„А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото“ (Деяния 8:4)
„Бог допуска ситуации отвъд това, с което си свикнал и ти е удобно“
Смущение се дефинира като чувство на безпокойство, неудобство. Понякога Бог допуска духовни смущения да те изместят от удобното място, за да постигнеш повече, отколкото би постигнал, ако останеш където си. Нежеланите и неочаквани промени са смущаващи. След Петдесятница, църквата в Ерусалим беше пораснала забележимо, но с това тя получи и лоша слава, което не беше толкова приятно. „И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието“ (Деяния 8:1-4). Хора, потънали в удобство, не биха направили неудобни промени, освен ако не са принудени.
Тяхното разпръсване не беше доброволно, а предизвикано от обстоятелствата, противно на желанията им и извън техния контрол. Това, което им беше удобно, беше в този момент в разрез с Божията цел. Имаше вечни планове, които те още не осъзнаваха. Преди да се възнесе, Исус изрично заповяда: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух и ще бъдете свидетели за Мен, както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8).
Удовлетворени в своите културни граници, вярващите от Ерусалим не можеха напълно да постигнат Божията воля за достигане на Благата вест „до края на земята“. И помисли си, това преследване и географско разселване на вярващи, доведе накрая до безпаралелното обръщане на основния гонител на църквата, Савел от Тарс, който стана апостол и най-плодовития автор в Новия завет (Деяния 9:1-6).
Бог гледаше сериозно на намеренията си за тези християни от 1. век. Очевидно Той гледа точно толкова сериозно и на оркестрирането на твоя живот според Неговите планове и цели. Неговото обещание остава сигурно: „Защото Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдещето без надежда е празно. Надеждата без бъдеще е напразна. Аз добавям своето „амин“ към думите на Давид: „Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано“ (Псалми 18:30).
- Бог се интересува повече от твоя принос към вечността, отколкото от моментния ти комфорт. Исус предупреди: „Не си събирайте съкровища на земята… а си събирайте съкровища на небето… Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:19-21). Бог ще положи всички усилия да те включи в нещата, които имат значение за вечността и носят трайно удовлетворение.
- Бог допуска ситуации отвъд това, с което си свикнал и ти е удобно. Бог допусна обстоятелства, които предизвикаха тези ранни ученици отвъд рутинното и ги насочиха според Неговите цели. Неприятното преживяване за тези християни беше преследването, но докато бягаха от Ерусалим, заради безопасността на семействата си, те откриха непредвидени възможности. Където и да бяха, те проповядваха за Исус.
- Бог цели само това, което е за твое добро и за доброто на другите. Затворените врати са може би Божията защита. Отворените врати са може би Божието снабдяване. Днес е малко вероятно преследване да е стимулът, тласкащ към нови хоризонти. По-вероятно е това да е неочакваният провал на внимателно направени планове или необяснимо неудовлетворение, което отваря сърцето ти за нови възможности, непредвиден обрат на събитията, който ти открива нова и удовлетворяваща посока. Докато изчезналия комфорт не стане по-силен от притеснението да продължиш напред, ти ще останеш на същото място и ще продължиш да правиш същите неща. Това съвсем не е Божията воля за теб и не ти носи нито напредък, нито растеж.
Молитвата ми за теб днес е: прегърни временното неудобство, за да получиш трайно удовлетворение.
снимка: Интернет
