Молитвата – пример и практика

„Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1)

„Молитвата може да бъде твоето естествено състояние, приоритет и практика, както беше за Исус“

Молитвата - пример и практикаОбщуването е важно. Взаимоотношенията и значимото междуличностно и социално сътрудничество изискват ефективно общуване. Ето някои практични примери – бракът изисква значителна комуникация, родителството зависи от ясната комуникация, приятелствата разчитат на честата комуникация. А защо тогава при взаимоотношенията ни с Бога това да е различно?

Как се осъществява общуване с Бога? Нека приемем молитвата за основна част на един здрав, развиващ се духовен живот. Няма по-добър пример, който можем да намерим, от примера на Исус. Молитвата за Исус беше състояние, приоритет и практика. Силата на Неговата молитва идваше от начина, по който Той я практикуваше. Неговите ученици виждаха интимността на молитвата Му, бяха свидетели на нейната сила. Той говореше с неоспорима власт, успокояваше бурите, лекуваше всякакви болести, гонеше демони. Затова учениците Му искаха да се молят като Него: „Веднъж Исус се молеше на едно място. След като свърши, един от учениците му каза: „Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1).

Също като нас, те искаха молитвата им да носи промяна в ситуации, засягащи както самите тях, така и други. Те искаха да бъдат сила за изпълнението на Божията воля и вярваха, че могат да го постигнат чрез молитвите си. Молитвата започва с желанието да се научим как да се молим, съпроводено с посвещението и дисциплината да се молим на практика.

Един мой приятел, Рик, ми даде книга с молитви на Пуританското движение – религиозен феномен от 16-17. век. Там прочетох следното: „В молитвата се отправям далеч във вечния свят и в този огромен океан душата ми триумфира над всички злини по бреговете на смъртното. В молитвата откривам, че сърцето ми Те търси с настоятелност и копнее със стихийна жажда да живее за Теб. В молитвата съм издигнат над ударите и ласкателствата на живота и усещам небесните радости. Влизайки във вечния свят, мога да се предам на Теб с цялото си сърце, да бъда Твой завинаги“.

Четенето на такива молитви разкрива до каква степен в моите собствени молитви се поддавам на повърхностни мисли и лекомислен език, обръщам внимание на преходни неща.

Днешната култура насърчава жаргона, неподходящото бърборене и прекалено сбитите импровизирани мисли в текстови съобщения – Туитър, Фейсбук.

Струва ми се, че когато сме в Неговото присъствие, Бог заслужава нещо по-добро. Думите ти може да са прости, но трябва да са искрени. Езикът ти може да е обикновен, но трябва да е от сърцето.

„Когато се молиш, Бог чува повече от това, което казваш, отговаря на повече от това, което искаш, дава повече, отколкото можеш да си представиш – на Неговото време, по Неговия начин“.

В отговор на молбата на учениците, Исус ги научи на един модел на елементите на молитвата: „Затова, молете се така: „Отче наш, Който си в небесата, да се почита името Ти, да настъпи царството Ти, да се изпълни волята Ти, както на небето, така и на земята. Дай ни днес хляба, от който се нуждаем. Прости греховете ни така, както и ние сме простили на онези, които са ни сторили зло. И не ни изправяй пред изкушение, а ни избави от лукавия“ (Матей 6:9-13).

Препоръчвам ти Неговата молитва за четене и размишление.

Молитвата ми за теб днес е: моли се, докато това стане естествен начин на комуникация.

снимка: Интернет