„Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:41)
„Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно всяка буря“
Животът изисква да се научиш да управляваш безопасно бурите, които не можеш да избегнеш. При едно ваканционно пътуване с приятели, Гейл и аз преживяхме силна морска буря, внушителен ураган в Тихия океан, край бреговете на Мексико. За да избегне бурята, капитанът се отдалечи от брега, с намерението да плаваме безопасно до следващото пристанище в по-спокойни води.
Ураганът се втурна откъм брега точно на пътя на нашия кораб. Вятърът беше много силен, морето изключително бурно, а пасажерите – уплашени, като някои дори си бяха облекли оранжевите спасителни жилетки, просто за всеки случай. За дългите 36 часа капитанът на кораба трябваше да се изправи срещу това, което се опита да избегне. Понякога в живота се случва точно така – трябва да се изправим срещу нежелани обстоятелства.
По практически причини аз бях предпазливо оптимистичен. Вярвах, че капитанът и екипажът са опитни и подготвени да се справят с бурята. Разсъждавах, че корабът е конструиран така, че елементите му да издържат еднакво успешно в добро и лошо време. Предназначението му беше да плава, а не да стои закотвен безопасно на пристанището. Освен това знаех, че бурята е временно отклонение от нормата, а не постоянно състояние. Осъзнаването на истината ще те успокои и окуражи.
Животът може да е изпълнен с много турбуленции – лични и професионални. В такива времена убежденията се разклащат, а несигурността избуява. Дните стават неприятни, бъдещето несигурно. Тези, проповядващи мрак и осъждение, както и тези с пожелателно позитивни, но празни успокоения, загубват гласа на разума и баланса. Животът е буря, през която трябва да плаваме – не е нито кратко неудобство, нито края на света.
Както корабът е конструиран да издържа и в бурно време, и в тихи води, така твоята вяра е направена за бурно време. Учениците се озоваха сред разярена буря, която ги караше да се страхуват за своята безопасност. „А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина… И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:35-41). Истинската вяра е за времената, когато идва нечакана болест, когато средствата са оскъдни, когато отношенията са обтегнати, когато въпросите са повече от отговорите или в други ситуации на отчаяние. Исус е с теб във всяка буря.
Исус предупреди Симон Петър за личните бури, които му предстоят, но също така го успокои: „Но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра…“ (Лука 22:31, 32).
Исус се моли за теб, но ти трябва също да се молиш. Молитвата има огромно значение за твоята вяра. Тя е „котва за твоята душа“ (Евреи 6:17-20). Винаги е време да търсим Бог. Време е да имаме вяра. Време е да се доверяваме и да вярваме. Твоята вяра ще устои на всяка буря, когато се молиш, познаваш и се доверяваш на Божието слово и слушаш гласа на Бог в своето сърце.
Молитвата ми за теб днес е: живей смело и уверено във всяка буря.
