„Говори, Господи, защото слугата Ти слуша“ (1 Царе 3:9)
„Заобикалящият шум и натоварената програма затрудняват слушането“
Живеем във все по-шумен и зает свят, пълен с безброй гласове, които не допускат да бъдат пренебрегнати. Няма начин да не ги чуеш. Те ти се натрапват, независимо от това колко много искаш да ги пренебрегнеш. Идва момент, в който заобикалящият шум и натоварената програма започват да пречат на старанието ти да слушаш внимателно и да чуваш ясно. Това е вредно, особено за духовния ти живот.
Макар и да са близки, слушането и чуването са две различни неща. Чуването е естествена, физическа способност, докато слушането е умение, което се придобива и практикува целенасочено. Да се научим да разпознаваме и да отговаряме на Божия глас е много съществено за духовния ни живот и израстване. Исус каза: „Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот… Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Йоан 6:63, Матей 4:4). Петър като че ли разбираше това, когато каза на Исус: „При кой друг да отидем, защото само Ти имаш думи на вечен живот“ (Йоан 6:68).
Направи слушането на Бога приоритет. Божият глас рядко се чува, когато сме твърде заети да слушаме или сме погълнати от по-маловажни неща.
Слушай Бога целенасочено. Бог може да ти говори чрез Библията, чрез думите на приятел, чрез обстоятелства в живота ти, чрез песен или проповед, но винаги като нежен глас в сърцето ти.
Отделяй време, за да слушаш Бога. Даваме времето и вниманието си на неща, за които приемаме, че ни носят лична полза. Няма нищо по-полезно от слушането на Бога (Псалм 1:2, 3).
Нека сърцето ти утихва, за да слушаш Бога. Животът в шумен и зает свят е духовно предизвикателство. Всеки друг глас или човешка дейност може да попречи на яснотата на Неговия глас в сърцето ти. Намали шума от бъркотията наоколо. Забави трескавото темпо на неумолимите задължения. Господ казва: „Млъкни и знай, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:1-3, 9-11). Слушай внимателно с тихо сърце пред Бога. Така ще чуеш Божия глас, независимо от заобикалящата среда и хаоса.
Слушай с намерението да се покориш. В Новия завет Павел прави връзка между думите покорство и непокорство, и думите чувам отгоре (от гръцкото хупокое) и чувам отстрани (от гръцкото паракое), виж Римляни 8:19. Подчиняването на личните мисли и чувства на Божия глас дава сила на покорството. Сравняването им с това, което Бог казва, дава път на непокорството. Това как слушаш зависи най-вече от реакцията ти в отговор. Слушай Бога внимателно, все едно всичко зависи само от това – а то наистина е така.
Малкият Самуил демонстрира отношението към слушането на Божия глас и прилагането му на практика: „Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. Тогава Господ каза на Самуил… А Самуил растеше и Господ беше с него, и Господ не остави неизпълнена нито една от неговите думи“ (1 Царе 3:1-11, 19).
Когато Божиите думи са важни за теб, Бог от Своя страна цени твоите думи и ги вдъхновява. Самуил се представи на Бога като „Негов слуга“, показвайки намерението си да слуша внимателно и да се покорява. Покорството е предпоставката да чуваме Бога ясно. Бог няма доброволно да разкрие волята Си, ако нямаме намерение да се покорим.
Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да е готово и способно да слуша.
снимка: Интернет
