Заедно е по-добре

„Дотук ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12)

„Много рядко човек може наистина да каже: „Това го направих съвсем сам“.

Ако погледнеш към живота, ще видиш, че каквито и успехи да имаш, много малко неща си постигнал съвсем сам. „Много рядко, ако изобщо това е възможно, човек може наистина да каже: „Това го направих съвсем сам“. И ако наистина си направил нещо сам, то със сигурност би било по-добре, ако е било с помощта на друг – заедно е по-добре! „По-добре са двама, отколкото един…“ (Еклесиаст 4:9-12). Защо за нас е важно да приписваме заслугата изцяло на себе си? Тези, които не оценяват и не признават приноса на другите, рискуват да останат без помощта им.

Семето на тази потребност е несигурността. Ако се бориш с този проблем, може би първо трябва „да се почувстваш удобно в собствената си кожа“. Ще постигнеш увереност в себе си, когато приемеш спокойно на какво си способен и на какво не. Неувереността не е нещо необичайно и означава, че все още не си определил границите на своята увереност. Ще ти е от полза и е наистина здравословно да установиш със сигурност, че имаш и от двете. Колкото и много таланти да притежаваш, никой – дори ти – не притежава способност, умение и талант за всяка задача. Неувереността настоява другите да узнаят какво можеш, но се страхува, че може би ще решат, че всъщност не го можеш.

Да позволиш на хората да мислят, че можеш да правиш всичко съвсем сам, е твърде изтощителен начин на живот. Никога няма да свършиш достатъчно, никога няма да го свършиш достатъчно добре и никога няма да си удовлетворен. Всеки може да допринесе към работата на останалите, така че тя да стане малко по-добра. Бог казва: „Отдавайте на всички дължимото: … на когото почит – почитта“ (Римляни 13:7). На всеки дължимото – толкова прост и практичен урок за запомняне. Бъди благодарен за помощта на другите и щедър да споделиш заслугите, там където трябва. Ако претендираш за цялата заслуга за направеното, ще трябва да понесеш и вината за това, което не е направено добре. Ако постигнеш успех, използвайки труда на други, без да го признаваш, неувереността, която старателно отричаш, ще роди гордост. Гордостта е тиран, който не позволява и не према никакъв провал, но с нея провалът е неизбежен. Библията предупреждава: „Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането“ (Притчи 16:18). Колкото повече това продължава, толкова по-голямо и по-продължително е падането. Библията казва: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (1 Петър 5:5). По-добре е Бог да е откъм теб, отколкото срещу теб, съгласен ли си? „Облечете се със смирение; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И така смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петър 5:5-7). Да възложим всяка грижа на Него и Той да се грижи за нас – та нали това искаме най-много!

Самуил поведе Израел в голяма победа. Техните постоянни врагове, филистимците, бяха убедително разгромени. Нужен е лидер, който да води, но трябва повече от един човек, за да се спечели войната. Самуил разбра, че неговият принос не е без помощта на Бог и останалите. „Дотук ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12). Забележете двете думи – Бог и нас. Самуил отдаваше дължимото, там където трябва. Когато включваш Бог, Бог включва теб (Псалм 28:7). Какъв е резултатът? Непрекъснат успех за всички! „Така филистимците бяха победени и не дойдоха вече в Израелевите предели. И Господната ръка беше против филистимците през всички дни на Самуил“ (1 Царе 7:13). Защо да вършиш сам, това което можеш да свършиш по-добре заедно с Бог и другите?

Молитвата ми за теб днес е: не се чувствай задължен да вършиш всичко сам, нямаш нужда от това!

снимка: Интернет