„А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко“ (1 Коринтяни 9:25)
„Към каквото и да се стремиш, най-съществена за успеха е самодисциплината“
Апостол Павел използва спортните състезания като метафора за християнския живот. Според мен той е бил спортен запалянко. Ето какво се опитва да каже той – за да успееш, ще трябва да платиш лична цена, която нарушава удобството ти. За да станеш такъв, какъвто не си или да постигнеш това, което никога не си постигал, ще трябва да се посветиш много повече, отколкото до сега. Един автор на много популярни книги за успеха в личен и финансов план, бил запитан, кой е най-важният принцип за успеха. След 4 написани книги, 50 години проучване по темата и 1000 формулирани принципа за успех, той казал: „Прави необходимото, тогава, когато трябва да го направиш, независимо от това дали ти харесва или не“. Много малко от нас биха приели това като начин на живот, нали?
Образованието, шанса и таланта имат своята роля, но те са само началото. Това, което отличава изключителните от посредствените хора, е нещо толкова елементарно, но трудно постижимо, като дисциплината – да правиш необходимите неща по най-добрия начин, дори когато нямаш желание за това. „Видял ли си човек, прилежен в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора“ (Притчи 22:29). Ще имаш нужда от „треньори, инструктори и почитатели“, всички се нуждаем от тях, но твоят успех се определя най-вече от собственото ти желание и дисциплина. Към каквото и да се стремиш – образование, спортни състезания, бизнес, брак, семейство, взаимоотношения, финанси, а особено в твоя духовен живот и израстване – най-съществена за успеха е самодисциплината.
Предупреждавам те – не винаги ще ти се иска да правиш „необходимото, тогава, когато трябва да го направиш“, но трябва да останеш усърден и непреклонен. „Дисциплината не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез нея. Затова укрепете немощните ръце и отслабналите колена и направете за краката си прави пътища…“ (Евреи 12:11-13). Първо идва трудната част, а „мирния плод на правдата“ е наградата. И между тях стои твоята дисциплина, която определя колко големи ще бъдат наградата и удовлетворението ти. Този принцип е валиден за семейния живот, финансовия успех, физическата подготовка и дори още повече за духовната подготовка.
Християнският живот не е лесен и не е подходящ за мързеливите и непосветените. Исус каза: „Ако иска някой да дойде след Мен (да бъде Мой последовател), нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23). Истинският духовен живот е за дисциплинираните последователи. Павел пише: „Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите. А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като, че бия въздуха; а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да остана неодобрен“ (1 Коринтяни 9:24-27). Духовна дисциплина изискват изучаването на Библията, молитвата, поста, общуването с други християни, отделянето на десятък, израстването ни като последователи на Христос. Какво място заемат тези неща във всекидневния ти живот?
Молитвата ми за теб днес е: развивай духовната си дисциплина, осъзнавайки ясно каква е целта.
снимка: Интернет
