Очите на сърцето ти

Да гледаш и да виждаш са две различни неща.

„Моля се очите на сърцата ви да се просветят…“ Ефесяни 1:18СП

Гениалният Шекспир поетично е описал очите като „прозорец на душата“. Очите и излъчването ти могат да отразяват, както здраве и щастие, така и грижи и притеснения. Много може да се разбере за човека, когато се вгледаш в очите му. Мисля, че това е валидно и за духовния живот. Исус обясни: „Никой не поставя запалена лампа в килер или под дълбок съд, а я слага на поставка, за да могат тези, които влизат, да виждат светлината. Очите ти са светлина за тялото. Ако са здрави, цялото ти тяло е изпълнено със светлина. Ако са болни, тялото ти тъне в мрак. Затова внимавай да не би светлината в теб да е тъмнина. Ако цялото ти тяло е изпълнено със светлина и няма нито една тъмна част, тогава то ще свети, както когато лампата те осветява със сиянието си“ Лука 11:33-36.

Нека обаче се задълбочим и да помислим за прозрението. То е виждане на нещо, което е отвъд видимото с човешко око. Това е толкова важно. Павел контрастира естесвеното зрение с духовното презрение, като пише: „Моля се очите на сърцата ви да се просветят, за да разберете към каква надежда ви е призовал, колко богато и славно е наследството, което той ще дари на всички свои святи хора“ Ефесяни 1:18НП. Преди да продължиш с четенето, спри и помисли за това: „колко богато и славно е наследството, което той ще дари на всички свои святи хора“.

Голяма част от животът ни преминава в това да гледаме без да виждаме. Има доброта и красота навсякъде около нас, стига да имаме очи да го видим със сърцето си. Често, това, което виждаме е просто отражението на собственото ни сърце. Когато гледаш с любов, получаваш разбиране. Това е толкова валидно за мен! Обиколил съм какви ли не музеи по цял свят – Лондон, Берлин, Турция, Амстердам, Франция.

Ето и моето скромно признание. Съпругата ми, Гейл оцени това, което гледахме много повече от мен. На всяко едно от тези места аз бях много повече турист, отколкото любител на изкуството. Спомням си как пред един от шедьоврите видях стедентка, която с внимание изучаваше всеки детайл на картината и щриховаше онова, което смяташе за най-важно. Аз бях видял картината, но това момиче я изучаваше с отдаденост и възхищение. С очите на сърцето си тя виждаше красота, която бе невидима за мен. Аз гледах същата картина, но не можех да оценя по достойнство този истински шедьовър.

Вярвам, че това е валидно и за живота и любовта. Докато не гледаш на живота с очите на сърцето си, винаги ще изпускаш Божественото творчество в своя живот и в живота на другите. Има хора, които гледат на Библията и всичко, което виждат са само заповеди, повеления и разпоредби без да забелязват Божията безгранична милост, богати дарби и вседостатъчна благодат. Когато гледаш с очите на сърцето си ще видиш онова, което недвусмислено касае теб – Бог те обича.

Открил съм, един факт: Ако не гледаш с очите на сърцето си, ще изпуснеш онова, което е най-важно. Търси Бог в ежедневието си. Оглеждай се за добротата Му в твоя живот и в живота на околните. Той е тук. Отвори сърцето си. Истински духовният живот не е нещо тривиално. Духовният живот изисква дисциплина, посвещение и жертва. Във всичко това срещаш и познаваш Бога.

Чака те нещо неописуемо. „Сега виждаме мътно отражение в огледало, но когато дойде съвършенството, ще видим лице в лице. Сега знанието ми е частично, но тогава то ще е пълно, така както Бог ме познава напълно“ 1Коринтяни 13:12СП. Ще видиш това, което трябва да видиш, когато се намираш там, където Бог иска да бъдеш.

Бог те приканва да пристъпиш към Него и да Го познаваш повече, да Го обичаш по-искрено, да се наслаждаваш в Неговото присъствие. „Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото — вечно“ 2Коринтяни 4:18СП.

Молитвата ми за теб е всеки ден да виждаш със сърцето си Бог и да Го преживяваш всеки момент от живота си.