Думите имат значение

Твоите думи показват какво съхраняваш в сърцето си

„Нека думите на устата ми … бъдат угодни пред Теб, ГОСПОДИ“ (Псалм 19:14)

Думите имат значениеДумите имат по-голяма сила, отколкото ти можеш да си представиш. Те имат много по-голямо значение, отколкото си мислиш – както за този, който ги изговаря, така и за този, който ги чува. Думите се изговарят лесно, бързо се чуват и, понякога, още по-бързо се забравят, но не винаги. И освен това, ние сме склонни да помним тези думи, които би било по-добре да забравим. Доброто, които човек чува сякаш твърде бързо се губи сред многото неща в живота, които ни разсейват, докато други, по-малко полезни думи, могат да заседнат задълго в нашата памет. Избирай мъдро думите, които говориш. Думите имат значение, защото те притежават мощ отвъд нашите представи. Всичко, което е създадено е било извикано в съществувание чрез Божието Слово. Новият Завет обяснява по-нататък: „С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.“ (Евреи 11:3). Думите са ценен дар, когато се използват любезно и мъдро. Твоите думи имат силата да лекуват и да нараняват; използвай ги, за да лекуваш. С думи можеш да окуражаваш и да обезкуражаваш; използвай ги да окуражаваш. Помня, че мама казваше: „Ако не можеш да кажеш нещо добро, по-добре нищо не казвай.“

Разсъждавай  внимателно над думите си преди да ги кажеш. Помисли внимателно какви ще бъдат чувствата ти, ако чуеш тези думи за себе си, вместо ти да ги изговориш. Библията предлага мъдър съвет: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“ (Колосяни 4:6). Солта има две важни свойства: да съхрани и да подчертае. Твоите думи трябва да правят същото.

Сега нека насоча вниманието си към този важен момент – как говорим сами на себе си. Думите, които казваш на себе си са също толкова важни, ако не и повече, от думите, които казваш на другите. Както винаги Библията ни дава инструкции:  „Вслушай се в гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой, защото на Теб се моля….  Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Теб, ГОСПОДИ, канара моя и мой Изкупител!“ (Псалм 5:1 и Псалм 19:14). Има нерушима връзка между твоето публично говорене и твоите размисли. Във времето, когато общественото мнение беше неблагоприятно и застрашаващо  „Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.“ (1 Царе 30:6).

Не си повтаряй проблемите или миналото; това ще те обезкуражи още повече. Спомни си за Бог и Неговата мощ, за Неговите обещания; това е окуражително. Чудил ли си се някога какво си е казал Давид, за да се укрепи? Дали си е спомнил деня на бойното поле, когато Голиат беше предаден в ръката му? Дали си е спомнил за миналата вярност на Бог? Или за Божиите обещания? Или за Божията мощ? Или историята, която Бог твореше през неговия живот? Каквото и да си е казал и помислил, той се укрепи в Господа. Наскоро чух интересно изявление: „Не се слушай. Говори си.“ Нека това, което си говориш  да бъде приповдигащо и вдъхновяващо. Никога не говори на себе си по начин по-лош, отколкото би говорил на другите. Не си налагай негативни мисли било за теб, било за обстоятелствата, в които се намираш. Бъди така мъдър в това, което говориш на себе си, както трябва да бъдеш внимателен в това, което говориш на другите. Размислите на твоето сърце и ум трябва да бъдат съдържателни, оздравяващи и вдъхновяващи. „… а се изпълвайте с Духа;  като си говорите с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате в сърцето си Господа;  като винаги благодарите за всичко на Бог и Отец в Името на нашия Господ Иисус Христос;“ (Ефесяни 5:18-20). Твоите думи показват какво съхраняваш в сърцето си.

Моята молитва за теб днес е: Да бъдеш благодатен в думите си към и за другите.

снимка: Интернет