„Поемете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:29)
„Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка“
Винс Ломбарди, известният треньор на Green Bay Packers, беше казал: „Умората прави от всички нас страхливци“. Никой не може да бъде най-добър или да направи най-доброто, ако е уморен. Умората влияе негативно на всичко. Умората е описана като „липса на въздух за душата“. За мен това описание е съвсем точно. Когато съм уморен, аз съм много по-негативно настроен и съм много по-склонен да виждам проблемите, вместо решенията. В такова време много трудно мобилизирам мотивациите. Проявявам нетърпимост към себе си и към другите. Умората повлиява в отрицателен план на твоите емоции, отношения, поведение, решения и взаимоотношения.
Ангажираният и неотслабващ ритъм на ежедневието е изтощителен. Умората ни влияе физически, емоционално, умствено и духовно. Душата ни се изтощава, а тялото изнемощява. Всичко става по-трудно, даже неща, които иначе намираме за забавни, изискват повече усилие, когато сме уморени. Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка.
Най-лошата умора е тази, която надхвърля физическата – това е дълбокото изтощение на душата, което само Бог може да излекува. Данаил пророкува за едно бъдеще време, което: „Ще изтощава светиите на Всевишния…“ (Данаил 7:25). Не ви ли звучи точно все едно се случва с това поколение? Пазете целите на живота си ясни. Помнете, че наградата и удовлетворението следват покорството. Словото ни дава ясна посока. Исая разкрива: „Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви… Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да ослабнат“ (Исая 28:12, 40:28-31). Времето в Божието присъствие обновява душата. Молитвата, размишленията над Библията, поклонението, пеенето, благодарността, изповедта и личните размишления издигат и освежават духа на човека. Прави това често и искрено.
Ти си създаден да бъдеш плодоносен, Но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК необходимостта от периоди на почивка: „Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш“ (Изход 34:21). Ангажираните, изискващи времена на сеитбата и жътвата, като че ли не предразполагат към почивка. Би трябвало неотложността и важността на задачата да диктуват твоето упорство в работата. Но Бог предупреждава, че независимо от спешността да подготвиш почвата за сеитба или да прибереш жътвата, ти трябва да следваш принципа на съботната почивка. Съботната почивка не е предложение. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Пренебрегвайки Божиите инструкции, вредиш сам на себе си.
Много неща ще изчерпват твоите вътрешни ресурси, докато не прегърнеш Божията покана: „Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя… И ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:28-30). Почивката за твоята душа е единствения лек срещу изтощението й, а тази почивка може да се намери само във времето, прекарано с Бога.
Свети Августин, християнски теолог (354-430 г сл. Хр.), е написал: „Моята душа няма да намери покой, докато не намери покой в Теб“. Може би си търсил на погрешните места това, което можеш да намериш само при Бога.
Молитвата ми за теб днес е: бъди уверен къде можеш да намериш вътрешна почивка за душата си.
