Насърчителите

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17)

„Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява“

НасърчителитеРазочарованието идва, когато очакванията и предположенията ни не се оправдаят. Ако разочарованието се задържи дълго или се натрупат много разочарования, в резултат идва обезсърчението. Обезсърчението има емоционален елемент, но всъщност е много повече. Емоцията прикрива липсата ни на сила да постоянстваме. Колкото и неправилни да изглеждат тези чувства, те могат временно да те убедят, че твоето моментно разочарование е определящо за бъдещето ти. Бог има добра новина за теб: „Затова ние не се обезсъчаваме, но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“ (2 Коринтяни 4:16-18). Куражът ни идва от убедеността, че Бог контролира всичко и нещата ще бъдат добре.

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17). Когато си обезкуражен, чети това бавно и често. Понякога Бог те окуражава като в конкретната ситуация ти изпраща насърчител.

Павел описа своята нужда от насъчение: „Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение; отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит; и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мен; така че още повече се зарадвах“ (2 Коринтяни 7:5-7).

Спомням си, че татко казваше: „Всеки прави другите щастливи. Някои – когато идват, други – когато си отиват“. Бъди като Тит – радостно присъствие и носител на добри вести.
Всеки има нужда от насърчител – приятел, който ти помага да почувстваш и след това да разбереш, че има основание да се надяваш. Можеш да бъдеш насърчител от световна класа, ако пожелаеш. Може би никога не си предполагал, че това, което казваш или правиш, има някакво значение. Но всъщност има, и ти можеш наистина да окуражаваш. Човек, който живее в очакване да върши само велики дела, никога не извършва малките, които са от голямо значение. Йосиф бил толкова добър в благославянето на други хора, че те го преименували във Варнава, което ще рече син на утеха (или син на увещание или насърчение) (Деяния 4:36).

Насърчението е дар, който всеки може да даде и всеки оценява. „Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг“ (1 Солунци 5:11). Веднъж, щом видиш как светва лицето на някой при споделена дума или как се ободрява сърцето му, когато проявиш добрина, ще започнеш да търсиш всяка възможност да насърчаваш другите. Практикуването се превръща в навик, навикът става стил на живот, а стилът на живот е заразителен.

Сигурно има някой около теб, който се нуждае от насърчение. Най-сигурният начин да си постоянно насърчен е да практикуваш радостта да насърчаваш някой друг. Когато хората те видят, че идваш, нека се почувстват така, както се е почувствал Павел: „И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри“ (Деяния 28:15). Добрата компания винаги прави деня ярък и благославя сърцето.

Молитвата ми за теб днес е: живей смело, окуражавайки другите.