Мнение и осъждение

„Кой ще обвини Божиите избрани?“ (Римляни 8:33)

„Проявявай щедрост в мнението си и бъди милостив в присъдите“

Лесно е да прецениш някого погрешно. Лесно е да разбереш погрешно нещо, казано от друг, да останеш с погрешно впечатление от това, което някой е направил. Лесно е да си помислиш, че знаеш мотива на някого или какво мисли и възнамерява да прави. Но наистина ли е така?

Когато правим това, често се съдим един друг погрешно. Можеш ли да бъдеш толкова сигурен в своите собствени мотиви? (Еремия 17:9)

Можеш ли да си напълно сигурен и убеден, че знаеш всичко за човека срещу теб? Библията дава следното предупреждение: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“ (Матей 7:1, 2). Това би трябвало да ни накара да се замислим.

Един приятел ми даде практичен съвет как да правя разлика между това да имам мнение и да осъждам – тези двете може да ни изглеждат еднакви, но всъщност са коренно различни. Иска ми се да мога да кажа, че съм научил този принцип добре и го прилагам, но все още живея в това, което моят приятел Кембъл описва като „най-голямото място на света – мястото за усъвършенстване“.

Мненията са многобройни, дори неизбежни. Всеки има мнение, а някои хора имат много мнения и много от тях често са неправилни. Хората имат мнение за всичко – за неща, които им влизат в работата и такива, които нямат нищо общо с тях. Оттам идва и голямата опасност. Мненията много често са просто лични предпочитания и предразсъдъци, биха могли да бъдат както необясними приумици, така и конкретни разумни доводи. Не бъркайте своето субективно мнение с вярната и обективна преценка.

Въпросът за осъждението е по-сериозен. Има присъди, които е необходимо да се направят, но те трябва да бъдат оставени в ръцете на тези, на които е дадена властта и отговорността да ги направят. Когато се изкушаваш да осъдиш нещо или някой си задай този въпрос: „Имам ли дадена от Бог отговорност и власт да отсъждам в този случай?“

Принципът е толкова прост и практичен – ако нямаш подходящата разпозната от околните отговорност, бъди сигурен, че нямаш право да съдиш. Не можеш да съдиш там, където нямаш власт. „И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога. За това нека вече не се съдим един друг… Има само един Законодател и Съдия, който може да спаси и да погуби ; а ти кой си, за да съдиш ближния си?“ (Прочети Римляни 14:4, 10-13, Яков 4:11, 12, Псалм 9:8)

Ако се научиш да разпознаваш кое е по-добре да бъде оставено в ръцете на другите, а ти да се грижиш за нещата, които са твои, тогава ще бъдеш много по-щастлив и ще имаш много по-успешни взаимоотношения. Проявявай щедрост в мнението си и бъди милостив в присъдите. Ти не знаеш всичко, което би могло да се знае, затова не бъди сигурен, че знаеш какво правиш!

Молитвата ми за теб днес е: не бъркай своето мнение с Божията оценка.

Снимка: Интернет