„Гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:14)
„Вчерашният ден е минало – ако не си могъл да го контролираш, сега не можеш да го промениш“
Животът се живее най-добре в една посока – напред! Ако гледаш назад, докато вървиш напред, злополуката те чака зад ъгъла. Вчерашният ден е минало – ако не си могъл да го контролираш, сега не можеш да го промениш. Отминалите дни имат някои положителни аспекти. В миналото ти могат да се намерят моментите, които са те оформили такъв, какъвто си в момента – семейните връзки, основите на вярата ти, придобития опит, научените уроци, изградените приятелства, спомените, започнатите традиции – тези неща могат да са безценни за живота ти напред.
Важно е да разберем, че не всичко в миналото е било добро. Наред с доброто сме се борили с направени грешки, с наранявания, със загубени приятелства или с неща, които ни се иска никога да не сме казвали или правили. Тези неща убиват желанието и увереността ни да вървим напред. Бог никога не е искал да „влачим“ докрая на живота си тази част от миналото. Вчерашният ден може да е бил добър за момента, но да не е това, от което имаш нужда днес. Бог има по-значими и прекрасни дни за теб напред (1 Коринтяни 2:9, 10).
Паметта е добро нещо, ако се научиш да я ползваш избирателно. Знаеш ли коя е най-честата битка в повечето хора? Те са в състояние да запомнят с най-ярки подробности всичко, което би трябвало да забравят, а забравят това, което трябва да помнят. Отговорът е лесен – ако ти помага, задръж го, ако те преследва, наранява или осакатява – остави го. Някои неща от миналото ни трябва да си останат там. „Нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще, като гледаме на Исус“ (Евреи 12:1, 2).
Но как? Постави всичко пред Исус. Ако е грях, остави Го да ти прости. Ако е болка, нека Той да я излекува. Ако е чужд проблем, нека Той да го реши. Ако е твой провал, нека Той да го изкупи. „А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари… Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени“ (Исая 53:4, 5). Като че ли хората упорито се държат за това, което наранява и тях самите, и околните. Защо е така?
Не губи от поглед най-важната цел в живота. Павел сподели Божията тайна за щастлив живот: „Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното, гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:13, 14). Миналото няма силата да осигурява или да предсказва бъдещето ти – то е в Божия контрол. Продължи нататък! (Чувствам, че това е слово за някого: „Достатъчно сте обикаляли тази планина; обърнете се на север“ Второзаконие 2:3).
Обичам практичната божествена мъдрост на Йосиф. В резултат на завистта и предателството на братята си, той можеше да се погребе в миналото. В Египет му се родиха двама сина, чиито имена разказват историята на избавлението му. Той кръсти първия си син Манасия, което означава: „Бог направи така, че да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом“. Вторият си син кръсти Ефрем, което означава: „Бог ме направи плодоносен в земята на нещастието ми“ (Битие 41:51, 52). Забравянето на подходящите неща може да освободи бъдещето ти и да го направи плодоносно. Бъди свободен да пристъпиш към съдбата си здрав и жизнен.
Молитвата ми за теб днес е: гледай напред и ходи смело с вяра.
снимка: Интернет
