Живот за всеки ден Вдъхновяващи материали за лично време с Бога

„А по-големият между вас нека ви бъде служител“ (Матей 23:11)

„Бог те е създал за величие, а не за посредственост, за постигането на вечни цели, а не за да бъдеш популярен“

В света някои важни неща са обърнати с главата надолу. Едно от тези неща е това, какво означава да си важен. Да искаш да си специален и да те забелязват не е необичайно. Бог е заложил в нас стремеж към превъзходното. Ти си важен за Бога – шедьовър, създаден целенасочено и лично от Него. Той има планове за теб, цел, много по-голяма, отколкото може би осъзнаваш, която ще донесе пълно удовлетворение за теб и огромно благословение за другите (Еремия 29:11).

Нашата обикновена и грешна човешка природа се бори с известна доза несигурност и погрешно предполага, че за да си важен, другите трябва да те признават за такъв. Ако не си внимателен, това ще те накара да се опитваш да угаждаш на хората или да ги впечатляваш. Ще правиш нещата, които очакват от теб, ще приемаш техните ценности и ще искаш нещата, които ги впечатляват. Дори и да успееш в това начинание (нещо, което е трудно изпълнимо), накрая няма да намериш това, което си търсил и никога няма да бъдеш напълно удовлетворен. Ти си важен не защото останалите мислят така, а защото Бог казва, че си такъв.

Възможно е да постигнеш известност, но да пропуснеш напълно целта, която те прави важен. Ето един прост пример, който пояснява разликата между двете. Носът ти е известен. Той е точно там в средата на сцената и всички го виждат. Много по-неизвестно, но значително по-важно е сърцето ти – никой не го вижда, но то надеждно поддържа кръвообръщението, снабдява кислород за всяка част от тялото и така поддържа самия живот. Носът е известен, сърцето е важно.

Учениците на Исус се заяждаха на тази тема, обсъждаха я и дори спореха кой е по-известен. Бог те е създал за величие, не за посредственост, за да бъдеш себе си и да постигнеш определени цели, а не за да бъдеш популярен. В сърцето си знаеш, че е така. Проблемът с аргументите и заключенията на учениците (както често и нашите) беше, че са напълно погрешни. Пътят, който избираха, нямаше да ги доведе до целта им (Матей 20:20-23). Исус каза: „А по-големият между вас нека ви бъде служител“ (Матей 23:11). Моят приятел, Кембъл, често казваше: „Ако искаш да разбереш дали се справяш добре като слуга, наблюдавай как реагираш, когато някой те третира като такъв“. Мъдри думи от един Божи човек. Исус учеше, че за истинско величие и от там за истинска важност, се свидетелства от всекидневния ни живот, с отношение и поведение на слуги. Величието никога не се измерва точно чрез известността или властта над другите. Но това изглежда е противно на всичко естествено. Исус каза: „Който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:26-28).

Исус не осъди желанието, Той само поправи стратегията. Другите може да се възхищават на успеха ти и дори да го аплодират и награждават, но накрая техните аплодисменти ще са без значение. Божия път е винаги най-добрият, всъщност – единственият. За да си забележителен наистина, трябва да „бъдеш служител“. Служи на Бога и на другите. Остави известността на Бога и нека Той се погрижи за твоята важност.

Молитвата ми за теб днес е: стреми се да бъдеш забележителен по правилния начин.

снимка: Интернет

„Бог създаде човека по Своя образ“ (Битие 1:27)

„Бог е Създателят. Ти и аз трябва да станем Негови изпълнени с готовност чираци“

Възхищавам се на хора, които разбират своята креативност и й се посвещават. Всеки човек е надарен от Бога с творчески способности и потенциал, включително и ти. Хората са надарени с разнообразни дарби, които са им дадени по рождение. Това е ясно показано в Библията: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат“ (1 Петър 4:10, 11).

Прочетох един интересен цитат относно креативността: „Креативността е позволението, което си даваме да допускаме грешки. Изкуството е правилната преценка кои от тях да запазим“. Ако си се доверил в Божиите ръце, не се страхуваш от грешките си. Креативността е много повече от изразяването на вродения талант, надареност или артистичност. Креативността е абсолютното предаване на личността като обикновен съд, през който Божият гений и величие да се изливат. Бог е Създателят. Ти и аз трябва да станем Негови изпълнени с готовност чираци. Колкото по-подготвен и старателен си, когато Му се предаваш, толкова по-креативен ставаш.

Дарбите може да се различават по природата си и по начина си на изявяване, но Бог е източникът на всички тях. Тяхното най-добро и най-пълно изявяване става чрез Неговото позволение и насока. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна“ (Яков 1:17). Някои хора използват дарбите си конструктивно и допринасят за своето собствено добро и за доброто на другите. „Дарът на човека отваря място за него и го привежда пред големците“ (Притчи 18:16). Други не откриват дарбите си, оставят ги спящи или ги използват егоистично и разрушително.

Бог е Творецът. Тази истина се установява в началото на Библията и се подчертава в Новия завет. „В началото Бог създаде небето и земята… Бог създаде човека по Свой образ… Всичко беше създадено от Него и за Него“ (Битие 1:1, 27; Колосяни 1:16, 17). Как е възможно, ако сме създадени „по Негов образ“, да нямаме потенциал за творческо изразяване? Креативността трябва да ни е по-присъща, отколкото е обикновено. Тя трябва да бъде ценена и подхранвана. Като деца, младежи или възрастни, някои хора получават оценка и насърчение да развиват своите дарби, докато на други им липсва нужното утвърждаване или необходимите възможности да открият и развият заложбите, спящи в тях.

Удивлявам се на уникалното изразяване на Божията креативност сред своите приятели и семейство. Често в това, което за мен е обикновено, те виждат необикновена възможност, очакваща намесата им. Моята съпруга е креативна по много начини, но това се вижда особено добре, в начина, по който като домакиня може да накара всеки да се почувства специален. Нашият син е артистичен гений в дизайна и проектирането на жилищни сгради и църкви. Дъщеря ни вижда красотата в хората и се отнася към тях с любов до момента, в който и те започнат да я виждат в себе си. Ако започна да ви разказвам за разнообразието на интереси и способности сред внуците ни – вече ще си помислите, че се хваля . Нашата приятелка Джил е майстор в управлението на хора и ръководенето на проекти с вещина и ефективност. Деви е надарен писател, учител и интериорен дизайнер. Кен, пастир и основател на църкви, е творческа сила с неограничени идеи за достигане и служене на хората. Рик и Андрю имат особено креативен подход при споделянето на прозрения от Библията и поучават с голяма яснота. Род има повече истории, идеи и образи в сърцето си за споделяне с деца, отколкото време за реализирането на всичките. Майкъл е необуздан запас от енергия с широкоспектърна артистична креативност. „И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат… нека използваме дарбите си съразмерно с вярата“ (Римляни 12:6-8).

Моли се като Явис: „Дано действително ме благословиш и дано разшириш пределите ми“ (1 Летописи 4:9, 10). Потенциалът на креативността е неограничен, освен ако ти не си поставиш граници или позволиш на другите да го направят. Неразумното сравняване с останалите ще разклати твоите собствени дарби, дадени ти от Бога и увереността, с която ги използваш (2 Коринтяни 10:12, 13). Вдъхновявай се от дарбите на другите, а не ги приемай като заплаха. Споделяй своите собствени дарби свободно, а не свидливо. Той ти ги е дал, прослави Го чрез тях.

Молитвата ми за теб днес е: служи на Бога и на хората с дарбите, които Той ти дава.

снимка: Интернет

„И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?“ (Марк 16:3)

„Докато ти се безпокоиш за някоя неудобна пречка, Бог може би изработва чудо“

Забелязал съм, че твърде много се тревожим и безпокоим за неща, които са извън нашия контрол и с които не можем да се справим сами. Хората се безпокоят за миналото, което не може да се промени, за настоящите неудобства около тях или за неща от бъдещето, които в момента са неизвестни. Библията казва: „Достатъчна е на всеки ден неговата злоба“ (Матей 6:34). Справяй се с днешния ден – тук ще намериш Бог да работи.

Божието слово е толкова практично и винаги в съответствие с твоя живот. Преди изгрев три жени отиваха към гробницата, в която бе положено тялото на Исус. Без очакване за възкресение, те отиваха с благоуханни масла да помажат тялото на своя Господ. Водеха ги мъката и верността. Гробницата, където лежеше тялото на Исус, беше затворена с огромен камък и запечатана по заповед на римската управа. По пътя ги занимаваше един много практичен и реален проблем, от който произтичаше техния разговор: „И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?“ (Марк 16:3). Това не беше само обикновен коментар, а разговор, ангажиращ вниманието им. Тази сериозна пречка можеше да провали намеренията им. Докато те се притесняваха, Бог работеше. Попадал ли си някога в подобно затруднение? Навярно ти се е случвало. „А когато стигнаха, видяха, че камъкът беше отвален“ (Марк 16:4). Бог вече бе извършил това, което те не можеха.

Може ли това да се приложи в твоя живот? Великден е живата демонстрация, че за Бог няма нищо невъзможно. Библията заявява: „Когото Бог възкреси (Исус), като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея“ (Деяния на апостолите 2:23, 24). Прочети отново този стих: „…понеже беше невъзможно Той да бъде държан от смъртта“. Ако съзаклятието на ада и злите хора, които разпънаха Исус на кръста и мощта на смъртта, която властваше в гробницата, не можаха да задържат Божият Син, даже с помощта на римските войници, може ли дори да се допусне, че някакъв камък, колкото и голям да е той, може да се противопостави на Господаря на Живота?

Докато те се безпокояха за това неудобно затруднение, Бог изработваше най-великото от чудесата Си. Ненужното безпокойство за неща, които не можеш да направиш, ограничава вярата ти в това, което Бог може и ще направи. Исус каза ясно: „Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:27). Предполагам, че камъкът не е бил преместен, за да може Исус да излезе, това не беше необходимо. Може би Бог го е изместил, за да могат те да влязат и да видят със собствените си очи празната гробница и да разкажат на другите с увереност това, което са научили от първа ръка. Твоят проблем, голям или малък, който те тревожи и обърква, е точно възможността, която Бог използва, за да покаже Своята непроменена и неограничена мощ (Римляни 8:11). Скоро Неговите последователи, които се притесняваха как ще преместят камъка, се научиха да имат такава вяра, която да премества планини (Матей 17:20). Пречките са Божиите възможности.

Молитвата ми за теб днес е: пречките никога да не те обезкуражават.

снимка: Интернет