Животът ти трябва да излъчва ароматът на Божието присъствие
„Но да благодарим на Бога, който чрез Христос винаги ни води в победно шествие и чрез нас разпространява навсякъде благоуханието на знанието за него“ 2 Коринтяни 2:14
Животът не е съвършен за никой и не е възможно всеки момента да бъде изпълнен само с щастие. В живота се случват драматични промени, но накрая всичко съдейства за добро ако сме осъзнали, че не това, което ни се случва определя живота ни, а това, как откликваме на ситуациите в живота.
Възхищавам се на хора, които са се сблъскали с повече тежести от всички останали и все пак са намерили начин да имат благодатно отношение, което да отразява какви са отвътре, а не какво им се е случило. Срещал съм и други, които не са виждали много трудности и изпитания и въпреки това нямат радост или благодарност. Може би, от време на време е добре да си задаваме въпроса: „Животът ми какво отразява? Това, което е в мен или това, което се случва около мен?“ Има значима, съществена разлика между тези две и тя идва в резултат на решенията, които взимаме.
Още от дете обичам драматичните старозаветни истории. Самсон, който триумфира над филистимците или Данил, чието тихо упование в Бога укроти лъвовете хи смири арогантния цар. За тримата младежи, избавени от огнената пещ на Вавило (днешен Ирак). В тази последна история откривам една скрита бележка. Когато огънят беше безсилен над младежите, озадаченият цар извика към тях в огъня.
„И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тези мъже, дори косъм от главата им не бе изгорял, и дрехите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън имаше по тях“ Данаил 3:27. Нямаше остатък от това драматично преживяване, нямаше емоционална травма, нямаше болезнени спомени. Само едно разтърстващо свидетелство за Божието величие и сила, които ги бяха упазили.
Ако не внимаваш, ще допуснеш миналото или настоящето да определят твоето отношение, чувства, да доминират разговорите ти. Вместо да имаш свидетелство за Божията намеса в живота ти, ще имаш само оплакване за твоите проблеми и несгоди. Прочети Данаил 3:27-28. В историята с тримата младежи, сърцето на царя е променено, Бог е прославен, цяла една империя е разтърсена. Разликата е, че те бяха с Исус – радостни в Неговото писъствие, в безопасност и сигурност. Виж Данаил 3:34-35. Отношението е ключово важно и има силата да промени всичко и всеки. Тази сила започва с решенията, които взимаш.
Молитвата на Павел за християните, а и за теб е: „да ви даде Бог своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост, търпение и радост да благодарите на Отца, който ви направи достойни да получите своя дял от наследството, принадлежащо на Божиите хора, които живеят в светлината“– Колосяни 1:11-12. С чия радост трябва да сме изпълнени? С Божествената радост. Като термометър, щастието само измерва температурата на случващото се около нас. Радостта от Бога прилича на термостат, който регулира околната температура.
Апостол Павел пише: „Но да благодарим на Бога, който чрез Христос винаги ни води в победно шествие и чрез нас разпространява навсякъде благоуханието на знанието за него“. Прочети 2 Коринтяни 2:14-17. Преди години се научих да се моля така: „Господи, помогни ми животът ми да разнася ароматът на Твоето присъствие, а не миризмата на проблемите ми“.
Молитвата ми за теб днес е: да бъдеш радостно свидетелство за Божията благодат и снабдяване.
