Можеш по-добре

„Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата“ (Матей 5:39)

„Отмъщението никога не е толкова сладко, колкото очакваш“

Получавал ли си плесница? А как беше „обръщането на другата буза“? Вероятно не е било приятно преживяване. Не зная каква би била първата ми реакция в такава ситуация. Вероятно зависи от човека, който ме е зашлевил.

Има ли нещо по-срамно от звучен шамар пред хора? Желанието за „естествено отмъщение“ на тази „любезност“ е разбираемо, но Исус ни показа един по-добър и по-труден път – обърни другата буза, направи повече, отколкото се изисква, измини и втората миля. Това ли е първата ти мисъл в такава ситуация? Минава ли ти изобщо тази мисъл през главата? Толкова ли откъснат бе Исус от тези естествени чувства и емоции?

Задължен ли си да го правиш? Не, но не е ли по-добре да угаждаш на Бога, отколкото на себе си? Исус говореше на евреи, които според законите трябваше да се покоряват на римските окупатори (Матей 5:38-41). Можеха да правят минимума със съжаление или да изберат да се справят по-добре. Контекста на тези думи на Христос са изискванията на законите, съблюдаването на задълженията, изпълнението на тези изисквания. С Божията благодат можеш да избереш да се справяш по-добре. Кое според теб е по-успешно?

Като че ли въпросът касае как се справяме с обидата, а не как да се предпазим от нараняване. За да може човек да удари с дясната ръка по дясната буза не трябва да използва дланта си, а обратната страна. Това говори много повече за неуважение, отколкото за гняв и изпуснати нерви. Целта тук е обида, а не физическа болка – а обидите трудно се преглъщат спокойно.

Исус е нашият пример. „Понеже и Христос пострада за вас като ви остави пример, за да следвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте. Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастира и Надзорника на вашите души“ (1 Петрово 2:19-25).

Имам някои наблюдения, които искам да отбележа относно реакциите. Да се ескалира напрежение във вече нервна ситуация не е полезно – никой не печели. Всички губят, когато това се случва. Старото „око за око“ или „шамар за шамар“ рядко вършат услуга някому (Римляни 12:17, 18). Най-доброто нещо, което можеш да направиш в такава ситуация е да си вземеш „емоционална почивка“ и да обмислиш по-добър и мъдър отговор. Чували ли сте поговорката: „Когато действаш прибързано, ще съжаляваш повече“. Ако не си вземеш „емоционална почивка“ преди да отговориш или посегнеш към някого, както ти се иска, по-късно ще прекараш доста време в съжаление (Евреи 12:14, 15). Отмъщението никога не е толкова сладко, колкото очакваш.

И накрая, изпитай сърцето си пред Бога и виж дали нечие крайно и неприемливо поведение не е провокирано от нещо, което си казал или направил. Ако причината е в теб – то ти си се лишил от правото на отговор. Ако причината не е в теб – имаш ли благодатта да се отнесеш по по-добър начин? Съвета на Исус е: „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто“ (Римляни 12:16, 17, 21). Можеш да се справиш по-добре. Животът е много по-добър, когато избереш да постъпваш така.

Молитвата ми за теб днес е: върши възможно най-доброто, а не минималното, което се изисква.

снимка: http://sxc.hu