„Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за вас“ (Римляни 8:18)
„Бог изкупва твоята болка, за да постигне Своите цели, които са вечни“
Всички сме съгласни, че болката е проблем. Болката се причинява от обстоятелства, които ни се налагат или ни се противопоставят, предизвикани от неприятности или дразнещи хора (Матей 13:20, 21). Но дали изобщо болката служи на някаква цел? Болката е твърде широко разпространена, за да допуснем, че е без цел в някои случаи. Например, физическата болка може да бъде необходимото предупреждение, че нещо в твоето тяло не е така, както би трябвало да бъде. Болката във взаимоотношенията сигнализира за разногласия между два или повече индивида, които не могат да се игнорират. В такива случаи болката може да бъде скрито благословение, отказвайки да ти позволи да не се съобразяваш с нея и подтиквайки те да разрешиш проблема.
Болката идва в ралични форми. Най-често хората мислят за болката първо като физическа по своя произход и израз, но източникът може да бъде умствен, емоционален, психически, духовен или свързан с взаимоотношенията.
В Библията болката е описана като „страдание“ или „бедствие“, но и двете форми се срещат често. Бог не причинява болка, за да постигне временна цел. Ако Му позволиш, Бог ще изкупи твоята болка, за да постигне Своите цели, които са вечни. Исус понесе болката на твоите и моите грехове (Исая 53:4-6). „И не само това, но нека се хвалим и в скръбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух“ (Римляни 5:3-5).
Най-голяма болка изпитваш, когато не виждаш нищо добро в нещата, които ти се случват. Ти не си сам в своята болка. Павел описва точно такава ситуация. „Нямахме никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. Но Бог, Който утешава смирените, ни утеши“ (2 Коринтяни 7:5, 6). Когато отговориш по правилния начин на Бог – като Му се довериш и покориш, Той транформира страданието от загуба в печалба, от скръб в радост. „И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас“ (Римляни 8:17, 18).
Когато страдаш незаслужено, изборът е да гледаш към вечността (Евреи 11:25, 26). „Защото нашата бързо отминаваща лека скръб прозвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Коринтяни 4:17, 18). Твоята болка е временна, Неговата цел – вечна.
Идва ден, когато болката ще бъде унищожена завинаги: „Бог ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. И Седящият на престола каза: Ето подновявам всичко“ (Откровение 21:4, 5). Какво славно обещание – няма да има болка!
Молитвата ми за теб днес е: хвалението да замества болката ти.
снимка: Интернет
