Благодат и щедрост

благодат и даване

Не задържай благословения, за да бъдеш винаги благословен.

„Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост“ 2Коринтяни 9:11 SPB

Като цяло, хората искат да бъдат щедри, но даването не ни се отдава лесно. И най малкото дете здраво стиска в ръра играчката, която е сграбчило. Тази вродена склонност сякаш остава с нас завинаги. Струва ни се по-естествено да се вкопчваме в нещата, вместо да ги освобождаваме. Животът ни преминава в събиране, трупане и складиране и колкото повече има човек, толкова по-трудно става да дава. Притежанията ни карат да искаме да имаме повече.

В Библията обаче виждаме нещо различно – щедростта е пътят към изобилието и благословението. Цар Соломон прави следното наблюдение: „Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен“ Притчи 11:24-25. Не задържай благословения, за да бъдеш винаги благословен. Докато растях, често чувах баща ми да казва: „Можеш да даваш без да обичаш, но не можеш да обичаш без да дадавш“. Открих, че това е точно така.

Апостол Павел беше удивен от Божията щедрост и благодат. „На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тази благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство“ Ефесяни 3:8. От  благодатта, която ни е дадена идва още по голяма благодат за даване, заради преливащото ни с благословения сърце. Павел беше напълно пленен от това „неизследимо Христово богатство“. Исус учеше: „давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ Лука 6:38.

Първата стъпка в благодатното даване е да осъзнаем, че всичко принадлежи на Бога и че всичко, което имаш идва от Него. „А Този, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, за да бъдете богати във всичко и да проявявате голяма щедрост, която чрез нас ще предизвика благодарност към Бога“ 2Коринтяни 9:10-11. Бог те снабдява, умножава, увеличава и обогатява, когато избереш да даваш щедро.

Бог е постановил принципът на сеитба и жътва. Този принцип е много простичък. Първо, жънеш, каквото си посял. Второ, жънеш много повече, отоклкото си посял. И най-важното, не жънеш нищо, ако не си посял нищо. „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ 2Коринтяни 9:6-7. Моят дядо казваше на църквата, която пастируваше: „Не давай докато боли. Давай докато спре да боли“. И беше прав. Само така можем да преживеем благодатта на даването.

Даването не е въпрос на пари. В даването става въпрос за любов, за сърце, за Бог и за другите. Там където даването е ограничено, любовта е недостатъчна. Кой не е виждал малко дете да носи цветенце на майка си с думите: „Обичам те, мамо“. Любовта винаги търси начин да се изяви, точно както Божията любов.

Когато даваш щедро и с благодат, ти се уприличаваш на Небесния баща. Исус каза: „Не се страхувай, малко стадо, защото вашият Баща иска да ви даде царството“ Лука 12:32 SPB. И кой може да збрави най-познатия от всички стихове: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, та да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ Йоан 3:16. Даването е семейна черта в дома на нашия Небесен Баща. Новата година е добро време да практикуваме даването – щедро и с благодат.

Молитвата ми за теб днес е: да даваш щедро, според благодатта, която си получил.