус и свидетелства за Неговото възкресение, Петър и другите ученици са върнаха към рибарството (Йоан 21:1-5). В момент на уязвимост идва разочарование от хора или ситуации и идващото като резултат обезсърчение и разубеждаване.

Може би днес с почуда се идентифицираш с апостол Павел в борбите му. Той пише: „Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша… Понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша“ (Римляни 7:15-21).

В следващите стихове Павел признава отчаянието си от своята духовна слабост: „Аз съм един окаян човек! Кой ще ме спаси от това тяло, подвластно на смъртта? Бог го прави чрез нашия Господ Исус Христос и аз съм благодарен!“ (Римляни 7:24, 25). Предлагам ти 3 духовни практики, които ще донесат яснота във време на объркванеБожието Слово (2 Тимотей 3:16, 17), примерът на Исус (Евреи 4:14-16) и силата от Святия Дух (Деяния 1:8, Римляни 15:13). Когато те връхлети паника, може да ти се струва, че отговорът е да се върнеш към слабостите си. Божият отговор е да бягаш към сигурно убежище – в Божиите ръце (Притчи 18:10, Псалм 27:5, Псалм 91:1, 2).

Молитвата ми за теб днес е: постави прогреса като свой най-висок духовен приоритет.

Доверие и увереност

„Този, който започна добро дело във вас, ще го завърши“ (Филипяни 1:6)

„Самоувереността ще угасне, правилната позиция е увереност в Бога“

Доверие и увереностУвереността е важна за щастието и успеха. Лесно е да се възхищаваме на хората, които на пръв поглед се движат през живота със спокойна самоувереност, без колебания и съмнения. В действителност, те приличат на нас повече, отколкото се вижда на повърхността. Те може би са се научили да се справят с емоциите си и да контролират външната си реакция или пък все още не са се сблъсквали със сериозни предизвикателства към способността им да се справят сами. Библията дава един мъдър съвет: „Чрез Христос имаме увереността да твърдим това пред Бога. Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко“ (2 Коринтяни 3:4, 5). Самоуверостта ще угасне в най-неподходящото време.

Хората, дори най-добрите, може да ви разочароват – някои от тях несъзнателно, а други може да го правят съзнателно понякога. „По-добре е да разчиташ на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на човек“ (Псалм 118:8). Доверието носи идеята да „поставиш товара си върху“ (Притчи 25:19). Не би отпуснал тежестта си на счупен бастун, не би седнал на счупен стол. Твоята увереност не е по-силна от фундамента, на който се доверява.

Подготви се, че ще има моменти в живота, които ще разклащат твоята увереност. Тя би трябвало да е положена на сигурен и винаги надежден фундамент. Този сигурен фундамент е Божието слово и Божия характер.

Един от любимите ми химни изповядва: „Надеждата ми не се основава на нищо друго, освен кръвта на Исус и Неговата праведност. Не смея да се доверя дори на най-примамливото нещо, а се облягам единствено на Името на Исус. Стоя на Христос – твърдата Канара. Всичко друго са плаващи пясъци“ („Твърда канара“ на Едуард Моте и Уилям Бредбъри). „Блажени всички, които се уповават на Бога“ (Псалм 2:12). „Благословен онзи човек, Който се надява на Господа и на когото надежда е Господ“ (Еремия 17:7).  Независимо какви са обстоятелствата и изпитанията на момента, можеш да си уверен, когато се довериш на Бога и на Словото Му. Те са непроменими.

Апостол Павел знаеше на какво може сигурно да почива увереността му: „Като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до Деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6). Харесва ми, че Исус е наречен „Начинателят и Завършителят на нашата вяра“ (Евреи 12:2) и „Алфа и Омега, Началото и Краят“ (Откровение 21:6). Ние започваме много повече неща, отколкото можем да завършим успешно, уморяваме се с времето или просто осъзнаваме, че не притежаваме ресурсите, опита, знанието, способностите или решимостта. Това, което Бог започва, Той ще го довърши. На Него можеш да разчиташ (1 Йоан 5:14, 15).

Правилната позиция е увереност в Бога. „Не губете смелостта си и ще бъдете богато възнаградени. Трябва да постоянствате, за да получите Божието обещание, след като сте изпълнили волята Му“ (Евреи 10:35, 36; Евреи 4:16).

Молитвата ми за теб днес е: довери се напълно и си почивай с увереност в Бога.

Насърчителите

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17)

„Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява“

НасърчителитеРазочарованието идва, когато очакванията и предположенията ни не се оправдаят. Ако разочарованието се задържи дълго или се натрупат много разочарования, в резултат идва обезсърчението. Обезсърчението има емоционален елемент, но всъщност е много повече. Емоцията прикрива липсата ни на сила да постоянстваме. Колкото и неправилни да изглеждат тези чувства, те могат временно да те убедят, че твоето моментно разочарование е определящо за бъдещето ти. Бог има добра новина за теб: „Затова ние не се обезсъчаваме, но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“ (2 Коринтяни 4:16-18). Куражът ни идва от убедеността, че Бог контролира всичко и нещата ще бъдат добре.

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17). Когато си обезкуражен, чети това бавно и често. Понякога Бог те окуражава като в конкретната ситуация ти изпраща насърчител.

Павел описа своята нужда от насъчение: „Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение; отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит; и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мен; така че още повече се зарадвах“ (2 Коринтяни 7:5-7).

Спомням си, че татко казваше: „Всеки прави другите щастливи. Някои – когато идват, други – когато си отиват“. Бъди като Тит – радостно присъствие и носител на добри вести.
Всеки има нужда от насърчител – приятел, който ти помага да почувстваш и след това да разбереш, че има основание да се надяваш. Можеш да бъдеш насърчител от световна класа, ако пожелаеш. Може би никога не си предполагал, че това, което казваш или правиш, има някакво значение. Но всъщност има, и ти можеш наистина да окуражаваш. Човек, който живее в очакване да върши само велики дела, никога не извършва малките, които са от голямо значение. Йосиф бил толкова добър в благославянето на други хора, че те го преименували във Варнава, което ще рече син на утеха (или син на увещание или насърчение) (Деяния 4:36).

Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява. „Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг“ (1 Солунци 5:11). Веднъж, щом видиш как светва лицето на някой при споделена дума или как се ободрява сърцето му, когато проявиш добрина, ще започнеш да търсиш всяка възможност да насърчаваш другите. Практикуването се превръща в навик, навикът става стил на живот, а стилът на живот е заразителен.

Сигурно има някой около теб, който се нуждае от насърчение. Най-сигурният начин да си постоянно насърчен е да практикуваш радостта да насърчаваш някой друг. Когато хората те видят, че идваш, нека се почувстват така, както се е почувствал Павел: „И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри“ (Деяния 28:15). Добрата компания винаги прави деня ярък и благославя сърцето.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело, окуражавайки другите.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 242 other followers