„…да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10)
„Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение“
Съгласието невинаги e лесно за постигане, но винаги е най-доброто решение. Някои си мислят, че между „добри“ хора никога няма да има несъгласие, но възможно ли е това да стане в реалността? Всеки, който използва ума си и има поне малко увереност, за да изкаже мнението си, понякога ще бъде в несъгласие с други. Въпросът обаче е – какво правиш след като изразиш несъгласието си? Ако различните мнения се излагат с великодушие и взаимно разбиране, това може да доведе до сближаване на хората около по-добра идея, отколкото всеки от тях е имал в началото. „Хората се учат един от друг, така както желязото се остри с желязо“ (Притчи 27:17 TEV).
В несъгласието ще научиш нещо, макар и не по най-приятния начин. Майка ми често ми напомняше: „Хората могат да изразяват несъгласие без да бъдат неприятни“. Двете неща често се объркват. Мисля, че нейният съвет беше добър. Няма нужда споровете ни винаги да преминават към лични нападки и съревнование. Важното не е кой ще спечели. Библията казва: „…всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10). Възможно ли е това наистина? Би трябвало да е, ако Бог го изисква от нас. Той не е казал, че ще бъде лесно, но очевидно казва, че единството и добрата воля трябва да са наш приоритет.
Този принцип не се отнася до всяко различие в мненията. Според мен той се отнася до тези несъгласия, които могат да прераснат в разрушаване на единството. Разделението не е възможност, която да изберем. Има моменти, в които единственото, което можем да направим, е да решим да изразим несъгласието си по възможно най-любезния начин. Според мен, обаче, това не означава само да се съгласим привидно с общото мнение, за да запазим разбирателството. Такова усилие може да помогне временно, макар че няма да е много полезно в дългосрочен план. Може би понякога правилното решение е доста просто. Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение.
Има моменти, в които не е чак толкова важно кой е прав и кой греши. Всяко мнение може да е правилно или погрешно в зависимост от различната гледна точка, контекста, целта или разбирането. Според мен, когато има несъгласие, което разрушава хармонията и добрата воля, всички въвлечени имат отговорност да търсят решение. Това изисква да прегледаш собственото си сърце и да намериш допирните точки за съгласие. „Както във водата се отразява лицето, така и сърцето на човека отразява човека“ (Притчи 27:19). Може би съпротивата и упорството, което си мислиш, че виждаш в другия, с които не можеш да се пребориш, са твоето собствено отражение.
Обещанието е, че единството и хармонията са приоритети за Бога, и са мощни в Божието царство като носят Божията награда и големи благословения в живота. „Ето, колко е добро и колко приятно да живеят братя в единомислие! То е като скъпоценно масло… там Господ е заповядал благословението – вечен живот“ (Псалм 133:1-3). Исус казва нещо подобно: „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:19, 20).
Молитвата ми за теб днес е: взаимоотношенията с хората да бъдат по-важни за теб, отколкото да изкажеш собственото си мнение.
Снимка: Интернет
