Благодарността е най-доброто отношение

Благодарността е най-доброто отношение

Където няма благодарност, радостта отсъства

„Затова сърцето ми се радва, със своите песни Му благодаря“ Псалм 28:7

Бог ни е създал да бъдем естествено благодарни и има безброй причина да благодариш на Бога, когато отвориш устата си. Само погледни в сърцето си и ще намериш много поводи за признателност и благодарност към Бога. Хората, на които това качество липсва неласкаво са описвани с думите „неблагодарници“ или „нехранимайковци“.

Давид пише в Псалм 28:7 „Затова сърцето ми се радва, със своите песни Му благодаря“. Този външен израз идва от вътрешното разположение на човека. Благодарността е отношение, което избираме да имаме. Самото изказване на думата „благодаря“ е израз на това вътрешно отношение.

Случвало ли ти се е наскоро като Давид да „се зарадва сърцето ти и да Му благодариш с песен“? Радостта и благодарността са емоции, които почитат Бога и благославят хората около нас. Ако сърцето ти е изпълнено с радост не можеш да не я изразиш по подходящия начин. А всеки един от нас има толкова много, за което да бъде благодарен! И макар отношението на благодарност и самата дума „благодаря“ да са различни, те са и свързани. Отношението на благодарност е нашата вътрешна нагласа, а гласното изразяване на тази благодарност е правилният начин да отклинем на Бог и хората, когато са добри към нас.

Отношението на благодарност е християнска добродетел, която Бог е поставил в нашето ДНК. Библията ясно ни казва: „Каквото и да се случи, бъдете благодарни. Така иска Бог да живеете в Христос Исус“ 1Солунци 5:18 СП. Мисля, че Божественото намерение е било благодарността да е много по-често срещана, отколкото я виждаме днес. Когато имаме отношение на благодарност и я вербализираме на точното време, това се превръща в доказателство за благочестив живот, който е угоден на Бога.

Благодарността е многолика. Тя включва емоция, решение и действие от наша страна.  Нужни са и трите. Отношението на благодарност се превръща в начин на живот за нас и става израз на изкупения и променен живот. Благодарността започва с правилното вътрешно убеждение, че трябва да благодариш, а след това решението е изразено чрез съответните подкрепящи го действия. И когато този процес е завършен, за нас остава истинското удовлетворение, че сме извършили Божията воля и сме послужили за благословение – на себе си и на другите.

Отношението на благодарност е естествено за изкупеното сърце и променения живот. Апостол Петър е прав като пише: „вярвате в него и се изпълвате с неизразима и славна радост“ 1Петрово 1:8. Където няма благодарност, радостта отсъства. 

Хората неправилно мислят, че ще бъдат благодарни, когато имат неща, за които да благодарят. Във всяка ситуация и във всички обстоятелства има много неща, за които да благодарим на Бога и на другите около нас. „Затова сърцето ми се радва, със своите песни Му благодаря“ Псалм 28:7.

„Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му с хваление. Славословете Го и благословете името Му. Защото Господ е благ, милостта Му трае довека и истината Му из род в род“ Псалм 100:4-5

Библията ни предупреждава за пагубните последствия, които идват в живота на онези, които нямат благодарност. Те се превръщат в хора, коита са себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви“ виж 2Тимотей 3:1-5. Липсата на благодарност е добра почва за виреенето на всички тези небогоугодни качества.

Молитвата ми за теб е всеки ден да виждаш Божието снабдяване в живтоа си.