Трохи и остатъци

„Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!” (2 Царе 24:24)

Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб.

Трохи и остатъциАко някой те покани на вечеря и ти сервира остатъци от предишна вечер ще почувстваш ли, че на посещението ти е отделено достатъчно внимание и че компанията ти е ценена? Вероятно Бог се чуства недостатъчно оценен понякога, когато Му предлагаме остатъците от нашите приоритети, време, привързаност, енергия, усилия, финанси и способности. Когато човек използва първите и най-добрите плодове за себе си и даде само оскъдния остатък на Бога, дали Бог е почетен?

Исая разказа историята за човек, който отрязва дърво, използва го първо, за да запали огън, с който да се стопли и да сготви храна, за да се задоволи, „а с останалото си прави бог“ (Исая 44:14-17). Това се случва и сега с хора, които са много по-изтънчени и успешни. Този човек помисли за душата си само след като задоволи желанието си за комфорт и апетита си. Прочети Марк 8:36-37. Думата „остатък“ намеква за останалите трохи. Не можем да преобразим Бога по образ, който ние желаем да има, всъщност ние сме направени „по Негов образ и подобие“ (Битие 1:26-27).

Може би единственото по-лошо нещо от това да предложиш на истинския Бог своите остатъци е да използваш това време и средства, за да създадеш лъжлив бог и да очакваш неговата помощ. Не мисля, че някога съм правил второто, но се страхувам, че е имало ситуации, в които съм правил първото – давал съм на Бога по-малко отколкото заслужава, предлагайки само останалото без извинение или покаяние. На Израел беше заповядано да предлага на Бога само първото и най-доброто. Бог заслужава не по-малко от мен и теб.

В отговор на Божията милост цар Давид поиска да построи олтар като благодарност за Божията благодат към Израел. Той избра един харман, където да принесе жертва. Когато собственика на хармана позна царя и разбра каква е целта му, той щедро предложи на царя да вземе земята без да плати за нея. Обичам отговора на Давид: „Няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо!“ (2 Царе 24:18-25). Обикновено това, което ти струва малко не е ценно за теб.

Нека бъдем практични. Случва се да даваме трохи на Бога тогава, когато посвещаваме часове на собствените си стремежи, оставяйки само моменти за Него или когато се разпореждаме с парите все едно са наши и даваме на Бога няколкото останали лева, или когато използваме цялата седмица за собствените си задачи и забавления, но дори и неделя отделяме за себе си и семейството си. Даваме на Бога остатъците тогава, когато имаме време за всеки вариант на социална медия, но рядко имаме възможност да слушаме Божия глас, когато поставяме на първо място почивката, забавленията, хобито или спорта, но не осигуряваме достатъчно време за душата си. В днешния зает и шумен свят думите на Исус са от първостепенно значение: „Търсете първо Божието царство…“ (Матей 6:33). Баща ми беше прав: „Първите неща трябва да се поставят на първо място!“

Любовта не може да устои ако даваме само това, което е останало. Брака няма да процъфтява. Децата няма да процъфтяват. Приятелствата няма да растат. Плановете за спестяване няма да успеят. Кариерата няма да напредва. Християните няма да процъфтяват. Остатъците никога не са достатъчни за това, което е важно за теб. Да бъдеш сериозен относно своя духовен живот и този на другите има лична цена, която трябва да бъде платена с радост.

Молитвата ми за теб днес е: поставяй Бога на първо място във всичко, по всеки начин, всеки ден.