„Аз съм невинен за кръвта на Този праведник, отговорността е ваша“ (Матей 27:24)
„Да бъдеш последовател на Христос не е нещо сложно – нужно е само да Го следваш“
Когато религиозните водачи обвиниха Исус пред Пилат, римският управник го разпита и обяви: „Не намирам вина в този човек“ (Лука 23:4). Той можеше да освободи Исус с една дума, но не го направи. Вместо това той: „Взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек, отговорността е ваша“ (Матей 27:24). Имаше достатъчно вина във всички. Измивайки ръцете си, Пилат се надяваше, че е приключил с въпроса, но е запомнен най-вече с това единствено действие, отколкото с нещо друго, което е казал или направил. Измиването на ръцете е станало символ на опита да се прехвърли вината към друг чрез отхвърляне на личната отговорност.
Кой не е чувал детските оправдания за лошо поведение: „Той ме удари пръв… Тя започна първа“. Ако искаме да обвиним някой друг, винаги ще намерим извинение за собственото си поведение. Поемането на отговорност не е естествено – то трябва да бъде преподавано и научено. Никога не бъркай извиненията с причини. Ако търсиш да обвиниш някого или нещо за провалите и недостатъците си, винаги можеш да намериш извинение защо не си направил правилното нещо и не си този, който е трябвало да бъдеш.
Да прехвърляш вината е постъпка на страхливец, но е практика стара, колкото човешката раса. Случило се е за пръв път точно след сътворението и продължава до днес. Отхвърлянето на личната отговорност чрез приписване на вина, не е нищо ново. В Едем Ева беше изкушена и с готовност включи Адам (Битие 3:1-3). Когато непокорството им беше разкрито, Ева обвини изкушението, Адам обвини Ева, а после дори и Бога.
„И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох. И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила?“ (Битие 3:12, 13).
Бог, който винаги е справедлив и прав, потърси лична отговорност и отсъди съответни последствия за измамника, после за Ева и накрая за Адам. Бог ще държи всеки човек отговорен за собствените му мисли, чувства, думи и действия (Римляни 14:12, 13). И така жребият беше хвърлен в човешките сърца и история. Ти сам избираш и носиш своето духовно наследство – Адам или Христос.
Благочестивият характер изисква да поемаш лична отговорност, за да се променяш и да растеш. Другите ще носят вината за своя избор. За твоя избор, обаче, ти трябва да поемеш отговорност (Римляни 2:6-11). Когато Петър попита как Бог ще постъпи с Йоан, отговорът на Исус беше ясен и по същество: „Какво значение има това за теб? Ти ме следвай!“ (Йоан 21:18-22).
Да бъдеш последовател на Христос не е нещо сложно – нужно е само да Го следваш. Твоята отговорност пред Него е лична, точно както и решението ти да Го следваш. Остави Бог да се оправя с моралните слабости и духовните провали на другите, а ти пази сърцето си чисто пред Него (Матей 7:1-5). На кръста Единственият, който нямаше никакви лични грехове, пое пълна отговорност за твоите и моите (2 Коринтяни 5:21). Праведният ще се отнесе към всеки един от нас с милост и истина.
„Законът беше даден чрез Моисей, но благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос“ (Йоан 1:14-18).
Молитвата ми за теб днес е: гледай само към Исус.
снимка: Интернет
