Промяната е твое решение

Промяната е твое решение

Божият начин е правилният начин

„Не се съобразявайте с този свят, но преобразявайте се…“ Римляни 12:2

Ситуациите и сезоните на живота имат силата да оформят до голяма степен кой си ти. Тези моменти могат да изглеждат случайни в началото, но те касаят въпроси, които са вечни. Когато срещнеш Бог по начини, по които не си го познавал преди, това може да те промени завинаги. Опитът, както и взаимоотношенията водят до ключови моменти, които влияят върху това, как оценяваме живота си. Тези моменти показват какъв е човека, какъв е брака, семейството, приятелите, общността, църквата, нациите и дори вечността.

Яков е добър пример. Той прекара по-голямата част от живота си в бягане. Избяга от вкъщи, след като илъга баща си. Избяга от брат си Исав, след като го беше измамил и разгневил. Избяга от вуйчо си Лаван, след като чрез хитрост бе забогатял на негов гръб. Най-вероятно, Яков всъщност бягаше от себе си, неудовлетворен то човека, в който се беше превърнал.

Бягането от Бога е изморително и неефективно. Яков бягаше от Бога, докато не се умори. Това неизбежно се случва с всеки, който бяга – уморява се. Просто се уморяваш от постоянното преструване и от знанието, че можеш да бъдеш много повече от това, което си. В този момент на откровевност пред самия себе си си готов да срещнеш Бога без да поставяш условия. В този момент Яков срещна Бога. „А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване“ – Битие 32:24. Бог знае, че си струва да положи усилие за теб. Така дойде моментът, в който Яков обърна сърцето си към дома – онзи дом, който отдавна беше напуснал. Един обичан от мен приятел описва домът по следния начин: „Дом е онова място, към което се завръщаш и там не могат да те върнат“. Яков се беше отправил към своя истински дом.

Той изпрати пратеници до Исав, изпрати слуги и добитък като подарък. Изпрати и семейството си и цялото си притежание. Яков се бе уморил да бяга. Прибираше се удома. Първо, той се изправи срещу проблемите на миналото. Това винаги е първата крачка към бъдещите благословения. Сам, той се бореше с Бога, докато не постигна своя пробив. Мисля си, че повече се бореше със себе си, отколкото с Бога. Така стигна до онова състояние, в което за него бе по-важно да е поправил старите грешки, вместо да има цялото богатство на света.

Колко прекрасно е дълготърпението на нашия Небесен Баща. Историята на Яков имаше своите повратни моменти. Той трябваше да се изправи срещу човека, в който се бе превърнал. Трябваше да се изправи пред Исав – братът, който беше предал. Най-вече, трябваше да се изправи пред Бога и да оправи онова, което бе оплескал през живота си.

Има ли какво да поправиш в живота си? Прошка, която да поискаш? Библията е ясна: „Така че, ако принасяш своя дар при олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си пред олтара. Първо иди и се помири с брат си, а след това се върни и принеси своя дар“ – Матей 5:23-25.

Обичам моментът на истината. „Бог се бореше с Яков до зазоряване“ – Битие 32:24. Бог неуморно те преследва със Своята любов. Виж 2Петрово 3:9. Бог се борѝ с Яков, докато Яков не поиска онова, което само Бог можеше да му даде. „Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш“ – Виж Битие 32:26-29. Живот без Бог в центъра не си струва да се живее.

Бог гледа сериозно на нуждата ти от промяна и ти трябва да погледнеш сериозно на нуждата си от Божията помощ, за да се промениш. „И недейте се съобразява с тоя свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено“ – Римляни 12:2.

Молитвата ми за теб днес е да разпознаваш и високо цениш онова, което истински важно за вечността.