Живот за всеки ден Вдъхновяващи материали за лично време с Бога

„Понеже съм уверен, че нищо не може да ни отдели от Божията любов“ (Римляни 8:38)

„Животът налага необходимостта сърцата ни да са здраво закотвени във вечната истина“

Чувствата ни невинаги се основават на факти, а фактите невинаги са равнозначни на истина. Кое е водещо за теб – чувствата, фактите или истината? Предполагам, че отговорът ти ще зависи от деня и от обстоятелствата. Чувствата могат да са капризни и често не заслужават доверие. Фактите могат да бъдат неправилно интерпретирани и дори подправени. Истината, обаче, е непроменима, не подлежи на преговори и е вечна. Истината остава истина при всички обстоятелства.

Павел увещава: „И какво от това, че някои не бяха верни на Бога? Нима тяхната невярност ще Го възпре да изпълни обещаното от Него? Не, разбира се! Бог ще продължи да бъде верен, дори и всеки човек да е лъжец“ (Римляни 3:3, 4). Бог винаги е истинен, независимо от това дали обстоятелствата или хората около нас изглеждат истински или лъжливи.

Проблемът е, че чувствата могат да надделеят над знанието. Чувствата могат да объркат разбиранията ни. Ако истината не управлява и насочва мислите, емоциите и волята ти, те ще започнат да отразяват „лъжлива истина“ – лъжа, която прилича на истина. Животът налага необходимостта сърцата ни да са здраво закотвени във вечна истина. Псалмистът заявява: „Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми!“ (Псалм 57:7).

Единствената най-важна истина, която трябва да знаеш и здраво да държиш, е вечната истина за Божията любов към теб. Това знание трябва да се превърне в твърдо убеждение. „И така, ние познаваме и сме се доверили на любовта, която Бог има към нас. Бог е любов… Ние обичаме, защото Бог пръв ни обикна“ (1 Йоан 4:16-19). Любовта не е емоция, която Бог изпитва, нито случайно решение, което Той взима. Любовта е сърцевината на Божията същност, съществена част от Неговия характер. Следователно ако Неговата любов може да бъде поставена под съмнение или компроментирана от противоположно мнение, неблагоприятни обстоятелства или ирационални емоции, то няма да остане нищо сигурно.

Ето коя е удивителната част: „Бог показва любовта си към нас с това, че още докато бяхме грешни, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Божията любов не е зависима от теб – какво си направил или не си направил, колко добър или лош си бил. Неговата любов зависи от това, което Той е и от това, което е решил да направи чрез смъртта на Христос на кръста (Йоан 3:16-21). Има сигурност в Божията любов, която не се поддава на обяснение и на естествени доводи. Божията любов не е чувство, на което се наслаждаваш, нито факт, който трябва да доказваш. Божията любов е истина, която трябва да обхванеш и да държиш в душата си завинаги. „Защото твърдо вярвам, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито управляващите духове, нито нещо в настоящето, нито нещо в бъдещето, нито други сили, нито нещо във висините, нито нещо в дълбините, нито каквото и да е от създаденото може да ни отдели от Божията любов, която имаме в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:38, 39). Абсолютно нищо, никога! Това е неотменима истина. Никога няма да можеш да я схванеш с ума си, нужно е само сърцето ти да почива в нея.

Как се отнасяш към такъв Бог? Покланяш се смирено в краката Му, мислиш с удивление за тази истина, живееш в любовта Му всеки ден и не допускаш да остане човек, който не е разбрал за тази любов. Божията любов няма да се отдели от теб, ако ти не се отделиш от нея. „До призованите, обичани от Бог Отец и пазени за Исус Христос… Пазете себе си в Божията любов… А на Него, който е способен да ви пази от падане и да ви представи безгрешни и радостни пред Своята слава“ (Юда 1:1, 21, 24). Господ те пази! Пази и ти себе си в Неговата любов.

Молитвата ми за теб днес е: пази любовта Му в сърцето си.

снимка: Интернет

„Мойсей… гледаше към Него, който е невидим“ (Евреи 11:27)

„Погледът нагоре тегли след себе си сърцето“

В своя блог „Признанията на едно уморено супермомиче“, Сузана Отман, разказва следната история: „Започнахме да учим движения към песни в неделното училище. Снощи моят 2-годишен племенник, Дрю, показваше на майка си какво е научил. Той знаеше твърде малко движения от песента „Някъде далеч в една ясла“. Имах любими движения от неговите – за „звездите в небето“. Вместо да покаже с ръчички как звездите пръскат лъчи, той започна да сочи с показалчета към небето, танцувайки нещо като диско. Това просто ме накара да погледна нагоре. Мисля, че Дрю беше уцелил. Посочете с пръст към небето. Този поглед нагоре ще изтегли след себе си и сърцето“.

Помисли върху последното твърдение. Какво тегли сърцето ти, към какво го тегли?

Ако не гледаш къде отиваш, може да стигнеш на непредвидено място. Мисля, че точно поради тази причина животът на много хора е объркан. Животът ни много лесно може да тръгне в погрешна посока, ако започнем да се разсейваме. Лошите неща изместват добрите, а добрите заместват по-добрите. Възможно е незабелязано да се задоволиш с по-малкото, ако изпуснеш от погледа си великото. Много често сърцето ти броди, където иска и откриваш, че мислите, чувствата и стъпките ти го следват. Сузана е права, опитай! Поглеждайки нагоре, очите ни сякаш теглят след себе си сърцето. Библията ни учи: „А всички ние, с открито лице като в огледало гледаме Господната слава и се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:18).

Исус проповядваше същия принцип: „Там където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Матей 6:21). Неговото решение за правилно фокусиране на живота е „да си събираме съкровища на небето“ (Матей 6:20). Избери това, което е ценно, полезно за теб и е от значение за вечността. След това живей по начин, който ще тегли сърцето ти към Бога. Това означава да включиш своите ценности, приоритети, забавления, приятелства и всекидневни дейности.

На Мойсей сигурно би му било трудно да се откаже от привилегиите и властта на Египет, ако не беше погледнал отвъд „съкровищата на Египет“: „Мойсей с вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като човек, който вижда Невидимия“ (Евреи 11:24-27). Той беше привлечен от Този, когото избра да следва с цялото си сърце. Библията казва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23).

Павел даде мъдър съвет: „И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога“ (Колосяни 3:1-3). Насочи погледа си към небесните реалности, нека те изпълват мислите ти и сърцето ти ще бъде притеглено в тази посока.

Молитвата ми за теб днес е: насочи вниманието и любовта си към небесните неща.

снимка: www.sxc.hu

„Кой си ти, за да съдиш чужд слуга?“ (Римляни 14:4)

„Нямаш право да съдиш в ситуации, в които отговорността за управлението не е твоя“

Много е лесно да видим грешките на другите, но никак не е лесно да забележим собствените си грешки. Критикуването постепенно разрушава радостта ни, подкопава самооценката ни и взаимната признателност. Нуждата да коментираме и оценяваме всяко чуждо действие е изтощителна. Животът е по-лесен, когато не си арбитър за това кое е правилно или погрешно. Това е товар, който не е предвидено да носиш, привилегия, която не е предвидено да си присвояваш.

Апостол Павел направи забележка на църквата в Рим за това, че се критикуват взаимно: „Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои“ (Римляни 4:4). Всеки има собствено мнение, но мнението не те задължава да отсъждаш. Преди много години чух ценно Библейско поучение за „управлението и отсъждането“, което направи живота ми по-лесен. В общи линии принципът е следния: „Нямаш право да съдиш в ситуации, в които отговорността за управлението не е твоя“. Според мен нещата стават по-лесни, когато правилно определиш къде и за какво Бог ти е дал власт. За кого и пред кого си отговорен?

Признавам, че имам мнение по много въпроси, както всеки друг човек и понякога съм твърде уверен в правотата си. Не твърдя, че съм усвоил до съвършенство този библейски принцип, който е лесен за разбиране, но далеч по-труден за прилагане във всекидневния ни живот. Практичното приложение е да не бъркаме собственото си мнение, колкото и да сме убедени в него, с отсъждане на това дали другия е прав или бърка. Направи място за мнението на другите, дори то да се различава от твоето. Светът, в който единствено ти си прав, ще е самотно място. Павел предупреждава за „отсъждането по спорни въпроси“ (Римляни 14:1-3). За тези „спорни въпроси“ ние трябва да се доверяваме на това, че Божията благодат е достатъчна. Упражнявай божествена сдържаност и оставяй място за различията в културата, средата и предпочитанията. Павел завършва мислите си със същия въпрос: „И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане“ (Римляни 14:10-11, 19).

За да опише съденето на другите, Исус използва хипербола, която ярко подчертава контраста между загрижеността за малка прашинка в окото на приятел и пренебрегването на огромна спънка в нашите собствени очи. „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“ (Матей 7:1-5). Това твърдение може да е или отрезвяващо, или невероятно обещаващо. Бог и хората са се отнасяли към мен с благодат. Бих искал да бъда по-щедър като благодарност за тяхната добрина.

Молитвата ми за теб днес е: дръж здраво истината по един благодатен и богоугоден начин.

снимка: Интернет