Да бъдеш или да имаш

Да бъдеш или да имаш

Твоята идентичност не се формира от твоите притежания.

„…животът на човека не се състои в голямото му богатство“ Лука 12:15

Безспорно, културата на предишните поколения е била различна от сегашната. Учеха ме да работя упорито, за да получа надницата си, да спестявам, а не да взимам на кредит, да се простирам според чергата си, винаги да бъда добър “ближен”.

Днес, като че ли е напълно обратното. Сякаш културата тайно, а и не толкова тайно те насърчава постоянно да копнееш и да се стремиш към повече, отколкото можеш да си позволиш, да искаш повече, отколкото Бог е снабдил, очите да изтичат по нещата, които хората около теб имат, че и повече. По естество, тези “съвременни” ценности са грешни, измамни и дори заблудителни.

Материалните притежания стават прекалено важни и често са неточна мерна единица за успех и значимост. Това кой си не е свързано с това, какво имаш. Бог те е направил да бъдеш много повече. Това, което имаш или това, което нямаш не трябва да бъде част от твоята идентичност. Твоята истинска идентичност е в Христос.

Как обаче дойде тази промяна? Има една погрешна философия, която води началото си още от Едемската градина, философия, която казва, че можеш да имаш всичко и можеш да го имаш на момента. Прочети Битие 3. Точно по този начин дявола измами Адам и Ева.

Те имаха всичко, с изключение на едно малко изключение. Имаха плода на всички дървета, с изключение на едно.  Господ Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ Битие 2:16-17. Някак си, Ева бе измамена да мисли, че чрез този плод, Бог задържа някакво голямо добро от хората и тя може да стигне до това добро без Бога. Е, знаем как се развива историята от този момент нататък и краят не е добър.

Твърде много хора са в духовен и финансов фалит, защото се опитват да имат всичко на момента и са платили огромна цена, като междувременно душите им са измършавяли. Нашата сигурност и задоволство са единствено в Бога. „Защото Бог в своята пълнота живее в този, който прие човешки образ, а вие сте цялостни в него, който е главата на всички управници и всяка власт“ Колосяни 2:8-9. Апостол Павел беше убеден, че „Посвещението към Бога наистина носи голямо богатство на човека, когато той е доволен от това, което има… И трябва да се радваме, когато имаме храна и дрехи“. Виж 1Тимотей 6:6-10.

Ти не си направен да имаш всичко. Не е правилно и полезно да имаш всичко на момента. Бъди търпелив и уповавай на Бога да снабди онова, от което се нуждаеш. Когато Исус каза: „Внимавайте и се пазете от всяка алчност, защото животът на човека не се състои в голямото му богатство“ в Лука 12:15, Той не отправи препоръка към хората. Това е вечна заповед.

Ако следваш мъдростта и съвета на Божието слово ще си спестиш много  ненужни страдания и мъки. Междувременно, бъди доволен и верен в това, което имаш. „…научих тайната да съм доволен, когато съм сит и когато съм гладен, когато имам предостатъчно и когато нямам необходимото“ Виж Филипяни 4:11-13.

Нашият проблем е искането на неща, които Бог не е снабдил и набавянето им на всяка цена, която идва за сметка на духовното ни състояние, за сметка на душите ни. Бъди благодарен и доволен за нещата, които имаш и вярвай, че Бог ще снабди онова, което искаш, ако това е Неговата воля. Най-доброто е да живеем с това убеждение от Божието слово: „Моят Бог ще използва славните си богатства, за да ви снабди с всичко, от което се нуждаете. Той ще извърши това чрез Христос Исус“ Филипяни 4:19.

Алчността е връг на задоволството и може да бъде дефинирана като „непокорно, плътско настояване за повече, от това, което Бог вече е снабдил и стремеж за получаване по всеки възможен начин, колкото се може по-бързо“. Това няма да те доведе до резултатите, за които се надяваш. Нека Богът на мира,… ви снабди с всичко добро, за да изпълните волята му. И нека чрез Исус Христос постигне в нас онова, което го радва“. Виж Евреи 13:20-21.

Молитвата ми за теб днес е да си доволен в това, което имаш и да се довериш на Бога за всичко останало, от което се нуждаеш.