„Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи“ (Йоан 5:8)
„Не можеш да стигнеш на желаното място, ако останеш там, където си сега“
Ще ти се наложи да се сблъскваш с много трудности. Някои дори ще изглеждат невъзможни за преодоляване. Има две неща, които трябва винаги да помниш – Бог е способен да направи това, което е обещал, когато ти направиш това, което Той иска от теб, а ти можеш да направиш всяко нещо, което Бог ти каже да направиш. Дори в момента да се чувстваш неспособен, дори когато цялото ти минало доказва, че не можеш. Бог ще ти даде способностите да направиш това, което иска от теб.
Днешният стих разказва историята на човек, изправен пред дилема. Тридесет и осем години той е бил инвалид – физически и емоционално – зависещ от помощта и милосърдието на околните. И сега той бе заведен на място, където заедно с други хора търсеше изцеление. Но и там не можеше да прави нищо друго, освен да чака и да се надява (Йоан 5:1-8). Колкото по-дълго чакаше за изцеление, толкова по-трудно му беше да се надява. Чудя се колко ли пъти през тези години той бе готов да загърби надеждата… Какво друго му оставаше, освен да се надява? Беше опитал всичко.
В Библията тази надежда се описва като „здрава и непоколебима котва за душата“ (Евреи 6:11-20). Твоята надежда е здрава и непоколебима, когато е закотвена в Исус. Какви са твоите надежди? Но не за малките неща, които би се радвал да се случат, а за тези, от които имаш отчаяна нужда? Този човек не беше избрал сам своята съдба. Това му бе наложено от отдавна отминали събития. Но сега, в неговата безпомощност, Исус стоеше до него. Днешният ден щеше да е различен от всеки друг ден. Това, което Исус искаше да направи за него, беше удивително и свръхестествено. А това, което Исус поиска от него, беше просто, но на пръв поглед невъзможно. Ето как Йоан описва сцената: „Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?… Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи!“ (Йоан 5:6-8). Той трябваше да повярва, че желанието му е осъществимо и че може да направи това, което е било невъзможно за много дълго време, само защото Исус му казваше да го направи.
Какъв беше резултатът? „И на часа човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи“ (Йоан 5:8, 9). Той ходеше! Той правеше невъзможното, защото се осмели да повярва на Исус. Той остави нещастието си и продължи напред. Не можеш да стигнеш на желаното място, ако останеш там, където си сега.
Кога ще се променят обстоятелствата около теб? Кога ще оздравееш? Отговорът изглежда твърде лесен. Истината обикновено е проста. Когато разбереш, че Исус иска да те изцели и направиш всичко, което Той иска да повярваш, че можеш да направиш, тогава ще преживееш освобождение и изцеление.
Обичам краят на тази история, защото той разкрива истина, която е валидна за мен и теб всеки ден. „А Исус им отговори: Моят Отец работи до сега – и Аз работя“ (Йоан 5:17). Вярата в тези думи подновява надеждата ми в битките. Днес всичко може да работи срещу теб, но Бог е на твоя страна!
Молитвата ми за теб днес е: чуй Неговата покана да продължиш напред и да напуснеш миналото.
снимка: www.sxc.hu
