Уши, които чуват

„…а който е мъдър, той слуша съвети“ (Притчи 12:15)

„Да чуваш Бог определено значи да имаш слушащо сърце“

В моите ранни младежки години, когато говорех повече, отколкото трябва за неща, които знаех твърде малко, моят баща ми даде практичен съвет, който тогава не оцених напълно: „Алън, знаеш ли защо Бог ти е дал две уши и една уста? Той е имал предвид да слушаш два пъти повече, отколкото да говориш!“ Ясно и просто. Не съм убеден, че това е теологично доказуемо, но татко показа своята гледна точка. Той ме накара от време на време да спирам и да се замислям, преди да говоря толкова много. Днес аз все още помня съвета му. Оставям другите да преценят дали следвам съвета му достатъчно.

Болшинството от нас повече говорят, отколкото слушат, което е в наша вреда. Слушането изисква много повече смирение, умение и внимание, отколкото говоренето. Ти научаваш много повече, ако са ти отворени ушите, а не устата. Освен това много от нас не могат да слушат добре неща, които не искат да чуят. Само този факт филтрира много от нещата, на които би трябвало да обърнем внимание.

Библията казва: „Слушащо ухо и гледащо око – Господ е направил и двете“ (Притчи 20:12). Чуването е физическа способност; слушането определено е свързано със сърцето. Исус каза силни думи за хората, които не искат да слушат: „Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля“ (Матей 13:14-16). Бог отваря слепи очи, но Той няма да отвори твоите затворени очи. Бог може да върне слуха на глухи уши, но няма да накара да слушат тези със закоравели сърца.

Библията казва: „Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети“ (Притчи 12:15). Този, който е мъдър слуша съвети! За твое собствено добро, може би ти трябва да слушаш с готовност по-голяма от тази, на която си склонен. Чудя се дали част от проблема не са всички тези доброволно изказани мнения, за които не сме питали и които ни правят малко резервирани към всички съвети, дадени без да сме ги искали.

Мнения – всеки има. Избирай съвета внимателно. Бих определил мненията като доброволно подадена информация за ползване от слушателя. Не е необходимо обяснение, не се очаква отговор. От друга страна мнението може да прерастне в добър съвет, при положение, че това мнение бъде поискано въз основа на взаимоотношения на доверие. Съветът е просто това – съвет – не е инструкция или заповед за това дали ще го приемеш или не, не си отговорен пред никого, освен пред Бог.

В много случаи Библията казва: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът…“. Според мен, „който има ухо“ се отнася за човек, които има слушащо сърце, желае да бъде мъдър и признава, че не знае всичко. Може би, колкото повече се учиш да слушаш другите със сърцето си, толкова повече развиваш чувствителност да разпознаваш и цениш все още слабия глас на Бог в твоето сърце.

Молитвата ми за теб днес е: имай сърце, готово да се учи и бъди готов да слушаш.

снимка: Интернет