Отлагане

„Бъди сигурен, че правиш това, което трябва“ (по Галатяни 6:4)

„Отложеното покорство е маскирано неподчинение“

Кое е това нещо, което отлагаш, а би трябвало да свършиш днес? Задай си въпроса: „Защо ми е трудно да започна нащата, които трябва да правя?“ Какъв е отговорът или може би извинението? Отлагането никога не е най-доброто решение за една задача, предизвикателство, обещание или проблем. По-често сега е най-доброто време, днес е най-точния ден.

Много от нещата, които отлагаш, не са толкова неприятни след като ги започнеш. Трудната част е да преодолееш емоционалната бариера и просто да започнеш. Изпълнението на някои задачи отнема по-малко време, отколкото си загубил, докато чакаш „точния момент“ да ги изпълниш. Погрешно е да мислиш, че в точния момент ще имаш желание да направиш това, което се изисква от теб – това рядко се случва. Това, което те спира е започването.

В един мой любим филм – „Звукът на музиката“ – Мария, учи децата от семейство фон Трап, така: „Нека да започнем с началото. Това е едно много добро място за започване“. Днес е много добър момент да започнеш. Библията казва: „Чуйте вие, които казвате: „Днес или утре ще заминем за еди-кой си град, ще останем там една година, ще търгуваме и ще спечелим пари. Та вие дори не знаете какво ще стане с живота ви утре, защото сте като пара, която се появява за кратко и после изчезва“ (Яков 4:13, 14). Започни днес преди да си изпуснал възможността.

Усещал ли си как Бог нежно те подтиква да направиш нещо, което все отлагаш? Нещо, което за теб е основателна причина, за Бог може да е само извинение. Може би не казваш, че няма да направиш това, което Бог иска, но също така не казваш, че ще го направиш. Така се губи ценно време от живота ти, както време и възможности за Божието царство – време, което не можеш да възстановиш, то е изгубено завинаги.

Исус разказа една история за двама сина (Матей 21:28-32). И двамата бяха помолени да работят в нивите на баща си днес. Първият каза, че няма да отиде, „но после се разкая и отиде“. Дали отиде същия този ден или няколко дни по-късно – има ли значение? Другият каза, че ще отиде, но „не отиде“. Беше ли излъгал? Вероятно не. Може би също като мен понякога той мислеше да го направи, но след като се погрижи за нещо друго. Исус зададе един много остър и уместен въпрос: „Кой от двамата извърши волята на баща си?“ Помисли си за това как ще отговориш на този въпрос? Истинският отговор е, че нито един от двамата не извърши волята на баща си – не в момента и по начина, по който той искаше. Не мисля, че синовете му не искаха да се подчинят. Може би точно като нас те имаха предварително направени планове и други неща, които предпочитаха да направят. „Бъди сигурен, че правиш това, което би трябвало и тогава ще се радваш на удовлетворение от добре свършената работа“ (по Галатяни 6:4). Но не винаги е толкова лесно, колкото звучи в днешния стих, нали?

Още като тийнейджър баща ми ме научи на един много важен житейски урок: „Първите неща на първо място“. Най-добре е да направиш правилното нещо и правилното време да го направиш е преди всичко останало. Отложеното покорство всъщност не е покорство. То е маскирано неподчинение. Забелязал съм, че всяко отлагане прави покорството по-малко вероятно и непълно. По-лесно е да бъдеш точен за нещата, които изглеждат непосредствено важни, но имат временно значение, отколкото за нещата, които имат вечни последствия в твоя живот и живота на другите. Защо не започнеш да правиш „това, което трябва“ днес? Така животът ти ще бъде по-лесен.

Молитвата ми за теб днес е: отлагай нещата, които не трябва да правиш, а не тези, които са важни.

снимка: Интернет